Животът е като една игра на карти, в която човек залага самия себе си, по такъв начин, в който да защитава личността си от безредието и деградацията, която цари днес и се развива с пълна скорост.

Какво означава деградация? Какво място заема днес тя сред хората?
Деградация означава упадък, разруха, и по-точно упадъка на един човек като личност и морално същество в обществото.

В съвремието ни този процес се разпростира сред хората в голям мащаб. Достигнала голямо развитие, тя подкопава основите на личността на човека и го превръща в индивид, забравил себе си и ролята си в този живот. Човек достигнал до такова положение е като паразит, който разяжда обществото и предизвиква неговия упадък. Затова Аллах предостави на хората възможност да се издигнат като личности и разяснява на хората пътя, който води към вечното щастие, без примеси като упадък, защото ислямската религия, бе избрана лично от Него.

Причините за упадъка на човека са много, с които той трябва да се бори непрестанно. Една от най-важните причини, човек да се озове сред тези мътни води е безверието (слабата вяра). Това е основата на всички беди, които сполетяват днес човека. Човек без вяра прилича на сляп човек, който не вижда накъде отива, човек без обоняние, който не може да усети вкуса и мириса на вярата, и така загива в собственото си безверие! Или като едно изсъхнало цвете или мъртвец, в който не виждаш признак на живот, или човек обожаващ множество божества направени от собствените му ръце, без да се замисля, че те са глухи, неми, слепи като самия него!

Ако обърнем внимание и на примерите, които Аллах дава на хората, относно предишните народи, ще разберем за народа на Лют, който бе опозорен поради безверието си и скверностите, които вършеха по земята! Нима ги спасиха техните страсти и безверие? Така Аллах преобърна селището им и осъмнаха безжизнени в домовете си.

В сура 22, 46 айет Аллах казва:
“Не ходеха ли по земята, със сърцата си да проумеят или с ушите си да чуят? Не очите са слепи, а сърцата в гърдите са слепи.”
От този айет разбираме, че сърцето е първоизточник на нашата праведност!
В сура ал-Бакара Всемилостивият Аллах посочва следното:
“Носят в сърцата си болест и им надбави болест...”
“И когато им се каже: “Не рушете по земята!” – казват: “Ние само поправяме.” Но именно те са рушащите. Ала не усещат...” Те приличат на човек, запалил огън, но щом наоколо се озари, Аллах отнася техния светилник и ги оставя в тъмнини да не виждат.”

От тези айети разбираме, че рушащите са онези, които наистина са се отклонили от истината! Виждаме, че в днешно време безверието също е плен за хората и ги е превърнало в слуги на материалното в този живот! Вярата трябва да властва над сърцето, мислите с всяка фибра на тялото, защото тя е имунната система, предпазваща от упадъка, един кръговрат даващ ритъм на сърцето! А пулса на вярата е обичта и страха към Аллах, които ако липсват у един човек, той поема пътя на деградацията, защото когато няма пулс, той е като безжизнена играчка.

Обичта към АЛЛАХ е най-връхната точка в чувствата и не може да се сравни с нищо друго или пък с друга обич! Тази любов е лек за духовните терзания и безпорядъка, в който се намира духа у човека, учи го на топлота и как да обича истински. Чрез тази обич, ние доказваме послушанието си към АЛЛАХ и вярваме, че в единствено божество, което обичаме и възхваляваме. Пропитото от обич сърце към Аллах, обича и създанията Му заради самия Него, без да обръща внимание не недостатъци и комплекси!

В айет 31, сура 3, Аллах казва:
“Кажи: “Ако обичате Аллах, последвайте ме! И Аллах ще ви обикне, и ще опрости греховете ви. Аллах е опрощаващ, милосърден.” А в Хадис от Мухаммед (с.а.с) се казва: “Не е истински вярващ онзи, който не заобича Аллах, Неговия Пратеник и Исляма повече от всичко друго!”
От друга страна обичта е щит срещу греховете, които ни дебнат от всеки ъгъл.