Постинг
30.09.2009 01:20 -
АДЕМ - 1
Автор: ikra
Категория: Други
Прочетен: 1528 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 30.09.2009 01:21
Прочетен: 1528 Коментари: 0 Гласове:
2
Последна промяна: 30.09.2009 01:21
Преди много време, на нашата Земя, която ние сега населяваме, не е съществувало нищо.
Всевишният Аллах пожелал да сътвори човека, който да Го опознае, да Му служи, да населява Земята и да я стопанисва.
Великият Творец казал на ангелите:
- Ще създам на Земята наместник.
- Нима ще създадеш там някой, който ще сее по нея развала и ще лее кърви, докато ние Те славим с възхвала и възнасяме Твоята святост? – възкликнали ангелите.
Всевишният Аллах им отговорил:
- Аз знам това, което вие не знаете!
Тогава те замълчали, а после рекли помежду си:
- Нашият Господар знае всичко и създава само неща, които са полезни.
- Ще сътворя Аз човек от глина. И когато го завърша и му вдъхна от Своя дух, сведете чела до земята пред него! – повелил Аллах.
- О, Господарю, ние Ти служим и се подчиняваме! – съгласили се ангелите.
Единствено на Иблис това нещо не се харесало, заради суетата му. Защото той считал себе си за най-добър сред творенията на Аллах.
Господът на световете омесил взетата от земята пръст, придал форма на Адем и му вдъхнал от Своя дух. Тогава трупът се раздвижил и животът в него започнал…
Адем отворил очи и видял ангелите, които се били преклонили пред него с изключение на един, който стоял сред тях. Адем не успял да разбере що за същество е това, което не било направило поклон пред него.
Иблис стоял заедно с ангелите, но в действителност той не бил от тях, а от джиновете.
Всевишният Аллах запитал: - О, Иблис, какво ти попречи да се преклониш пред онова, което сътворих със Своите ръце? Възгордя ли се или си високопоставен? - Аз съм по-добър от него! – отговорил Иблис. И продължил: - Мен Ти сътвори от огън, а него сътвори от глина. Аллах заповядал: - Тогава излез от Дженнета! Ти си прокуден. И над теб ще тегне Моето проклятие до Съдния ден. - Да ти покажа ли какъв е този, когото ти предпочете повече от мен? – казал Иблис. - Ако ми дадеш отсрочка до Деня на възкресението, аз непременно ще завладея неговото потомство, освен малцина – Твоите преданите раби! - Върви! Ще си от отсрочените до определения Ден. Аз дарих Адем и синовете му с разум, за да различават доброто от лошото. А който от тях те последва, възмездието ви е Адът – обилно възмездие! – повелил Аллах.
Адем следял случващото се край него и бил обзет от любов, страх и ужас… Дълбока любов към Всевишния Господар, Който го бил сътворил, направил достоен и накарал ангелите да му се поклонят от уважение… Страх от гнева на Създателя, Който прогонил Иблис от Своята милост… Ужас от създанието, което не харесало Адем, без дори да се познавали…
Всъщност колко странен бил доводът на Иблис! Той смятал, че огънят превъзхожда глината. Но от къде е дошла тази информация при него?! Та нали Аллах е Този, Който е сътворил и огъня и глината, затова Той най-добре знаел кой е по-превъзхождащ! А от друга страна, всеки трябва да се подчинява на божията повеля, независимо дали успява да вникне в нейната мъдрост!
Адем успял да разбере, че Иблис е притежател на подлост и презряност. Той искал отсрочка от Всевишния до Деня на наказанието. Той не желаел да умира, а изразявал само желанието си пред Аллах, да бъде отсрочен до определения Ден, за да има време да заблуждава потомството му!
Адем разбрал също така, че той е станал причина Всевишният да прокълне Иблис и да го изгони от Своята милост, и че Иблис не ще забрави това нещо.
Всичко било ясно... Адем научил кой щял да бъде неговият заклет враг. Адем схванал, че свободата е в основата на създанията на Великия Творец, и че е дал свобода на Своите раби, които са натоварени със задължения и в следствие на това е необходимо справедливо наказание за неизпълнилите задълженията, с които са натоварени. Той разбрал, че ангелите са символ на доброто и че Иблис е символ на злото.
Аллах пожелал да обясни на ангелите, че Адем знае повече от тях, че е достоен за уважение, и че може да бъде Негов наместник на Земята, затова го научил на имената на всичко. После показал различни животни и птици, които били от земята и казал на ангелите: - Съобщете ми имената на тези неща, ако говорите истината! Ангелите разгледали показаните им неща, но не знаели техните имена и рекли: - Пречист си Ти! Нямаме друго знание, освен това, на което Ти ни научи. Ти си Всезнаещия, Премъдрия. Тогава Аллах казал: - О, Адем, съобщи им имената! Когато Адем съобщил имената на показаните му неща, Всевишният Аллах казал: - Не ви ли рекох, че знам неведомото на небесата и на земята, и знам какво разкривате и какво потулвате?
Навярно Той загатва, че е знаел за учудването на ангелите, което таяли у себе си, когато им рекъл, че ще създаде Адем. А също така, че е знаел и за бунта и отричането, което Иблис криел у себе си.
Ангелите се уверили, че Адем е знаещо създание, а да си знаещ било най-достойното нещо. Те разбрали защо техният Господ им бил повелил да се преклонят пред Адем и защо той щял да бъде наместник на земята. Този наместник щял да постъпва и властва на земята със знание и умение. Адем бил настанен в Рая, където ядял от райските плодове и пиел от райските води, но обикаляйки из него не успявал да намери някого, с когото да си поприказва, затова се чувствал самотен. Всевишният се смилил над него и пожелал да му сътвори жена по негово подобие, с която той да живее. Всевишният го приспал. Когато се събудил, до него стояла една жена, която го гледала с красиви и добри очи. - Ти какво си?! Как се казваш? – попитал объркано Адем. - Аз съм жена, ала не зная своето име! – отговорила тя. Адем я разгледал и щом видял, че тя е негово подобие – живо същество, казал: - Ти се казваш Хаууа! Но защо си създадена? - За да намериш покой с мен! – отговорила Хаууа. Ангелите, които видели Хаууа да стои до Адем, отишли при тях, за да изпитат до къде се простира знанието на Адем и го заразпитвали относно Хаууа: - Какво е това? - Жена! – отговорил Адем. - Как се казва? - Хаууа. - Защо се казва Хаууа? - Защото е създадена от живо нещо. Всевишният Аллах повелил на Адем: - О, Адем, пребивавай с жена си в Рая и яжте оттам в доволство, откъдето пожелаете, но не приближавайте до онова дърво, та да не станете угнетители! И внимавай, защото Иблис е враг на теб и на твоята съпруга, да не стане той причина да ви прогоня от Рая, та да страдаш! За теб там има, да не си нито гладен, нито гол. И не ще изпиташ там нито жажда, нито слънчев пек. Всевишният Аллах им забранил да консумират само от едно дърво, но пък им позволил да се възползват от всичко друго. Тази забрана била с цел да се научат да бъдат сдържани и да укрепят своята воля. Адем и Хаууа живеели щастливо в Рая без да изпитват каквато и да било нужда. Там те изживели мечтаното от всеки човек. Също така там преминали и през най-трудното изпитание. Докато били заедно в Дженнета, той научил значението на дълбокото вътрешно спокойствие. Вече не изпитвал самота и много беседвал с нея. Те разбрали, че е забранено да ядат от това дърво, ала Адем бил само човек, а човекът забравя и сърцето му е променливо. Иблис кроял коварни планове и изчаквал удобен момент, за да ги изкуши. В удобен момент се приближил към тях и рекъл: - О, Адем, да ти покажа ли дървото на вечността и едно непреходно царство? Адем погледнал въпросително към Иблис, а той му посочил с ръка дървото, до което Аллах им забранил да се доближават. Адем не му обърнал особено внимание, но въпреки това прокълнатият Иблис не преставал да ги омотава в своята мрежа: - Вашият Господар ви възбрани онова дърво, само за да не се превърнете в ангели или да не станете безсмъртни! Адем отново не му обърнал внимание и се отдалечил от него, но Иблис тичешком го застигнал и за да бъдат думите му по-убедителни дори се заклел в Аллах: - Наистина за вас съм от доброжелателите! Така той ги подлъгвал с измама. Адем и Хаууа се заблудили, смятайки, че никой не би си позволил да се закълне в Аллах, прикривайки своята лъжа. Адем започнал да се пита какво ли ще се случи, ако яде от това дърво, може би наистина то да е дървото на вечността?!... Те решили да ядат от него и забравили, че техният Господ им бил забранил да се доближават дори до дървото. И забравили, че Иблис е техен заклет враг. Веднага щом Адем приключил с яденето, почувствал как гърдите му го притиснали. Изпитал мъка, тъга и срам. Настроението край него се променило. Разбрал, че той и съпругата му са голи и им се показвали срамотиите! Двамата се засрамили и започнали да късат листа от Рая, за да скрият своите голи тела. Избягали надалеч, срамувайки се от своя Господ, но Той ги виждал и знаел, че те са нарушили Неговата заповед. - О, Адем, от мен ли бягаш? – попитал Аллах. - Не, Господи, но се срамувам от Теб! – отговорил Адем. - Не ви ли възбраних това дърво и не ви ли рекох, че Шейтанът за вас е явен враг? – казал техния Създател. - Господарю наш, угнетихме себе си и ако Ти не ни опростиш, и не ни помилваш, ще сме от губещите! –помолили за прошка Адем и Хаууа. Всевишният казал: - Напуснете – врагове един на друг! За вас на земята има пребиваване и ползване до време. На нея ще живеете, на нея ще умрете и от нея ще бъдете извадени. Всевишният Аллах приел тяхното искрено разкаяние, защото Той е Всемилостив и Опрощаващ. След което ги изпратил на земята.
Всевишният Аллах запитал: - О, Иблис, какво ти попречи да се преклониш пред онова, което сътворих със Своите ръце? Възгордя ли се или си високопоставен? - Аз съм по-добър от него! – отговорил Иблис. И продължил: - Мен Ти сътвори от огън, а него сътвори от глина. Аллах заповядал: - Тогава излез от Дженнета! Ти си прокуден. И над теб ще тегне Моето проклятие до Съдния ден. - Да ти покажа ли какъв е този, когото ти предпочете повече от мен? – казал Иблис. - Ако ми дадеш отсрочка до Деня на възкресението, аз непременно ще завладея неговото потомство, освен малцина – Твоите преданите раби! - Върви! Ще си от отсрочените до определения Ден. Аз дарих Адем и синовете му с разум, за да различават доброто от лошото. А който от тях те последва, възмездието ви е Адът – обилно възмездие! – повелил Аллах.
Адем следял случващото се край него и бил обзет от любов, страх и ужас… Дълбока любов към Всевишния Господар, Който го бил сътворил, направил достоен и накарал ангелите да му се поклонят от уважение… Страх от гнева на Създателя, Който прогонил Иблис от Своята милост… Ужас от създанието, което не харесало Адем, без дори да се познавали…
Всъщност колко странен бил доводът на Иблис! Той смятал, че огънят превъзхожда глината. Но от къде е дошла тази информация при него?! Та нали Аллах е Този, Който е сътворил и огъня и глината, затова Той най-добре знаел кой е по-превъзхождащ! А от друга страна, всеки трябва да се подчинява на божията повеля, независимо дали успява да вникне в нейната мъдрост!
Адем успял да разбере, че Иблис е притежател на подлост и презряност. Той искал отсрочка от Всевишния до Деня на наказанието. Той не желаел да умира, а изразявал само желанието си пред Аллах, да бъде отсрочен до определения Ден, за да има време да заблуждава потомството му!
Адем разбрал също така, че той е станал причина Всевишният да прокълне Иблис и да го изгони от Своята милост, и че Иблис не ще забрави това нещо.
Всичко било ясно... Адем научил кой щял да бъде неговият заклет враг. Адем схванал, че свободата е в основата на създанията на Великия Творец, и че е дал свобода на Своите раби, които са натоварени със задължения и в следствие на това е необходимо справедливо наказание за неизпълнилите задълженията, с които са натоварени. Той разбрал, че ангелите са символ на доброто и че Иблис е символ на злото.
Аллах пожелал да обясни на ангелите, че Адем знае повече от тях, че е достоен за уважение, и че може да бъде Негов наместник на Земята, затова го научил на имената на всичко. После показал различни животни и птици, които били от земята и казал на ангелите: - Съобщете ми имената на тези неща, ако говорите истината! Ангелите разгледали показаните им неща, но не знаели техните имена и рекли: - Пречист си Ти! Нямаме друго знание, освен това, на което Ти ни научи. Ти си Всезнаещия, Премъдрия. Тогава Аллах казал: - О, Адем, съобщи им имената! Когато Адем съобщил имената на показаните му неща, Всевишният Аллах казал: - Не ви ли рекох, че знам неведомото на небесата и на земята, и знам какво разкривате и какво потулвате?
Навярно Той загатва, че е знаел за учудването на ангелите, което таяли у себе си, когато им рекъл, че ще създаде Адем. А също така, че е знаел и за бунта и отричането, което Иблис криел у себе си.
Ангелите се уверили, че Адем е знаещо създание, а да си знаещ било най-достойното нещо. Те разбрали защо техният Господ им бил повелил да се преклонят пред Адем и защо той щял да бъде наместник на земята. Този наместник щял да постъпва и властва на земята със знание и умение. Адем бил настанен в Рая, където ядял от райските плодове и пиел от райските води, но обикаляйки из него не успявал да намери някого, с когото да си поприказва, затова се чувствал самотен. Всевишният се смилил над него и пожелал да му сътвори жена по негово подобие, с която той да живее. Всевишният го приспал. Когато се събудил, до него стояла една жена, която го гледала с красиви и добри очи. - Ти какво си?! Как се казваш? – попитал объркано Адем. - Аз съм жена, ала не зная своето име! – отговорила тя. Адем я разгледал и щом видял, че тя е негово подобие – живо същество, казал: - Ти се казваш Хаууа! Но защо си създадена? - За да намериш покой с мен! – отговорила Хаууа. Ангелите, които видели Хаууа да стои до Адем, отишли при тях, за да изпитат до къде се простира знанието на Адем и го заразпитвали относно Хаууа: - Какво е това? - Жена! – отговорил Адем. - Как се казва? - Хаууа. - Защо се казва Хаууа? - Защото е създадена от живо нещо. Всевишният Аллах повелил на Адем: - О, Адем, пребивавай с жена си в Рая и яжте оттам в доволство, откъдето пожелаете, но не приближавайте до онова дърво, та да не станете угнетители! И внимавай, защото Иблис е враг на теб и на твоята съпруга, да не стане той причина да ви прогоня от Рая, та да страдаш! За теб там има, да не си нито гладен, нито гол. И не ще изпиташ там нито жажда, нито слънчев пек. Всевишният Аллах им забранил да консумират само от едно дърво, но пък им позволил да се възползват от всичко друго. Тази забрана била с цел да се научат да бъдат сдържани и да укрепят своята воля. Адем и Хаууа живеели щастливо в Рая без да изпитват каквато и да било нужда. Там те изживели мечтаното от всеки човек. Също така там преминали и през най-трудното изпитание. Докато били заедно в Дженнета, той научил значението на дълбокото вътрешно спокойствие. Вече не изпитвал самота и много беседвал с нея. Те разбрали, че е забранено да ядат от това дърво, ала Адем бил само човек, а човекът забравя и сърцето му е променливо. Иблис кроял коварни планове и изчаквал удобен момент, за да ги изкуши. В удобен момент се приближил към тях и рекъл: - О, Адем, да ти покажа ли дървото на вечността и едно непреходно царство? Адем погледнал въпросително към Иблис, а той му посочил с ръка дървото, до което Аллах им забранил да се доближават. Адем не му обърнал особено внимание, но въпреки това прокълнатият Иблис не преставал да ги омотава в своята мрежа: - Вашият Господар ви възбрани онова дърво, само за да не се превърнете в ангели или да не станете безсмъртни! Адем отново не му обърнал внимание и се отдалечил от него, но Иблис тичешком го застигнал и за да бъдат думите му по-убедителни дори се заклел в Аллах: - Наистина за вас съм от доброжелателите! Така той ги подлъгвал с измама. Адем и Хаууа се заблудили, смятайки, че никой не би си позволил да се закълне в Аллах, прикривайки своята лъжа. Адем започнал да се пита какво ли ще се случи, ако яде от това дърво, може би наистина то да е дървото на вечността?!... Те решили да ядат от него и забравили, че техният Господ им бил забранил да се доближават дори до дървото. И забравили, че Иблис е техен заклет враг. Веднага щом Адем приключил с яденето, почувствал как гърдите му го притиснали. Изпитал мъка, тъга и срам. Настроението край него се променило. Разбрал, че той и съпругата му са голи и им се показвали срамотиите! Двамата се засрамили и започнали да късат листа от Рая, за да скрият своите голи тела. Избягали надалеч, срамувайки се от своя Господ, но Той ги виждал и знаел, че те са нарушили Неговата заповед. - О, Адем, от мен ли бягаш? – попитал Аллах. - Не, Господи, но се срамувам от Теб! – отговорил Адем. - Не ви ли възбраних това дърво и не ви ли рекох, че Шейтанът за вас е явен враг? – казал техния Създател. - Господарю наш, угнетихме себе си и ако Ти не ни опростиш, и не ни помилваш, ще сме от губещите! –помолили за прошка Адем и Хаууа. Всевишният казал: - Напуснете – врагове един на друг! За вас на земята има пребиваване и ползване до време. На нея ще живеете, на нея ще умрете и от нея ще бъдете извадени. Всевишният Аллах приел тяхното искрено разкаяние, защото Той е Всемилостив и Опрощаващ. След което ги изпратил на земята.
Няма коментари
