Постинг
26.09.2009 00:26 -
ПРОКАЖЕНИЯТ, КЕЛЯВИЯТ И СЛЕПИЯТ
Сред синовете на Исраил имало прокажен, келяв и сляп. Всевишният Аллах пожелал да ги подложи на изпитание и изпратил при тях едно меляике в образ на мъж. То отишло при прокажения и запитало:
- Какво обичаш най-много за себе си?
- Хубав цвят, хубава кожа и да бъде премахната от мен проказата, която е противна на хората! - казал прокаженият.
Меляикето го погалило по тялото и неговият отвратителен вид веднага изчезнал. Той получил красиво лице и хубаво тяло.
Прокаженият треперел от вълнение пред случилото се както листо при силен вятър…
Меляикето го попитало:
- Какъв имот предпочиташ най-много?
Човекът, който се спасил от проказата, грозотата и своите притеснения, радостен и с висок глас рекъл:
- Обичам камилата!
Тогава му била дадена една женска камила, която била бременна.
И меляикето му рекло:
- Нека Аллах да ти я благослови!
След това меляикето отишло при келявия и го попитало:
- Какво най-много обичаш за себе си?
- Хубава коса и да бъде премахната келявостта ми.
Меляикето го погалило по главата и неприятният му вид изчезнал. Била му дадена толкова красива коса, каквато самият той не си бил и представял дори!
Тогава меляикето го попитало:
- Какъв имот предпочиташ най-много?
- Обичам кравата! - отговорил мъжът.
И му била дадена една бременна крава.
Меляикето му рекло:
- Нека Аллах да ти я благослови!
Най-накрая отишло при слепия човек и го попитало:
- Какво обичаш най-много за себе си?
- Аллах да ми върне зрението и да мога да виждам хората! - отговорил слепецът.
Меляикето го погалило и Всевишният Аллах възвърнал зрението му.
Тогава меляикето го попитало:
- Какъв имот предпочиташ най-много за себе си?
- Овцата! - отговорил човекът.
И му била дадена една заплодена овца.
Така се сбъднали желанията и на тримата.
Родили камилата на прокажения, кравата на келявия и овцата на слепия…
След време стопанина на камилата вече притежавал цяла долина пълна с камили. Стопанина на кравата притежавал цяла долина пълна с крави. А стопанина на овцата притежавал цяла долина пълна с овце!...
Един ден, меляикето отишло отново при прокажения в същия лик какъвто и при първата им среща и му казало:
- Аз съм беден човек, който е останал на път. И за да стигна до мястото, където съм тръгнал днес, е възможно само благодарение първо на Аллах и после на теб! Моля те заради Аллах, Който ти е дал хубав цвят, красиво тяло и много имот, да ми дадеш една камила, за да достигна на нейния гръб до мястото където отивам!
А прокаженият, който отдавна бил забравил за своето предишно положение отговорил:
- Добре, но аз имам много дългове! И какво ще стане, ако започна да давам на всеки просяк по една камила?! Хайде върви си по пътя!...
Тогава меляикето казало:
- Струва ми се, че те познавам! Не беше ли ти един прокажен бедняк, от когото хората се отвращаваха? Всевишният Аллах ти даде този имот, а ти не даваш за Неговото задоволство дори една камила!...
Прокаженият отричайки рекъл:
- Не! Аз съм наследил този имот от дедите си. Хайде, махай се, няма да дам на никого нищо!...
Меляикето рекло:
- Ако лъжеш, нека Аллах те върне в предишното ти положение!
И той станал пак какъвто си бил…
След това меляикето отишло при келявия в същия лик какъвто и при първата им среща и всичко се повторило, както и при прокажения.
И Всевишният Аллах върнал и него в предишното му състояние.
Най-накрая меляикето отишло и при слепия и му казало:
- Аз съм беден човек и пътник, който е останал на път. За да стигна до мястото, където съм тръгнал днес, е възможно само благодарение първо на Аллах и после на теб! Моля те заради Аллах, Който ти е дал зрението, да ми дадеш една овца, с която да се подсиля и да продължа пътя си!...
Човекът спокойно изслушал меляикето и му казал:
- Да, аз наистина бях сляп и Всевишният Аллах възвърна зрението ми. Бях беден и Аллах ме направи богат. Ето, стадото е там. Вземи колкото желаеш овце и остави колкото желаеш. Кълна се в Аллах, че не ще те възпра от нищо, което си взел заради Аллах!
Меляикето му рекло:
- Задръж своя имот. Аллах ви подложи на изпитание и остана Той доволен от теб, но се разгневи на двамата ти другари!...
. . . . .
И колко е велик характера на раздаващите от своите имоти, които Всевишният Аллах е благоволил да им даде!
Нека гощаваме бедните, да им помагаме, да им отдаваме желаното и да не пречупваме техните сърца…
- Какво обичаш най-много за себе си?
- Хубав цвят, хубава кожа и да бъде премахната от мен проказата, която е противна на хората! - казал прокаженият.
Меляикето го погалило по тялото и неговият отвратителен вид веднага изчезнал. Той получил красиво лице и хубаво тяло.
Прокаженият треперел от вълнение пред случилото се както листо при силен вятър…
Меляикето го попитало:
- Какъв имот предпочиташ най-много?
Човекът, който се спасил от проказата, грозотата и своите притеснения, радостен и с висок глас рекъл:
- Обичам камилата!
Тогава му била дадена една женска камила, която била бременна.
И меляикето му рекло:
- Нека Аллах да ти я благослови!
След това меляикето отишло при келявия и го попитало:
- Какво най-много обичаш за себе си?
- Хубава коса и да бъде премахната келявостта ми.
Меляикето го погалило по главата и неприятният му вид изчезнал. Била му дадена толкова красива коса, каквато самият той не си бил и представял дори!
Тогава меляикето го попитало:
- Какъв имот предпочиташ най-много?
- Обичам кравата! - отговорил мъжът.
И му била дадена една бременна крава.
Меляикето му рекло:
- Нека Аллах да ти я благослови!
Най-накрая отишло при слепия човек и го попитало:
- Какво обичаш най-много за себе си?
- Аллах да ми върне зрението и да мога да виждам хората! - отговорил слепецът.
Меляикето го погалило и Всевишният Аллах възвърнал зрението му.
Тогава меляикето го попитало:
- Какъв имот предпочиташ най-много за себе си?
- Овцата! - отговорил човекът.
И му била дадена една заплодена овца.
Така се сбъднали желанията и на тримата.
Родили камилата на прокажения, кравата на келявия и овцата на слепия…
След време стопанина на камилата вече притежавал цяла долина пълна с камили. Стопанина на кравата притежавал цяла долина пълна с крави. А стопанина на овцата притежавал цяла долина пълна с овце!...
Един ден, меляикето отишло отново при прокажения в същия лик какъвто и при първата им среща и му казало:
- Аз съм беден човек, който е останал на път. И за да стигна до мястото, където съм тръгнал днес, е възможно само благодарение първо на Аллах и после на теб! Моля те заради Аллах, Който ти е дал хубав цвят, красиво тяло и много имот, да ми дадеш една камила, за да достигна на нейния гръб до мястото където отивам!
А прокаженият, който отдавна бил забравил за своето предишно положение отговорил:
- Добре, но аз имам много дългове! И какво ще стане, ако започна да давам на всеки просяк по една камила?! Хайде върви си по пътя!...
Тогава меляикето казало:
- Струва ми се, че те познавам! Не беше ли ти един прокажен бедняк, от когото хората се отвращаваха? Всевишният Аллах ти даде този имот, а ти не даваш за Неговото задоволство дори една камила!...
Прокаженият отричайки рекъл:
- Не! Аз съм наследил този имот от дедите си. Хайде, махай се, няма да дам на никого нищо!...
Меляикето рекло:
- Ако лъжеш, нека Аллах те върне в предишното ти положение!
И той станал пак какъвто си бил…
След това меляикето отишло при келявия в същия лик какъвто и при първата им среща и всичко се повторило, както и при прокажения.
И Всевишният Аллах върнал и него в предишното му състояние.
Най-накрая меляикето отишло и при слепия и му казало:
- Аз съм беден човек и пътник, който е останал на път. За да стигна до мястото, където съм тръгнал днес, е възможно само благодарение първо на Аллах и после на теб! Моля те заради Аллах, Който ти е дал зрението, да ми дадеш една овца, с която да се подсиля и да продължа пътя си!...
Човекът спокойно изслушал меляикето и му казал:
- Да, аз наистина бях сляп и Всевишният Аллах възвърна зрението ми. Бях беден и Аллах ме направи богат. Ето, стадото е там. Вземи колкото желаеш овце и остави колкото желаеш. Кълна се в Аллах, че не ще те възпра от нищо, което си взел заради Аллах!
Меляикето му рекло:
- Задръж своя имот. Аллах ви подложи на изпитание и остана Той доволен от теб, но се разгневи на двамата ти другари!...
. . . . .
И колко е велик характера на раздаващите от своите имоти, които Всевишният Аллах е благоволил да им даде!
Нека гощаваме бедните, да им помагаме, да им отдаваме желаното и да не пречупваме техните сърца…
