Аллах е дал следната заповед в Корана:
"О, вярващи, не смятайте за позволени знаците на Аллах, нито Свещения месец, нито жертвените животни, нито венците, нито устремените към Свещения дом в търсене на обилие и благоволение от техния Господ. А след освобождаването от забраните може да ловувате. И да не ви вкарва в грях омразата на някои хора, че са ви възпрели от Свещената джамия, та да престъпите! И си помагайте един другиму в праведността и богобоязливостта, и не си помагайте в греха и враждебността! И бойте се от Аллах! Аллах е суров в наказанието." (Сура Ал-Маида: 2)

Както става ясно от този айет, вярващите полагат усилия единствено по отношение на това, което е добро. Те взимат под внимание Божиите думи: “Каквото и добро да извършите, Аллах го знае” (Сура Ан-Ниса: 127) и никога не забравят, че при Аллах ще бъдат възнаградени за всичко, което са извършили. Аллах разкрива, че желателната взаимопомощ трябва да бъде в рамките на “праведността и богобоязливостта”. Значението на праведността също така е обяснено и по следния начин:
"Праведността не е да обръщате лице на изток или на запад, праведността е у онзи, който вярва в Аллах и в Сетния ден, и в ангелите, и в Писанието, и в пророците, и раздава от своя имот, въпреки любовта си към него, на роднините и сираците, и на нуждаещите се, и на пътника [в неволя], и на просяците, и за освобождаване на робите, и отслужва молитвата, и дава милостинята закат; и у изпълняващите своя обет, когато са обещали, и у търпеливите в злочестие и беда, и във вихъра на битката. Те са искрените и те са богобоязливите." (Сура Ал-Бакара: 177)

Истинската доброта е доста по-различна от начина, по който тя бива възприемана от обществото като цяло. Хората, които не живеят според морала на Корана, смятат за добри дела тези, при които, когато на човек му хрумне, да помогне някому като израз на благосклонността си. Добрите дела от този сорт обикновено са ограничени в даване на пари на просяк на улицата или преотстъпване на място в автобуса на някой по-възрастен.

И така, както видяхме в горецитирания айет, добротата (праведността), описана в Корана, е понятие, което включва целия живот на вярващите, и е задължение, което трябва да бъде изпълнено в течение на живота им, а не само когато им се понрави или се сетят за това. Мюсюлманинът е Божий раб, който притежава истинска чистосърдечност, който помага на бедните и нуждаещите се, дори и самият той да е в нужда, и също така дава дори и нещата, които обича (Сура Ан-Инсан: 8). Това е така, защото “в техните имоти имаше дял за просяка и нуждаещия се” (Сура Аз-Зарийат: 19). Аллах е разкрил, че оказване на помощ, раздаване по пътя на Аллах и вършене на добро са дълг на всеки Мюсюлманин. Помощта, която един Мюсюлманин оказва, е безусловна. Един вярващ трябва да бъде готов да извърши каквато и да била саможертва, за да направи добро или да насърчи останалите към това, което е добро. Той не очаква нищо в замяна, освен да спечели благоволението на Аллах. Ето как Аллах описва това поведение на вярващите:
“Храним ви в името на Аллах. Не искаме от вас нито отплата, нито признателност. Страхуваме се от [мъчението на] Нашия Господ в Деня свъсен, зловещ.” (Сура Ал-Инсан: 9-10)

Мюсюлманите знаят, че Аллах е Притежателят на безпределната справедливост, и никога не забравят, че доброто им поведение ще бъде съответно възнаградено в отвъдното. Те също така никога не забравят, че животът на този свят е само временен и че истинският им дом е при Аллах. Това е така, защото Аллах предупреждава хората за този неизбежен край и призовава всеки да се държи по начин, по който Той би одобрил:
"Сътворихме Ние небесата и земята, и онова, което е помежду тях, единствено с мъдрост. Часът непременно ще дойде, затова [о, Мухаммад] прости с великодушна прошка!" (Сура Ал-Хиджр: 85)

"И служете единствено на Аллах, и нищо не съдружавайте с Него! И към родителите ­ добрина, и към близкия, и сираците, и нуждаещите се, и към близкия съсед, и към далечния съсед, и към другаря редом, и към пътника, и към владените от вашата десница! Аллах не обича горделивия, самохвалеца." (Сура Ан-Ниса: 36)

Възнаграждението, което ще бъде получено от тези, които проявяват достойно поведение, е блага вест за цялото човечество, която е разкрита в айетите по следния начин:
"Които вярват и вършат праведни дела ­ Ние не ще погубим наградата на никой благодетелен." (Сура Ал-Кахф: 30)

"И ще се каже на богобоязливите: “Какво е низпослал вашият Господ?” Ще кажат: “Добро.” За благодетелните има добрина на този свят, а отвъдният дом е най-доброто. И колко прекрасен е Домът на богобоязливите! ­ градините на Адн, в които ще влязат ­ сред тях реки текат. Там ще имат, каквото пожелаят. Така Аллах възнаграждава богобоязливите." (Сура Ан-Нахл: 30-31) . . . . .
Ислямът ни повелява да вършим добро и отбягваме злото

"О, вярващи, ако се боите от Аллах, Той ще направи да разграничавате [доброто и злото], и ще ви избави от лошите ви постъпки, и ще ви опрости. Аллах е Владетелят на великата благодат." (Сура Ал-Анфал: 29)

Мюсюлманите много добре са запознати с описаните в Корана добро и зло и през целия си живот се опитват да ги спазват. Те също така носят и още една съществена отговорност и тя е да приканват останалите да видят истината, да отбягват злото и да живеят според морала на Корана. Ето защо вярващите прекарват целия си живот в съобщаване на хората разликата между доброто и злото. Аллах е дал следната заповед на вярващите:
"И нека сред вас има общност, която зове към благото и повелява одобряваното, и възбранява порицаваното! Тези са сполучилите." (Сура Ал-Имран: 104)

Нещо повече, Аллах също така подчертава в Корана как тези, които съблюдават Неговите закони, са по-облагодетелствани от останалите хора:
"Вие сте най-добрата общност, изведена за хората. Повелявате одобряваното и възбранявате порицаваното, и вярвате в Аллах. А ако и хората на Писанието бяха повярвали, щеше да е най-хубаво за тях. Сред тях има и вярващи, но нечестивците са повече." (Сура Ал-Имран: 110)

Задължението за повеляване на доброто на вярващите не е единствено по отношение на тези, които не знаят разликата между правилното и неправилното, а също така и по отношение на самите вярващи. Това е така, защото хората допускат грешки не само от невежество, а и понякога от разсеяност или по погрешка, или поради земните им желания. Ето в такива случаи вярващите взаимно си напомнят за законите от Корана и повеляват доброто и се въздържат от злото. Те взаимно си напомнят, че единствено тези, които вършат праведни дела и благочестиво изпълняват религиозните си задължения в този свят, ще бъдат възнаградени с рая, а тези, които не странят от злото, ще бъдат измъчвани в Ада. Поради тази прекрасна отговорност те никога не се чувстват уморени или обезсърчени и независимо от това какви грешки е допуснал другият, те продължават да го съветват търпеливо, ласкаво и милосърдно. Това е така, защото в множество айяти Аллах е разкрил, че обича тези, които са търпеливи, и призовава вярващите да бъдат търпеливи, когато прилагат морала, на който ни учи Коранът. В айетите си Той разкрива това така:
"О, вярващи, искайте помощта на Аллах с търпение и молитва! Аллах е с търпеливите." (Сура Ал-Бакара: 153)

"Освен онези, които са търпеливи и вършат праведни дела. За тях има опрощение и голяма награда." (Сура Худ: 11)