Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
01.10.2009 23:15 - АДЕМ - 2
Автор: ikra Категория: Други   
Прочетен: 1090 Коментари: 0 Гласове:
1

Последна промяна: 01.10.2009 23:17


       Започнал животът на Адем на земята... 
       Но за него тук нямало да има същото спокойствие и мир, които изживял в Рая. Трябвало да търси храна, да се облича, да се снабди с оръжие, с което да пази себе си, съпругата си и своите деца от зверовете населяващи земята. Но на първо място трябвало да продължи борбата на душата му със злото. Сатаната бил станал причина да напуснат Рая и щял да продължи да съблазнява него и децата му и на земята, за да бъдат отклонени от Правия път и да влезнат в Ада.
       Непрестанна била борбата между доброто и злото. Но нямало страх и безпокойство за онзи, който спазвал заповедите на Аллах. А онзи, който въставал срещу Господаря на световете и се подчинявал на Шейтана, който бил сътворен от огън, щял да бъде заедно с него в огъня на Ада!
       Адем разбрал всичко това и единственото нещо, което облекчавало неговата скръб било, че е дошъл на земята като наместник. Трябвало да преклони земята, да я населява, обработва и на нея да остави едно поколение, което да промени начина на живот и да я доведе до по-добро положение.
       Адем трябвало вече с пот на челото да изкарва прехраната за своето семейство. Хаууа също му помагала и споделяла неговата умора.
       След време Хаууа забременяла и родила момче, което нарекли Кабил. Тя вече нямала много време да помага на своя съпруг, защото щяла да бъде заета с отглеждане на детето.        Адем по цял ден обикалял в търсене на храна, а когато се върнел в къщи с радост си играел със своя син.        После Хаууа повторно забременяла и отново родила момче, което нарекли Хабил.        Бащата бил принуден да се труди още повече, за да изхранва семейството си, което се множало.
       Кабил и Хабил пораснали и започнали да помагат на баща си. Кабил бил по-голям от Хабил, но пък Хабил бил по-силен, имал меко сърце и добра душа. Той обичал животните и имал добро отношение към тях.
       Адем решил да разпредели работата помежду им. Кабил получил обработката на земята, защото за това не се изисквало ласкаво сърце. Хабил трябвало да се занимава със скотовъдство, защото овцете и кравите имат чувства и могат да страдат, затова за тях е необходим грижлив и внимателен човек.
       Щом слънцето изгреело, семейството напускало своя дом, за да събира храна. Хабил пасял добитъка, Кабил прибирал реколтата, а Адем ходел на лов за дивеч. Хаууа пък носела вода, която използвала в домакинството и за къпане на децата.
       Вечер мъжете се връщали в къщи. Кабил носел плодове, Хабил мляко, а Адем – дивеч. Приготвяли вечерята и всички заедно се хранели.
       Благата, с които Аллах дарил семейството на Адем били много. Той решил да научи двамата си по-големи сина как да благодарят на Аллах за тези огромни блага.        Поискал от тях да отидат на върха на планината и да оставят там част от своя добив, с който да нахранят  другите създания на Аллах, които не можели да развъждат добитък, нито да обработват земята.        Това щяла да бъде вид милостиня и жертвоприношение към Аллах.
       Хабил, който бил с добро сърце се зарадвал много на това. А Кабил си казал:        - Защо трябва да разпилявам това, което съм спечелил с пот на челото? Защо трябва да го оставям там, а да не се възползвам сам от него?!
       Въпреки тези свои мисли, не посмял да противоречи на баща си.        Така и двамата му сина приели предложението.
       Хабил отишъл при своето стадо и избрал от сърце за жертва най-хубавата, угоена и ценна овца. Той бил радостен, че ще я заколи в името на Аллах, Който давал препитанието за неговото семейство.         Кабил пък се отправил към своята овощна градина и започнал да обикаля овошките, но не с цел да търси най-качествените плодове, а за да избере онези от тях, които били изгнили и некачествени.        Изкачили се на планината и Кабил поднесъл в дар на Аллах изгнилите плодове, каквото всъщност било и неговото сърце. Хабил също поднесъл своята жертва.
       На следващия ден, когато тримата отново се изкачили на планината, видели, че дара на Хабил го нямало и той много се зарадвал, защото Аллах приел неговия дар и отправил благодарност към Него.         Ала дара на Кабил стоял непокътнат. Той много се ядосал и почувствал огромна омраза към своя брат. Ядосано се обърнал към баща си с думите:        - Аллах прие неговия дар, защото ти се помоли за него, но не и за мен!         Адем казал:        - Аллах прие от него, защото той поднесе най-доброто, което притежаваше от цялото си сърце. А ти поднесе най-лошото, което успя да намериш, защото имаш черно сърце. Наистина Аллах е добър и обича само доброто.
       Хабил си тръгнал, а Кабил го изгледал гневно. После навел глава чувствайки се опозорен и тръгнал след него. Кабил бил опечален от това, че Аллах предпочел брат му, а не него. Той не виждал собствената си грешка, а целият му гняв бил отправен към Хабил.
       Изведнъж Шейтанът се появил и прошепнал в ухото на Кабил:        - Убий брат си!... Убий Хабил...
       Той вдигнал глава и се огледал. Неговият брат крачел уверено и спокойно. Кабил се почувствал в изключително трудно положение. А Шейтанът продължил да му нашепва:        - Убий Хабил, убий Хабил!...
       Кабил се затичал след брат си и скоро го догонил. В своя гняв го сграбчил и изкрещял:        - Ще те убия!        - Защо ще ме убиваш?! – запитал учудено Хабил.        - Защото баща ми те обича повече от мене. И Аллах предпочете теб пред мене.         - Но като ме убиеш това не ще промени нищо, а след това баща ми не ще те обикне вече и Аллах ще ти се разгневи още повече.        Кабил възбудено хванал Хабил и му казал:        - Не, аз непременно ще те убия!        - Какъв е моят грях? Всевишният Аллах приема само от богобоязливите! – казал Хабил и допълнил: – Протегнеш ли към мен ръка да ме убиеш, аз не ще протегна своята ръка към теб да те убия. Боя се от Аллах – Господа на световете. Искам да се обремениш с греха против мен и със своя грях и ще бъдеш сред обитателите на Огъня. Такова е възмездието за угнетителите!
       Хабил, който бил по-силен, се отдалечил спокойно. А Кабил се върнал в къщи изпълнен с ненавист към своя брат. Опитал се да заспи, но сън не го хващало. Раздразнен от случилото се отново и отново обмислял ситуацията.        Шейтанът отново се появил и му нашепнал:        - Убий Хабил и ще намериш покой... Убий Хабил!
       Сатаната повтарял многократно тези думи, указвайки му психологически натиск, докато в главата му започнали да се въртят само те. С настъпване на утрото Кабил излязъл от къщи с категоричното решение да убие своя брат.
       Хабил се отправил да пасе овцете, а гърдите му били преизпълнени с радост. Кабил отишъл да работи на полето мрачен и гневен на Хабил. Ала още щом зърнал брат си да стои спокоен сред своите овце, яростта му взела връх...        Шейтанът използвайки удобния момент, отново се появил и му нашепнал:        - Убий го и ще се успокоиш!...         Кабил се огледал и видял един голям камък. Взел го и се промъкнал при брат си. Ударил силно Хабил, бликнала кръв и той паднал мъртъв.          Така на земята се проляла първата човешка кръв.
       Кабил дошъл на себе си. Щом видял брат си облян в кърви почувствал съжаление. Разбрал, че е извършил нещо ужасно. Но съжалението не можело да върне назад стореното.   Хабил бил добър и през живота си вършел само добро. А Кабил бил зъл и вършел лоши неща, но не искал да си го признае. Напротив, злото в него набъбвало и той погубил своя брат от ненавист. Да, той убил добричкия си брат и какво бе спечелил от това?! Абсолютно нищо! Напротив, бе загубил всичко...            Обзело го чувство на страх, отчаяние и дълбоко съжаление. Изгубил спокойствието, увереността и душевния си мир.        Задухало вятър, а на Кабил му се струвало, че в ушите му звучат думите:        - Убиец!... Убиец!...
       Клоните на дърветата се разлюлявали от силния вятър, а той си въобразявал, че му крещят в ушите:         - Убиец!... Убиец!...
       В гората се разнасял рева на зверовете, а на него му се струвало, че и те го укоряват:        - Убиец!... Убиец!...
       Кабил бил обзет от страх и смут. Почувствал, че краката му не го държат. Паднал на земята до тялото на брат си. Разтърсил го силно крещейки:        - Хабил! Хабил!...
       Но Хабил така и не помръдвал. Тялото му било безжизнено и студено.        Кабил стоял до неподвижното тяло на брат си и не знаел какво да прави с него. Дали да не го остави на хищните птици и зверове? А какво щял да каже на баща си Адем? Дори и да не признаел, че го е убил, то къде щял да скрие трупа?!
       Взел тялото и започнал да обикаля с него на гръб. Вървял, вървял, без цел и посока. Когато доста се изморил оставил тялото на земята и седнал до него да си почине. След това отново го взел на гръб и го понесъл. Това се повтаряло многократно. По едно време дочул крясъците на някаква птица. Крясъците го изплашили и той се обърнал назад. Видял една врана, която кряскала върху тялото на друга врана, която била мъртва. Съзрял как тя започнала да копае дупка в земята със своята човка и крака. Когато най-после я изкопала, вдигнала с човката си мъртвото тяло на враната и внимателно го поставила в нея, а след това я заровила с пръст. После издала два къси писъка и кряскайки се извисила в небето…
       Кабил оставил безжизненото тяло на земята и навеждайки се над него изкрещял:        - О, горко ми! Нима не мога да съм като тази врана, та да скрия трупа на брат си?        И започнал отново да съжалява за стореното от него…
       От силния плач тялото на Кабил треперило. После започнал с нокти да копае гроб за своя мъртъв брат…
       Когато Адем научил за случилото се, казал:        - Това е дело на Шейтана. Защото той е заблуждаващ, явен враг!
       Бащата бил много тъжен, че изгубил и двамата си сина. Единия бил мъртъв, а другия с Шейтана.
       Адем казал на Кабил:        - Отивай! Ти вече завинаги ще бъдеш застрашен. Когото и да видиш не ще бъдеш в сигурност и безопасност!...
       Адем бил Пророк, който давал съвети и наставления на своите деца и внуци. Той им разказвал за Всевишния Аллах и ги наставлявал да Му служат.
       Разказвал им за Иблис, като им повелявал да се пазят от него. 
       Разказвал им за случилото се между него и Иблис, а също така как той подтикнал Кабил да убие Хабил.
       Изминали много години... Адем доста остарял, а синовете му се разпръснали по земята...
       Една вечер задухал силен вятър, клоните на старото дърво засадено от Адем се разлюлели. Те се надвиснали върху езерото, което било в близост до него, дори плодовете му докосвали водата. Когато вятърът стихнал, дървото се изправило. Измежду клоните му се стичали капки вода, които капели на земята. Отдалеч дървото изглеждало на някой, който се е надвиснал над водата с разпуснати коси и плачел…
       Дървото било изтощено, а клоните му трептели. Звездите в небето също трепкали…
       Лунна светлина влезнала в стаята на Адем и осветила лицето му. То било бледо и благородно. Стаята му била обикновена. Да, това била стаята на Адем – първия човек и Пратеник! 
       С бяла брада и красиво лице, той лежал на легло от клони. Децата му стояли край него и чакали завещанието му. Той проговорил:        - За спасението на човека има само един кораб и само едно оръжие, което ще ги отведе до победа. Този кораб е Пътя на Аллах, а оръжието са Неговите думи.
       За да ги успокои им казал:          - Всевишният Аллах не ще остави човека сам на този свят. Той ще изпрати Пророци, чрез които да му посочи Правия път и да го спаси. Имената, качествата и чудесата на Пророците ще са различни, но едно нещо ще бъде еднакво, а то ще бъде: Подканване към служба на Единния Аллах.
       Това било завещанието на Адем. Когато приключил с него притворил очи. Ангели влезли в стаята му и го заобиколили. Измежду тях той разпознал Меликул меут /ангела на смъртта/…
       Сърцето му се усмихнало на вечното спокойствие и щастие, а душата му усетила мириса на Райските цветя…



Гласувай:
1



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: ikra
Категория: Други
Прочетен: 4757260
Постинги: 1065
Коментари: 8468
Гласове: 49114
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031