Възгледът относно смъртта на един човек, който вярва във Всевишния и в съществуването на отвъден живот, и този на атеиста е много различен. За тези, които не вярват в отвъдното, смъртта е безусловен край, едно изчезване. Вярващите обаче смятат, че смъртта представлява началото на вечният им живот.

Атеистите и тези, които живеят отдалечени от Корана, в повечето случаи не мислят за смъртта и дори не искат да говорят по този въпрос. Те скърбят за някой техен близък, който е умрял или е на смъртно легло, но никога не мислят за това, че един ден и те по същият начин ще умрат. В редките случаи, когато смъртта им дойде наум пък, единственото нещо, за което мислят, е как с идването на смъртта изведнъж ще изчезне цялото им богатство, имоти и престиж, с една дума всичко, което са спечелили по време на целия си живот.

Смъртта, която виждат като безкраен край, мисълта, че телата им ще изчезнат заровени в земята за тях е изключително мрачен и тягостен въпрос. Поради тази причина като решение предпочитат въобще да не мислят за смъртта. Това обаче въобще не е решение. Защото както нашият Създател е съобщил: „… За всяка общност има срок. И щом срокът им дойде, и с миг дори не ще го забавят, и не ще го изпреварят.” (Сура Юнус, 49), един ден всеки човек ще умре.

Всеки един човек, който в момента живее на земята, с всяка измината секунда се приближава все повече към смъртта. Дали е повярвала или не, дали изпълнява заповедите и препоръките на своя Господ или не, дали мисли за смъртта или не, всяка душа, която в момента се намира на земята, един ден непременно ще умре и ще отговаря за делата си пред Създателя.

Колкото и да не искат да мислят за смъртта във всеки един период на живота си може би чрез новина във вестника, чрез погребална кола или внезапна новина от близък, Той - Всемилостивия напомня на хората за смъртта.

Противно на атеистите, които избягват да размишляват над смъртта, за вярващите смъртта е средство за размисъл, чрез което съзнанието им става по-ярко изразено, разумът и съвестта им по-бистри. За вярващият размисълът над смъртта също така е и средство за повишаване на ентусиазма и копнежът им към Рая, за придобиване на чиста вяра и полагане на искрени усилия.

Истинският стремеж на всеки вярващ на земята е да бъде раб, от който Всевишният да е доволен, както и спечелването единствено на Неговото благоволение, милост и Рай. Разбира се, че за един човек, който има такъв стремеж и който се труди за постигането му, смъртта не е причина за страх и безпокойство. Точно обратно, за него смъртта ще бъде само причина за преминаването му в отвъдното, където се надява да получи най-доброто възнаграждение за това, което е направил на земята.

особено последното изречение...

И тук възникват/поне в моята глава/ много въпроси - защо сме на земята, какво има стам- след смъртта, защо идва тя....дали сме на изпитание пред Бог - дали ще се справим със задачите, целите и мисиите си поставени тук на Земята....


Благодаря ти за постинга...

п.п. аз пък не с ечувствам като раб на Бог, а като малка част от него :))) лек анощ

не е край, а едно ново начало..

..но вярвам в това което усещам.. не чета много религия, не знам до колко нещата са изопачени и до колко не са.. но определено знам, че скоро се бях замислил, че ако умра и всичко се окаже един голяяяяям КРАЙ, то аз не искам да съм част от линията защото ме боли от мисълта за безмисления голям край и че няма да има нищо след така нареченото нещо.. вярвам в прераждането, но не знам дали аз ще се преродя и следващия път.. но определено в предишния си живот съм бил много ама много богат човек, не съм работил, но съм имал кой да ми работи,.. и за това сега ми е отредено да си изкарвам прехраната с труд, ще работя докато умра, но винаги ще имам достатъчно..
всъщност знам, че много голям грях било да изпитваш СТРАХ.. още по вече страх от смъртта.. и понеже явно аз съм грешен от към този си род мисли, то в такъв случай най вероятно ще се преродя, за да се причиствам на земята.. а ако изживея живота си безгрешно, то тогава Бог ще ме прибере и никога няма да пусне душата ми на разходка в "преходника", така наречения настоящ живот от мен..

в "най-доброто възнаграждение" и в Рая. С тези идеи се създават фанатици, които не живеят според закона на любовта, а угодничат и робуват на тяхната си представа за Бог и даже с пари плащат, за да намерят място в Рая. Глупостта и вселената си приличат по тяхната безкрайност.
Няма смърт в Живота. Той е вечен! Има смяна на една форма на енергията в друга и Страх от промяната. Това е, в което вярвам. Бог има много имена и много проявления, но се усеща чрез безусловната любов на съществуванието.

Цял живот съм си задавала въпроси от този род,въпроси пишех на всички листове, документи на всичко което се намираше пред мен в момента, пишех ги,но не ги зададох на никого.Натрупаха се страшно много. Приеха формата на огромен балон. Когато смъртта на любим човек порази сърцето ми, балона не издържаааааааааа,въпросите се понесоха на ляво и дясно само исках да знам и още питам и колкото повече питам знам че нищо не знам!Нещо трябва да провокира съзнанието ни, да събуди заспалите в земен сън сърца.Всичко е преходно.Всичко друго може да не ни се случи,но смъртта със сигорност няма да ни подмине! Колкото по рано осъзнаем за какво сме на този свят толкова по добре!...............

Now thatВ’s sublte! Great to hear from you.

That's a mold-breaker. Great tihnking!

AKAIK you've got the aneswr in one!