Религията е съвкупност от правила и норми, низпослани от Всевишния за постигане на щастие както в земния, така и в отвъдния живот.

Историята на религиите започва с началото на човешката история. Първите тълкувания на събитията и явленията около човека произтичат от религията. Това създало предпоставки религията да изиграе важна роля във всички сфери на човешката дейност като науката, културата, изкуството, правото и морала, както и в социалния живот на хората.

Религията е в същността на човека, тя е заложена в неговата природа и е възвишена ценност, чрез която се постига върховно щастие и блаженство.

Мисъл, която е необвързана с религията, остава едноизмерна. Следователно подобна мисъл не може цялостно да обхване битието. А религия, която е лишена от мисъл, затваря човека в тесни рамки, погубва смисъла и значението на живота му, вместо да го извиси.

Ако човек не притежава вяра, той не може да осъзнае своята същност, не би могъл да открие своето място и роля във Вселената, и да осъзнае целта на сътворението си. Несъмнено човекът е най-висшето и най-значимо създание на този свят. Факторът, който го прави толкова ценен е не материалната, а духовната му същност. Защото от физиологична гледна точка той притежава много сходни качества с останалите живи същества. Неговият организъм е създаден както и другите организми – от клетки, гени и тъкани. Основната разлика е способността на човека да мисли и разсъждава, тоест той е разумно същество. С помощта на това си качество човекът прави изводи и формира ценностната си система. Тези ценности образуват неговата вяра.

От гледна точка на своето сътворение, човекът е едно цяло. Той е създание, което притежава душа, тяло, материална и духовна страна. Някои погрешни вярвания и идеологии разделиха това цяло и се опитаха да го представят като същество, притежаващо само душа или само тяло.

Това стана причина за погрешни мнения относно сътворението на човека. И основната цел на религиите, е да преоткрият отново тази цялост, с критериите на "Мъдростта".

Но понякога и религиите, отдалечавайки се от своята същност, придобиват догматичен характер и не могат да изпълнят своята основна цел. Така те се превръщат или в сурови идеологии или в съвкупност от обреди и ритуали, изпразнени от съдържание.

Според известния ислямски учен имам Шатиби, основната цел на религията е да осигури на хората благоденствие както на земята, така и в отвъдното. От тази гледна точка, сред основните й цели влизат опазване на вярата, живота, имуществото, семейството и разума на вярващия.

"Основната цел на всички религии е насочена към съблюдаването на три неща: задължителни, необходими и одобрявани.

Задължителните неща са тези, които са необходими за постигането на ползите от религиозния и земния живот. Това са неща, които, ако бъдат загубени, би настъпил хаос и анархия и човешкия живот би бил изложен на опасност. По същия начин това би довело до лишение от спасение в Съдния ден, както и от всички блага.

За да се предотврати това са необходими две неща: първо, да има здрава основа; второ, да бъдат отстранени липсите. Предназначението на вярата, потвърждаването на единството на Всевишния, молитвата намаз, милостинята зекят, говеенето оруч и поклонението хадж, е да крепят устоите на религията.

Потребности като храна, облекло, дом и др. имат за цел съхраняването на ума и душата. Различните форми на общуване запазват имуществото и поколението, както и ума и душата посредством навиците. Наказанията, чиято цел е да насърчават добротворството и да забраняват злото имат за цел да не допускат появата на липси, свързани с горните положения.

Задължителните цели са пет: опазване на религията, живота, семейството, богатството и ума. Това се отнася за всички религии.

Нужните неща. Това са неща, нуждата от които се усеща тогава, когато възникнат трудности в резултат на определени загуби. В случай, че не се съблюдават, те поставят всички в затруднено положение. Но нещата, за които става дума тук не са обстоятелствата, накърняващи интересите на обществото. Те са свързани предимно с богослужението, навиците, взаимоотношенията и наказанията.

Одобряваните неща са избиране на най-хубавите навици и избягване на лошите. Те се съдържат в моралните принципи и положенията, свързани с горните две обстоятелства, като важат и за тях."

Следователно не можем да си представим една религия без тези три условия. Но за съжаление, било в миналото, било днес, зад агресиите, войните и терора стоят религиите или техните свещени ценности.

Именно този факт накърнява най-много същността на религиите. За да бъде преодоляно това и религиите да не бъдат определяни повече като повод за вражди, е необходимо представители на всички религии от цял свят да се обединят и да положат основите на мира, диалога и толерантността между религиите.

IJWTS wow! Why can't I think of thigns like that?