Малко момче пита майка си:
- Защо плачеш?
- Защото имам нужда! -отговаря тя
- Не разбирам?! -казва момчето
Майка му само го прегръща силно и отвръща:
- И никога няма да разбереш!
По-късно момченцето пита баща си:
- Защо изглежда сякаш мама плаче без причина?
- Всички жени плачат без причина! -отговаря небрежно баща му.
Момченцето, все още чудейки се защо жените плачат, накрая поглежда към възрастния мъдрец.
- Той със сигурност знае отговора! -помисли си то.
- О, учителю! Защо жените се разплакват толкова лесно?
Учителят отвръща:
- Когато Всевишния създавал жената, тя трябвало да е специална. Той направил раменете й достатъчно силни, за да носят тежестта на света, но също и достатъчно меки, за да дават удобство. Той й е дал вродена сила, за да изтърпи две неща - раждането и пренебрежението, с което често й отвръщат децата. Той я е надарил с издръжливост, която й позволява да продължи напред, когато всеки друг се предава и да се грижи за семейството си, дори когато е болна и уморена, без да се оплаква. Той й е дарил чувствителност, за да обича децата си при всички обстоятелства, дори и когато детето й я наранява жестоко. Той й е дал силата да понася съпруга си, въпреки неговите недостатъци и я е моделирал от реброто му, за да предпазва неговото сърце. Той й е дал мъдрост, за да знае, че добрият съпруг никога не наранява съпругата си, но понякога изпитва нейните сили и нейната решителност да стои зад гърба му непоколебимо. И накрая, Той й дарил сълзата. Тя е нейно, единствено и само нейно притежание, което да използва, когато има нужда. Тя не се нуждае от причина, нито от обяснение, тя е нейна. Разбираш ли, синко, красотата на жената не е в дрехите, които носи, нито в прекрасното й лице, нито пък в начина, по който прави косата си. Красотата на жената трябва да бъде видяна в очите й, тъй като те са входа към нейното сърце - мястото, където е отседнала любовта!

Толкова добре казано! Чела съм го и друг път и винаги ми въздейства...

"Една жена – една звезда във мрака,
една жена – любов и топлина,
една жена – усмивка на съдбата,
една жена – небесна светлина,

една жена – начало на безкрая,
една жена – прашинка доброта,
една жена – тъй малка част от Рая,
една жена – неземна красота....."

прекрасно е

красиво и вярно!!!

истина е

МЪДЪР Е ТВОЯ ДОМ ПРИЯТЕЛЮ И АЗ ЗНАЕШ ВСЕ ТУК ЩЕ НАДНИЧАМ!
С ОБИЧ ДЖУЛИЯ БЕЛ

:):):)

Поздравления!
"....И накрая, Той й дарил сълзата. Тя е нейно, единствено и само нейно притежание, което да използва, когато има нужда. Тя не се нуждае от причина, нито от обяснение, тя е нейна...."
:)

Хареса ми...
Благодаря ти отново за всички мъдрости, които научавам от теб ИКРА!

Благодаря за гостоприемството!
Записвам се за редовен читател.
Откак ти открих блога с нетърпение очаквам всеки нов постинг.
Нека Всевишния бъде така гостоприемен към теб в Неговият Рай!
Амин!