Лежиш студен върху дъските,

Там където мият мъртъвците.

Плач раздира в утрото мъглите,

Няма блясъкът на мъртвия в очите.

 

Все едно, в гроба тъмен,

Пак самотен ще лежиш,

Колкото и да си мислил сънен,

Че от всички си по-висш.

 

И земята, ти доскоро морен,

Желаеше за себе си да прибереш.

В нея днес е гроб разтворен

И ти в него ще лежиш.

 

От блага, пари и свят огромен,

В гроба си какво ще занесеш?

Наградата в Исляма е закон единен,

Снежно бял плат, като от скреж.

 

А приятелите земни ще те носят бледен,

Със сълзи ще питат, а ти ще мълчиш.

За приятели в гроба мравките ще имаш леден,

Няма да остане помен от човека висш.

 

Смисълът – къде е той стаен?

В думите последни въплътен.

Не знаем ний до днес защита от смъртта,

Към беден и богат е безразлична тя.

 

Нали ако смъртта не шета бясна,

За всички ни земята ще е тясна.

А земята прилича на кошара,

Към нейната врата смъртта ни кара.

Силно, истинно... "смьртта , към беден и богат е безразлична тя ". От нея никой не е защитен, остава само в земния ни път добрината човешка!

"От блага, пари и свят огромен,

В гроба си какво ще занесеш?"

Поздрави от мен!

Нещото, което човек ще отнесе в гроба си, са неговите деяния, дела - независимо дали са били добри или лоши, за тях ще си носи отговорност!