Всевишният повелява:
      "И Той е Господът на Сириус " ( Коран; Ан-Неджм : 49 )

 
      Използваното в астрономията име на споменатата в арабския текст на Корана звезда “Шира” е “Сириус”. Сириус представлява една двойна звездна система и е от съзвездието Голямо куче.  Тази двойна звездна система се състои от две звезди на име Sirius A и Sirius B. Sirius A, която е по-голямата от двете, е най-близката до Земята звезда и нейната особеност е, че е най-ярката звезда, която може да бъде видяна с просто око. Sirius B е бяло джудже, невидимо с просто око.

      Едната от звездите от системата Сириус обикаля в елиптична орбита около другата и на всеки 49,9 години те се доближават максимално една до друга.      Днес тази научна информация е факт единодушно приет от астрономите от Университетите Харвард, Отава и Лейкестър.  Този научен факт, който е бил открит чак в края на 20 век, е изложен по един чудотворен начин в Корана преди 14 века.

      Когато прочетем заедно айетите 49 и 9 на сура Ан-Неджм това чудо се разкрива пред нас:

      "...И Той е Господът на Сириус" ( Ан-Неджм : 49 )

      Обяснението в 9 айет на сура Ан-Неджм сочи приближаването на двете звезди по орбитата, която описват. И Аллах знае най-добре!

      Този научен факт, който е невъзможно да е бил известен по времето, когато Корана е бил низпослан, още веднъж доказва, че Корана е слово на Всевишният Господ.