Трима души тръгнали на път. По време на своето пътуване, те влезли в една пещера, за да пренощуват.  Но след известно време паднало огромно парче скала, което напълно запушило входа на пещерата. Тримата другари ги обзел страх какво ще правят, как ще се спасят?! Спогледали се и казали:
    - О, братя по съдба! Никой друг не е в състояние да ни спаси от тази пещера освен Аллах. Нека да споменем добрите дела, които сме извършили, да се помолим и да потърсим помощ от Него.

    Веднага единият сред тях протегнал ръце и с дълбока искреност рекъл:
    - Господи мой! Аз имах възрастни родители и малко момиченце. Всеки ден извеждах овцете на паша, а привечер щом ги приберях ги издоявах. Не давах на никого друг да отпие от млякото преди да пият родителите ми. Такъв беше моят обичай.

    Но една вечер закъснях. Когато се прибрах родителите ми вече бяха заспали. Много огорчен седнах до тях. Мислех си, че ще се събудят и ще им дам да пият от прясното. Но в никакъв случай не желаех да ги събудя. А детето ми стоеше до мен, държащо ме за крака и плачеше:
    - Татко, дай ми да пия мляко, гладна съм!...
    Но аз не смятах за правилно да дам на детето си да пие мляко, преди те да пият от него. Така чак до сутринта, с мляко в ръце, чаках родителите ми да се събудят. Призори се събудиха и отпиха от млякото.
    Господи мой! Ти знаеш, че съм треперил и съм се грижил за родителите си само, за да спечеля Твоето задоволство. Моля те, спаси ни от тази беда, в която се намираме!... . . . . .
    Когато първият приключил със своята дуа, входът на пещерата малко се отворил. Но въпреки това не било достатъчно, за да се измъкнат от нея.

    Вторият разтворил своите ръце и рекъл:
    - Господи мой, Ти знаеш всичко! Чичо ми имаше дъщеря. За мен тя бе най-любимата и най-красивата сред хората. Обичах я прекалено много. Но когато и да я пожелаех, тя ме отбягваше и не ми обръщаше достатъчно внимание. Казваше ми:
    - Ей, младежо, няма да бъда твоя, докато не ми дадеш сто дирхема!

    Започнах да работя, трудих се дълго време, за да спечеля пари. Една година настъпи глад. Тя дойде при мен и започна да ме моли за помощ:
    - Моля те, помогни ми!
    
    Казах, че ще й помогна, при условие да бъде с мен. Тя се съгласи и аз й дадох сто и двадесет динара. Вече нямаше никаква пречка да бъдем заедно. Тъкмо да легна с нея, когато тя ми рече:
    - Страхувай се от Аллах! Не бъди с мен неправомерно /без да съм твоя съпруга/!

    Аз веднага скочих на крака и се отдалечих от нея, въпреки че толкова много я обичах. А динарите, които й бях дал ги опростих.

    Господи мой! Ти знаеш, че се отказах от извършването на този грях единствено, за да спечеля Твоето задоволство. Моля Те, спаси ни от положението, в което се намираме!   . . . . .
    Отворът на пещерата се открехнал още малко, но все още не било напълно достатъчно, за да се измъкнат на вън.

    Дошъл ред на третия човек, който отправил следната дуа:
    - Господи мой, Ти знаеш всичко! Аз бях наел работници. На всички платих за работата с изключение на един, който си отиде без да вземе своето възнаграждение. Вложих неговите пари и те се превърнаха в солидно състояние.

    След време работникът дойде при мен и рече:
    - О, раб божи, изплати моето възнаграждение!

    Естествено, той не знаеше, че неговото възнаграждение се е увеличило. Аз му казах:
    - О, добри човече! Това е, което ти се полага. Хайде, отивай да си го прибереш. Стадото, което виждаш от камили, говеда и овце както и пастира, всички те са твое притежание. Това е твоето възнаграждение останало при мен, което се е увеличило!...

    Въпреки моите думи, човекът не желаеше да повярва:
    - О, раб божи, не се подигравай с мен!
    - Не, аз не се подигравам, това е самата истина! - казах му аз.
    - Но как е възможно?!
    - Напълно е възможно, вземи своето възнаграждение!
    Човекът взе всичко и си отиде. Не остави нищичко!...

    Господи мой, Ти знаеш и явното и скритото! Знаеш и моето намерение. Дадох всичко това на човека, за да спечеля Твоето задоволство. Моля Те, спаси ни от това положение, в което се намираме!...

    Отворът на пещерата се открехнал напълно. Тримата другари излезли от нея и продължили своето съвместно пътуване.
. . . . .
    Добрините, които бяха извършили навремето, ги споходиха при нужда.

    Помнете: Не се изгубва нищо, което е извършено заради Аллах!  

Доброто, което правиш ще бъде забравено утре.
Прави добро ВЪПРЕКИ ТОВА!