Нашата Вселена е подредена по един изключително съвършен начин. Безброй билиони от звезди и галактики се движат по своите самостойни орбити в пълна хармония.

Галактики, които се състоят от почти 300 билиона звезди, преминават едни до други, и за всеобща изненада, по време на този огромен преход не настъпват сблъсъци. Подобна подредба не може да бъде резултат от случайно стечение на обстоятелствата. Нещо повече – бързината, с която се движат предметите в Космоса, е отвъд границите на човешкото въображение. Физичните размери на открития Космос са огромни, когато ги съпоставим с мерните единици, използвани на Земята. Звезди и планети с маса от билион или трилион тона и галактики с размери, които могат да бъдат изчислени единствено с помощта на математически формули, всички въртящи се по собствените си траектории в пространството с невероятна бързина. Например, Земята се върти около своят ос със средна скорост от 1670 км/ч. средната линейна скорост на Земята около слънцето е 108 000 км/ч. При все това тези цифри се отнасят само за Земята. Ние се сблъскваме с невероятно по-големи числа, когато изследваме размери, извън Слънчевата система.

В Космоса, с нарастване размера на системите се увеличава и тяхната скорост. Слънчевата система обикаля около центъра на галактиката със скорост от 720 000 км/ч. Тази на Млечния път, който съдържа около 200 билиона звезди, е 195 000 км/ч. Това продължително движение е непонятно за нас. Земята, заедно със Слънчевата система, всяка следваща година се изместват с 500 милиона километра от своето местоположение от предходната година.

Съществува невероятно равновесие в пределите на цялото това динамично движение и това разкрива, че животът на Земята се основава на много прецизно изчисление. Незначително, дори милиметрично отклонение в орбитите на небесните тела, би могло да предизвика сериозни последствия. Някои биха били толкова разрушителни, че животът на Земята би бил невъзможен. Във всички системи, в които съществува изключително равновесие и скорости, огромни катастрофи могат да се случат по всяко време. При все това фактът, че ние водим живота си по обичаен начин на тази планета, ни кара да забравим за опасностите, които съществуват във Вселената като цяло. Настоящият ред в Космоса, с почти незначителния брой колизии /сблъсък на небесни тела – бел.пр./, за които ние знаем, е причина да смятаме, че ни заобикаля съвършена, стабилна и сигурна околна среда.
Хората не се замислят често относно подобни истини. Ето защо, те никога не забелязват необикновената паяжина от взаимосвързани условия, която прави възможен живота на Земята. Също така те не си дават сметка, че е много важно да осмислят целта на съществуването си. Те живеят без дори да се зачудят как това огромно и чувствително равновесие е могло да се появи.

Още повече, че човек е надарен със способността да мисли. Без съзнателно и разумно наблюдение на всичко, което го заобикаля, човек никога не би видял реалността и не би добил и най-малка представа защо е създаден светът и кой е Този, Който кара всичко да се движи в такъв съвършен порядък.

Човек, който си задава подобни въпроси и проумява тяхната важност, се озовава лице в лице с една неизбежна истина: светът, в който живеем, е дело на Създател, Чието съществуване и качества се проявяват във всичко съществуващо. Земята, незабележима точица във Вселената, е създадена, за да послужи за значима цел. Нищо не се случва безпричинно в течение на нашия живот. Създателят, Който разкрива качествата Си, могъществото Си и мъдростта Си чрез Вселената, не е оставил човек сам, а го е натоварил с важна мисия.

Причината, поради която човекът пребивава на Земята, е разкрита в Свещения Коран:
„Той е, Който сътвори смъртта и живота, за да ви изпита кой от вас е по-добър в делата. Той е Всемогъщия, Опрощаващия…” /67:2/

„Сътворихме Ние човека от частица сперма с примеси, за да го изпитаме, и го сторихме чуващ, зрящ.” /76:2/

„Не сътворихме Ние небесата и земята, и всичко помежду им на шега. Ако търсехме забава - а не ще го сторим - щяхме да си я набавим от това, което е при Нас.” /21:16-17/