Когато вярващият се лута между страха от наказанието на Аллах и надежда за Неговата прошка, помни, че Аллах е бърз в сметката и силен в наказанието, тогава в него преобладава страха. А когато той си спомни, че Аллах е Опрощаващия, Милостивия и Милосърдния, тогава у него преобладава надеждата. Обаче, ако сърцето му е изпълнено само от страх, то той се предава отчаяно на Божието милосърдие.
       Всевишният повелява:
       „…и не губете надежда за милостта на Аллах! Само невярващите хора губят надежда за милостта на Аллах.” (12:87)
        А човекът живеещ лишен от надежда, може да си помисли, че той вече е защитен от замисъла на Аллах.
        Всевишният повелява:
        „Нима те бяха в безопасност пред замисъла на Аллах? Само губещите хора смятат, че са в безопасност пред замисъла на Аллах.” (7:99)
       Както е казано, Творецът не прилича на Своите творения, а страхът от Него не прилича на страха от творенията Му. Например, вие бихте се страхували от лъв, който е изправен пред вас, показващ своите остри зъби, който ръмжи ужасно страшно. Представете си как сте застанали пред него сам, без оръжие и не сте в състояние да се защитите. Но страхът от Аллах не прилича на страха от лъва. Опасността от лъва може да бъде преодоляна по някакъв начин, дори да ви нападне. Но ако Аллах, Който е Господаря и Твореца на лъва ви е предписал това /т.е. лъва да ви изяде например/, не е възможно да се избавите от Неговото предопределение.
Ето и друг пример. Вие се страхувате от бурното вълнение на морето, което изтласква обилно вода на сушата. Вие сте безсилни да спрете навлизащата в сушата вода, колкото и високи диги да има, каквито и укрепления да бъдат направени /спомнете си за цунамито, което вилня неотдавна/. Но страха от всичко това не прилича на страха от Аллах, Който заставя бурята да вилнее и морето да изхвърля своята вода на сушата. Той е в състояние да ги спре и да настане суша, когато пожелае. Помни, че е възможно да избягаш от връхлитащата вълна, но е невъзможно да избягаш от предписаното. Вие се боите от болката, бедствията, загубата на любими хора и обедняването, но този страх по никакъв начин не може да се сравни с боязънта пред Всевишния, в Чиято власт е съсредоточено всичко. Ако Той пожелае, може да ви подложи на тежко изпитание, но може и да ви пощади. Трябва да знаете и да вярвате в това, че нито едно Негово творение по света не е в състояние да ви избави от изпитание, на което ви е подложил Твореца.

       Вярващите трябва да осъзнават важността от страха и надеждата. Заставайки в молитва, когато произнесат думите „Всемилостивия, милосърдния…”, се изпълват с надежда, а щом кажат „Владетеля на Съдния ден!” – изпитват страх.

       За съжаление болшинството вярващи предпочитат надеждата пред страха и очакват опрощение. Този тип вярващи изпълняват задължителните молитви и се въздържат от забраненото, считат себе си за богобоязливи и не търсят възвишено положение в Дженнета. Те наподобяват ученик, получаващ най-ниската оценка за прехода си в по-горен клас; този ученик не се е провалил на изпита, но пък и не е получил нито благодарности, нито награда… Той само е издържал изпита със „задоволително”, без да е получил „добър” или „отличен.”