Ибрахим б. Мухаммед от внуците на Али (Аллах да е доволен от него), описвайки Пророка (Аллах да го приветства), разказва така:
„Когато дядо ми Али (Аллах да е доволен от него) разказваше за Пророка (Аллах да го приветства), той го описваше така:
… Той бе най-великодушният, най-искреният, с най-благородния нрав и най-дружелюбният сред хората. Тези, които го видеха ненадейно, изпитваха много силно вълнение пред величествеността му, а тези, които, знаейки възвишените му качества, присъстваха на беседите му, го обичаха повече от всичко. Човек, който се опитваше да опознае приоритетите и прелестите му, признаваше неспособността си да го опише, като казваше: „Аз не съм виждал подобен на него нито преди него, нито пък след него”. Нека милостта [Молитвата, молбата за прошка и милосърдие, богослужението за Пророка (Аллах да го приветства)] и приветствието на Аллах да бъдат над него.”
В обществото, в което е живял, Расулюллах (с.а.с.) се е прославил като ал-Амин (надежден). Съществувало е всеобщо съгласие по отношение на неговата искреност и надеждност. Всъщност лицето на Божия пратеник (Аллах да го приветства) е било сияещо и благородно, така че всеки, който го видел, можел да се увери в почтеността му. Всеки, който, вслушвайки се в гласа на съвестта си, е говорил с него или е присъствал на неговите беседи, е забелязал необикновеността в него, видял е множество ясни доказателства за неговото пророчество. Разумът и проницателността му, високата нравственост, която е притежавал, са станали причина дори и съдружаващите от народа му да се обърнат към него, за да разреши разногласията между тях.
Относно възвишената нравственост и добродетели на Пророка (Аллах да го приветства), на които сподвижниците му винаги са ставали свидетели, Ибн-и Сад предава следните сведения от Ибн-и Асакир Давуд б. Хусайн:
„Пратеникът на Аллах беше най-превъзхождащият сред народа от гледна точка на почтеността, най-прекрасният от гледна точка на нравствеността, най-съвършеният от гледна точка на общителността, най-щедрият от гледна точка на съседството, най-напредналият от гледна точка на сговорчивостта и надеждността, най-право говорещият, той беше отгледан така, че да отдава най-голямо значение на отглеждането и възпитаването. Беше в доста добри отношения с всеки. Поради тази причина го бяха нарекли „ал-Амин – изключително искрен и надежден.”
От Раби б. Хасйем пък Ибн-и Сад предава следното:
„Преди Исляма, по време на периода на невежество, всеки се обръщаше към Пратеника на Аллах, за да им разреши проблемите.”
Якуб б. Суфян и Байхаки са предали следното от Ибн-и Шихаб:
„Когато курайшите отново построиха Кааба, изпаднаха в разногласие във връзка с поставянето на Хаджар-и Асвад на мястото му. Всяко едно племе искаше то да го постави. После казаха така: „Нека който мине пръв по този път, да отсъди помежду ни. Първият, който мина оттам, пък бе Расулюллах (с.а.с.), който по онова време бе още младеж. (Според „Надеждни пътища” (Произведенията, които описват нравствеността и живота на Пророка Мохамед (Аллах да го приветства), възрастта му е била тридесет и пет.) Те го направиха съдия. А той каза: „Донесете едно платно”. След това каза: „Сега поставете всички заедно камъка върху него”. След като поставиха камъка върху платното, каза: „Хайде, нека дойде водачът на всяко едно племе и да хване платното от единия край”. В резултат на това по един човек от всяко едно племе дойде и хвана платното от един край. По този начин занесоха камъка до мястото му. А той се качи отгоре и постави на мястото му камъка, който взе от тях. С порастването си спечели уважението и обичта на всички. Тъй като се прочу с почтеността си, пък му дадоха името „ал-Амин – изключително надежден човек”. Тези неща бяха, преди да му бъде низпослано откровението.”
През целия си живот Расулюллах (с.а.с.) е напътвал хората, обучавал е сподвижниците си и постоянно е говорел с идолопоклонниците, за да ги напъти по правия път. В резултат на обучението на Пророка (Аллах да го приветства) хора, които живеели в пустинята и били невежи, със светлината на вярата засияли и се превърнали в хора с прекрасна нравственост. Това е голямо чудо. Наред с възвишения морал на Мохамед (с.а.с.) по време на живота му са се проявили по този начин и още множество други чудотворни качества. На тези чудеса са станали свидетели сподвижниците на Пророка (с.а.с.), а понякога и самите неверници. Чудесата на Расулюллах (с.а.с.), които са все по-значими едно от друго, имат качеството си на доказателство за истината, на средство за вяра и напътствие за всички съвестни хора.
