Има природен закон, че на всяко наше действие на този свят има противодействие. Ако вършим добро, ще спечелим хубава награда. Ако правим злини, трябва да очакваме лоши последствия по-късно. ”Каквото си посял, това ще пожънеш!” - гласи народната поговорка.

      Свещения Коран също ни напътства по този въпрос:
      „Ако блогодетелствате, за себе си блогодетелствате, а ако вършите зло, то пак е за вас.” (сура Исра:7)

     Ето една поучителна случка, от времето на честитите сподвижници:
     Един от сподвижниците на Пратеника Мухаммед (с.а.с.) много харесвал този айет от Корана. Където и да отидел, той го повтарял множество пъти на висок глас. Но една еврейка, която веднъж го дочула, пожелала да докаже, че той греши вярвайки в този закон, а също така и да му му отнеме уважението сред хората. Затова тя подготвила коварен план.
      Злата жена приготвила сладки, смесени с отрова и му ги изпратила, като подарък, от уважение. Сподвижника взел в ръце следките, благодарил и поел на път извън града. По пътя срещнал двама мъже, които се връщали вкъщи след дълго пътуване. Те изглеждали уморени, били прашни и видимо гладни, ето защо вярващият човек, който бил с изключително добро сърце, решил да извърши добрина и да подаде ръка на пътника в нужда. На драго сърце той предложил подарените му сладки на окаянит пътници. Разбира се, вярващият нямал никаква представа, че те тайно били смесени с отрова. Не след дълго, след като изяли сладкишите, пътниците паднали на земята и умрели.
     Когато вестта за тяхната смърт, стигнала до Медина, градът, където бил отседал Пратеника (с.а.с.), човекът бил арестуван. Той бил изправен пред Пророка (с.а.с.) и разказал какво се било случило. Еврейката, която била смесила отрова със сладките също била доведена при съда на Пратеника (с.а.с.). Тя била потресена при вида на телата на двамата мъртви пътника. Оказало се, че това били нейните двама сина, които се връщали от дълъг път.

     Тя признала злите си намерения пред Пророка (с.а.с.) и всички присъстващи. Отровата,която тя била сложила, за да убие честития сподвижник, всъщност убила нейните двама сина.

      Какъв прекрасен пример за трагичен ответен удар на зло дело. Той показва как човек пожънва това, което е посял.

верно говориш и с право те чета :)
въпреки, че знаех края на притчата, хубаво ми стана като я прочетох отново

:)