Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
01.10.2009 00:25 - ЗАБРАВЕНИЯТ БАЩА НА ПОЛИТИКОНОМИЯТА, СОЦИОЛОГИЯТА И ПОЛИТОЛОГИЯТА
Автор: ikra Категория: Други   
Прочетен: 1686 Коментари: 1 Гласове:
2



Онези от съвременните мюсюлмани, на които се е наложило да изучават обществени науки в институти и университети, сигурно с удивление са забелязали пълното отсъствие в учебните програми на каквото и да е споменаване за приноса в тези науки на мюсюлманските учени. В действителност, съвременната икономика, политология, социология, юриспруденция – това са науки, построени изцяло въз основа трудовете на европейските учени, на изучаване и анализ само на европейското общество.

Съкратени данни, ограничени само от европейски материал версии на научни програми, ни се подават само като най-съвършени научни теории, доказващи своята ефективност чрез икономическия разцвет и икономическото развитие на страните от Европа и Северна Америка.

 

НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ НА ОГРАНИЧЕНАТА НАУКА

Бедата обаче е не толкова в това, че подобно ограничено съзнание и разбиране е присъщо на западния човек, а даже на политици и учени, колкото в това, че подобна картина на света през годините на колониализма и пълната „западнизация” на науката, културата, системата на образование, политическата и икономическа сфера вече е внедрена в съзнанието на болшинството мюсюлмани. И днес мюсюлманите, за съжаление нищо не знаещи за своите велики предшественици, синове на ислямската цивилизация, с готовност повторят подобни пропагандистки заявления и „наукообразни”  щампи, разпространяващи се по целия свят.

Все пак през последните десетилетия започват да се чуват тревожни гласове н самия западен научен лагер за това, че подобни „европоцентрични”, ограничени версии на научните дисциплини не могат да обхванат цялата широта на икономическите, обществени и политически проблеми, поразили западното общество. Не могат да намерят изход системната криза, която с ужас се предрича от западните теоретици и която западните политици се опитват да отсрочат с периодично разпалване на все нови и нови войни по целия свят.

Темата за упадъка на западната цивилизация, залеза на Европа, края на Стария и Новия свят, като наследници едновременно на античната и християнска култура, заема в съвременната, все пак „европоцентрична” наука и публицистика едно от централните места. За осъзнаване и решаване на този проблем са мобилизирани всички най-добри умове на западната наука от миналото и настоящето, от Аристотел до Френсис Фукуяма.

Осъзнаването на факта, че ограничеността и фрапиращата едностранчивост на западната наука, отказала се от най-великото наследство на незападните, и на първо място ислямските научни школи, така и няма да позволи да се намери спасение от наближаващия крах на западния свят, заставя все повече западни учени е политици да обърнат по-съсредоточено внимание на отхвърленото преди научно наследство на своите съседи.

Принц Чарлз, например, заяви по повод царящото в западното общество невежество относно ислямското научно наследство: „Пълното невежество на западния свят относно природата на Исляма, неговата култура и цивилизация е следствие на това ограничено виждане на историята, което ние сме наследили… То води до неразбиране на неговото невероятно огромно влияние върху нашата собствена история…”

 

ЗАБРАВЕНИЯТ БАЩА НА ОБЩЕСТВЕНИТЕ НАУКИ

Един от най-ярките представители на забравената от днешното човечество мюсюлманска наука от периода на нейния разцвет е най-великият мислител на своята епоха – Ибн Халдун (1332-1406). Той е роден в Тунис, служил в двора на султаните на Тунис, Мароко и емира на Гренада. Освен своята държавническа дейност, Ибн Халдун бил убеден последовател на Шазилийския тарикат (течение), широко известен с поощряване откриването на законите за развитието на този свят чрез наблюдение, размишление, анализ и научно търсене (изследване).

Към края на своя живот той се установил в Кайро, където преподавал в знаменития университет Ал-Азхар. Най-значителното негово произведение се явява „Голяма история” или „Книга на поучителните примери  и диван (сборник) на съобщенията за дните на арабите, персите и берберите и техните съвременници, притежаващи власт в огромни размери”.

Особено  знаменито е неговото „Въведение” към „Голяма история”, в което Ибн Халдун е обхванал чрез своето наблюдение и анализ много теми, касаещи закономерностите при възникване и развитие на човешките общества, различните култури и цивилизации, началата (основите) на справедливото политическо управление. Неговите трудове по икономика, икономическия принаден продукт, икономически, икономически ориентираната политика са толкова значими и интересни днес, колкото и по негово време.

Съвременният изследовател Джин Дейвид пише в своя статия, публикувана в „Journal of Political Economy”, че Ибн Халдун, открил огромно количество икономически закони няколко столетия преди тяхното „официално прието на Запад рождение”. Той открил необходимостта от разделение на труда преди Адам Смит, принципа на трудовата стойност (цена) преди Рикардо и ролята на правителството за провеждане на стабилизационна политика преди Кейнс”.

Поставторитарните общества в съвременния свят, желаещи да се включат като пълноправни членове в световната икономика, сами без да осъзнават това, следват препоръките на Ибн Халдун за приватизационната политика и установяване личните права на собственост, отслабване на държавния контрол върху цените на стоки и услуги, важното значение на предприемчивостта и частната инициатива, съкращаване на бюрократичния апарат и наемните армии, за ограничаване намесата на държавата в икономическата и търговска сфера.

Ибн Халдун бил първият, който се занимавал със систематически анализ на функционирането на икономиката, важността от развитието на технологиите, производствената специализация, външната търговия, ролята на излишния продукт, ролята на държавата и нейната стабилизационна политика в стимулиране на производителността и заетостта. Освен това Ибн Халдун се е занимавал с проблема за оптималното данъчно облагане, минималните държавни услуги, икономическите очаквания (прогнози) и стимули, институционалните рамки на правото и закона, производството и теорията за ценностите.

Неговите препоръки  относно държавната монетарна политика за овладяване на инфлацията и укрепване на националната валута били реализирани от Съвета на Федералния резерв на САЩ, Банката на Англия и германската Бундесбанк.

Правото на собственост, което започнали активно да разработват и реализират през 60-те години на миналия век много западни , на първо място американски икономисти, също било подробно разработено от Ибн Халдун няколко века преди това. При това важността на защитата правото на собственост Ибн Халдун издигнал до степента на въпрос на оцеляване на цивилизацията, като отстоявал убеждението, че незащитеността на правата за собственост води до снижаване на икономическата активност.

 

ПРИЧИНИ ЗА УПАДЪКА НА ЦИВИЛИЗАЦИИТЕ

Едно от ключовите направления в научната дейност на Ибн Халдун е анализът на причините за разцвета и упадъка на цивилизациите. Без да претендира за това, че е открил някакъв „магически ключ” за спасяване на народите и държавите от закономерните кризи и упадък, все пак извежда цяла поредица препоръки, целящи да укрепят обществено-политическата и икономическа стабилност, да осигурят процъфтяване на нацията и да се избегнат преждевременният икономически крах и политическа смърт на държавата и цивилизацията:

  1. Строго установяване и защита правата на собственост и свободата на предприемачеството
  2. Върховенство на закона и надеждност на съдебната система за установяване на справедливост
  3. Обществена безопасност и безопасност на търговските комуникации
  4. Снижение на данъчната ставка с цел повишаване заетостта, производителността и доходите
  5. Съкращаване на бюрократичния апарат и наемната армия при едновременно повишаване на тяхната ефективност
  6. Ограничаване на държавната намеса в търговията, производството и търговската дейност
  7. Недопускане на държавно регулиране на цените
  8. Недопускане монополизация на пазара при поддръжка на държавата
  9. Независима от властта последователна монетарна политика, недопускаща заиграване и спекулации със стойността на парите
  10. Ръст на населението и ръст на степента на специализация на пазара
  11. Система на творческо образование, стимулираща развитието на свободната мисъл и действие.
  12. Колективна отговорност и вътрешно чувство за справедливост за установяване на справедлива обществена система, поощряваща добрите деяния и предотвратяваща пороците.

 

Както се вижда от дадените препоръки, Ибн Халдун всячески се е стараел да защити човешката икономическа активност от несправедливо вмешателство, както от страна на недобросъвестни конкуренти, монополисти, така и от страна на държавата, начало на която често заставали хора не само некомпетентни, но и нечестиви. Доктор Салим Кафар Каратас в своя статия, посветена на Ибн Халдун, особено подчертава факта, че за гарантираното обезпечаване на подобна ненамеса и защита на принципа за справедливост, Ибн Халдун даже предложил да се създаде независима Агенция под контрола на главния съдия, „богобоязлив човек”, с цел „безстрашно” да защитава икономическите свободи.

Бидейки вярващ и богобоязлив мюсюлманин, Ибн Халдун отделял огромно внимание на въпросите за справедливостта и общественото благо. Така, в своите редове относно значението на производствената специализация и последващата кооперация той писал, че това позволява „да се удовлетворят нуждите на колкото е възможно по-голям брой хора…”

По-късно, по същия въпрос, един от бащите на западната политикономия – Адам Смит, чиито идеи в много отношения определили облика на съвременната западна икономическа система, произнесъл съвършено противоположното, заявявайки, че хората в своята икономическа активност се стремят да се ръководят единствено от „собствената изгода”.  

Що се отнася до справедливостта в обществото и особено в икономическата сфера, Ибн Халдун утвърждава идеята, че единственият път на нацията към развитие, процъфтяване и усъвършенстване „минава през справедливостта”. Разбирането си за обществена справедливост Ибн Халдун напълно естествено разкрива чрез Кораническите принципи за това, че „справедливостта – това е баланс, установен между хората”.

Повтаряйки почти един по един Кораническите айети и хадиси от Расулюллах (с.а.с.)  за това, че тези, които отказват на хората техните права, вършат несправедливост, Ибн Халдун разкрива този принцип на справедливостта в икономическата сфера: „Онези, които нарушават правата на собствеността, вършат несправедливост… Онези, които завладяват чужда собственост със сила, вършат несправедливост… Онези, които събират несправедливи данъци, вършат несправедливост…”

В заключение Ибн Халдун пределно ясно формира един от основните обществени закони, утвърдени от Всевишния на земята, подробно разкрити от него в трудовете му и днес, по причина на ограничеността на съзнанието, бездуховността и откровеното невежество, напълно игнориран от лидерите на западния свят. Този закон гласи: „Несправедливостта унищожава цивилизацията”.





Гласувай:
2



Следващ постинг
Предишен постинг

1. анонимен - lPttlMSDEVcR
25.05.2011 02:36
AFAICT you've covered all the bases with this awnser!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: ikra
Категория: Други
Прочетен: 4759148
Постинги: 1065
Коментари: 8468
Гласове: 49114
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031