Отдавна, 571година - преди около 14 века,
На юг, в арабската пустиня - град Мекка,
Човека превърнал се е в свиреп вампир,
Забравил е какво е милост, не знае що е мир!
Свободни са малцина - робите безброй,
От очите непрекъснато сълзи, като порой!
Жената се продава, като вещ на пазара,
На мода са проституцията и комара.
Всеки иска потомство, всеки иска син,
За бащата сина е като ценен рубин.
Момичето не се приема като божи дар,
А като позорна, долна и нищожна твар.
Наоколо тегне мъгла от безверие и мрак,
Мекка отчаяно се моли, като сирак:
„Къде си ,о, Расул? Тук вече не се търпи!
Моля те ела, не се бави! Побързай, о, Неби!”
И на запад и на изток света е такъв,
Навсякъде властва злоба, всичко е в кръв.
Сърцата не трепват - сякаш обвити в калай,
За колизеума в Рим, кой ли не знай?!
Богатите се забавляват с чуждия живот,
Бедните са обречени, на почит е знатния род.
Тиранията цари от Рим чак до Китай,
Света крещи: „О, Боже! Няма ли край?!”
Манастирите стоят и чакат знак от Бог,
Чакат името на описан в библията пророк.
Всеки с надежда в очите стои и мълчи,
Мекка мълчи, Константинопол мълчи…
Земята е жадна, но и небето мълчи….
Пълно с идоли и Кябето стои и мълчи…
Нещо подсказва, че няма дълго да чака,
Зората е близо, вижда се края на мрака.
Ето и мига – 12 Ребиул еввел, рано сутринта,
Ликувай, о, Мекке, спасен е света!!!
Роди се най-прекрасното от всички деца,
Аллах изпрати милост на тази земя.
На лицето му сияе пъстра, ярка светлина,
А от погледа му блика безкрайна добрина.
Радвайте се момичета, роби... не тъжете,
В пустинята разцъфна най-красивото цвете!
След трудни години, с усмивка на устата,
Всеки благодари за подаръка от небесата.
Дядо му решава да се казва – Мухаммед,
За да бъде възхваляван чак до Къямет.
Годините минават, Мекка все повече го обича,
Той е младеж, тя Мухаммед-ул Емин го нарича.
Навсякъде се говори, колко е добър и честен,
Дори в търговията Мухаммед е вече известен.
С честността си влиза на Хатиджа в очите,
И тя му предлага брак - до края на дните.
След 15 години – преминали в щастлив брак,
Момента наближава, Хира дава му знак.
Годината е вече шестотин и десета,
Аллах му изпраща първите пет айета.
Така започва чудото, феномена най-голям,
Последната религия, спасението – Ислям.
Аллах го избра да бъде пророк – пътеводител,
Да се бори срещу злото, за хората спасител.
На меканците не им харесва религията „Мир”,
Но Мухаммед проповядва на всеки панаир:
„Чуйте ме хора! Елате, спасението е тук.
Кажете: Един е Аллах, няма освен Него друг!”
И хората започват да слушат неговото слово,
За всеки повярвал света е друг, всичко е ново.
В огромен оазис се превръща пустинята суха,
Дори вятърът започва по-нежно да духа.
Броят на мюсюлманите постоянно расте,
Неверниците се присмиват: „Вие луди ли сте!”
Религията на Аллах бързо се разпространява
Но и идолопоклонничеството не се предава.
Дните минават, положението става горещо,
Мушриците мислят: „Трябва да направим нещо!”
Решението е пределно ясно, ще има бойкот,
Започва изтезание под широкия небосвод.
Минават три наистина тежки години,
В устата дуа: „О Аллах молим Те, помогни ни!”
Когато настъпват най-трудните времена,
Когато надеждите гаснат една по една,
Аллах им позволява да направят хиджрет,
Всички с надежда към Йесриб, хайде напред!!!
„Който върне Мухаммед, мъртъв или жив,
Има 100 камили!” – някой крещи, като див!
Това е гласът на главатаря Ебу Суфиян,
Който вика до Кябето, без никакъв срам…
Забравя, че друго е решението на Аллах:
„Ще издигна словото – Ля иляхе иллеллах!”
Прогонени от Мекка вървят в пустиня гореща,
Йесриб станал Медина с песни ги посреща.
За мюсюлманите прокудени от своята родина,
Медина се превръща в райска градина.
А за местните най-прекрасното богатство,
Идва от създаденото по между им братство.
От една страна енсар от другата мухаджир,
Наоколо цари невиждан до тогава мир!
Всеки е доволен, всеки е спокоен и щастлив,
А Мухаммед се любува на пейзажа красив.
Но Курайш са бесни, нещо май ги притеснява,
Виждат – обещанието на Аллах се осъществява.
Има само един начин, изхода е само един,
Мюсюлманите да са мъртви всички до един!…
Ето я, тръгва армията - готвена отдавна,
Отправена към Бедир за победа славна.
Но и тук помощта на Аллах не закъснява,
И малката войска на Мухаммед побеждава.
Мушриците бесни се чудят, как е възможно,
Спасението от шепа вярващи да е тъй сложно?!
Омразата продължава, гневът се увеличава,
Но в битките Ислямът злото побеждава.
Дочува се зов за помощ – някой крещи,
Това е Мекка, която се моли: „Ела ме спаси!”
10 000 мюсюлмани - всички облечени в бяло,
Влизат в Мекка и поставят ново начало.
Небето бистро, Кябето чисто – радост голяма,
Ебу Джехил, Ебу Лехеб… вече ги няма!
Но Мухаммед е решен, ако той не издържи,
Борбата със злото Ебу Бекир нека продължи.
Защото на север Византия все още стои,
Стои и чака някой да отиде да я спаси.
Джибрил слиза и последния айет предава,
Което ясно показва, че залеза наближава.
Той прави хадж, прочита последното хутбе,
И вече спокойно може душата си да предаде.
Отново Ребиул еввел е, но в душите с тъга,
Никой не вярва, че слухът е истина, не е шега!
И аз не вярвам, че е мъртъв, той е жив,
На хората в сърцата все още е тъй засмян и красив!!!
ЕССАЛЯТУ ВЕССЕЛЯМУ АЛЕЙКЕ, Я, РАСУЛЕЛЛАХ!!!

Allah s.v. da bade dovolen ot vas !!!
Tazi prozaichna tvorba plenqva vseki, koito q prochete!!!
Tolkova zbito i sadarjatelno e prestavena kartinata na realnosta,che nqma kak da ne pochustvash uhanieto na nai-krasivoto cvete na sveta - MUHAMMED s.a.v.!!!