Известен е девизът на Исляма:
"Благополучие както в този живот, така и в отвъдния." (Кораническа формула)
Той очевидно ни отдалечава от екстремистките и взаимноотричащи се идеи на крайните идеалисти /които се стремят да се откъснат напълно от този свят и да умъртвят телата си/, но същевременно и от тези на крайните материалисти /които не вярват в правата на другите/. Затова пък е приложим за по-широкото мнозинство хора, изповядващи умерени идеи за успоредното развитие на тялото и душата и за постигането на цялостно хармонично равновесие.
Ислямът не само отстоява равноправието между тези две страни на човека, но и тяхното взаимно допълване, така че едната да не бъде пожертвана за сметка на другата. И ако налага духовни практики и задължения, той показва материалната изгода от тях; когато пък препоръчва действия с практическа полза, той посочва как те могат да служат и като източници на духовно развитие. Ето няколко примера:
Целта на духовите практики е да се приближим до Всевишния, наш Повелител и Създател, и да получим милосърдието му. Според израза на Свещения Коран, ние се опитваме да придобием "баграта на Аллах" /2:138/ - да виждаме с очите Му, да говорим с устата Му, да желаем според волята Му - накратко, да подчиним изцяло поведението си на Неговата воля и се доближим до Него дотолкова, доколкото ни позволяват ограничените човешки възможности.
Да вземем за пример постенето. Вярващият трябва да пости съгласно предписанията на Корана - такава е волята на Създателя. Да се подчиняваш на волята на Всевишния е благочестиво, оказва се обаче, че постенето има двойно преимущество за човека - духовно и материално:
- Отслабвайки временно тялото, то укрепва духа, очиства го от временните желания; тогава човек се доближава до небесните създания, които не се хранят. Той усеща по-ясно своята немощ, мисли за своя Повелител и за всичко, което Той прави за него. Това са само някои от духовните аспекти.
От материална гледна точка постът е не по-малко полезен:
- Стомашните киселини, отделяни от жлезите по време на въздържанието, убиват много микроби в стомаха; постът калява хората да понасят лишенията по време на криза, без от това да страдат техните задължения.
Ако човек пости от чисто материални подбуди, постът му няма никаква духовна стойност, но ако го прави, за да спечели Божието одобрение, материалната изгода не се губи.
Без да навлизаме в подробности, можем да отбележим, че всички други духовни практики в Исляма оказват същото двойно въздействие, духовно и материално. Това се отнася и до молитвата, индивидуална или колективна, до отказа от себе си по време на поклонничеството в Божия дом /Хадж/, до милосърдието в полза на нуждаещите се, до религиозните и духовни практики /дори онези, които надвишават задължителния минимум/.
С други думи, онова, което правим в името на Всевишния, има двойно значение: то носи духовна полза, без от това да страда материалната. Ако обаче извършим същото, преследвайки единствено материалната изгода, постигайки я ще изгубим напълно духовната. Да припомним казаното от Пророка Мухаммед /Аллах да го благослови и с мир да го дари!/:
"Наистина делата са според намеренията."
Придавайки духовно значение на преходните задължения, Ислямът се стреми да укрепи духовните ценности у човека, който по този начин престава да търси материалната облага и се стреми единствено към Божието одобрение.
Пророкът /с.а.с./ казва: "Самохвалството е като многобожието - ширк", а големият мистик ал-Газали обяснява, че когато се молим или постим, само за да се изтъкнем, ние отдаваме дан на своето Аз, а не на Създателя. При изпълняване на съпружеските си задължения, освен от стремеж към удоволствие, ние можем да се ръководим преди всичко и от удовлетворението, че извършваме един желан от Всевишния акт, който е право на съпругата и обязаност на мъжа. Тогава, този акт на набожност ще заслужи Божието одобрение и ще бъде награден.
Едно възможно следствие от същата гледна точка върху живота е може би фактът, че Коранът често използва двойната формулировка "вярвайте и постъпвайте добре" - простото изповядване на вярата, без обличането й в дела и без практикуването й, няма голяма стойност. Ислямът изисква и едното, и другото. В интерес на обществото и за предпочитане е правенето на добри дела без вяра в бога пред вършенето на злини, но от духовна гледна точка доброто дело, сътворено без вяра, не ще донесе спасение в Отвъдния живот.
И НИ КАЗВАТ ЕДНИ И СЪЩИ НЕЩА, НО ПО РАЗЛИЧЕН НАЧИН
И ГИ ОТКРИВАМЕ КАТО ИСТИНИ, ПРИЛАГАЙКИ ГИ В ЖИВОТА СИ И ВИЖДАМЕ ТЯХНАТА СТОЙНОСТ...
С ОБИЧ ДЖУЛИЯ БЕЛ
И НИ КАЗВАТ ЕДНИ И СЪЩИ НЕЩА, НО ПО РАЗЛИЧЕН НАЧИН
И ГИ ОТКРИВАМЕ КАТО ИСТИНИ, ПРИЛАГАЙКИ ГИ В ЖИВОТА СИ И ВИЖДАМЕ ТЯХНАТА СТОЙНОСТ...
С ОБИЧ ДЖУЛИЯ БЕЛ
напълно съм съгласен с теб , Бог е един за всички без значение с какво име го наричаме и по какъв начин му се молим затова като ме питат дали съм вярващ често казвам че вярвам в Бог но не вярвам на поове и други свещенници и след това се налага да обяснявам защо :)))))
