Майка ми имашe само едно око, затова я мразех... Това нейно положение ме караше да се срамувам от хората.
За да изхранва малкото ни семейство, тя работеше като готвачка в нашето училище.
Един ден, когато бях в началното училище, майка ми ме поздрави… Потънах в дън земя от срам... Как можа да го направи?!
Престорих се, че не я видях. После с презрение и омраза погледнах към нея и се отдалечих.
На следващия ден, един от приятелите ми каза: “Хей, твоята майка има само едно око!”
Пожелах да потъна в земята отново. Исках майка ми да изчезне завинаги.
Затова, същия ден след като я видях й казах: “По добре да умреш, отколкото да ме правиш за смях пред хората!...”
Майка ми не каза нищо.
Дори за миг не се замислих върху това, което бях казал, защото доста се бях разгневил.
Чувствата й не ме интересуваха, аз не я исках вкъщи.
Учих добре и бях изпратен да следвам в Сингапур.
След време се ожених и ми се родиха деца. Бях щастлив....
Един ден майка ми дойде на гости.

Години наред не ме беше виждала, а и внучетата си все още не познаваше.
Когато застана пред вратата, децата ми започнаха да се смеят. А аз изкрещях: ”Как смееш да идваш тук и да плашиш моите деца?! Махай се от тук!“
Майка ми хладнокръвно рече: “Извинете ме, сигурно сбърках адреса!”

След което се отдалечи от вратата ни и се изгуби силуета й в тъмнината.


Не след дълго бях поканен на събиране на класа ни от старото училище.
Излъгах жена си, че отивам по работа и така се върнах в родното си място.
От любопитство реших да посетя родната си къща. Съседите ми съобщиха, че майка ми е умряла.
Въобще не се натъжих…
Преди да умре, тя оставила писмо, за да ми го предадат. Отворих го и започнах да чета...
”За моето най-любимо чедо!
Детето ми, постоянно мисля за теб!
Чух, че си щял да идваш на събиране на класа в училище, но не знам дали ще стана от леглото си, за да мога да те видя…
Зная, че аз бях причината ти да се срамуваш от хората до днес, затова много съжалявам и искам да ме извиниш! Но знаеш ли чедо...
Когато ти беше малък, се подхлъзна и падна. При това падане ти пострада много тежко, при което загуби едното си око.
Моето майчино сърце, не можеше да се примири с това, ти да растеш с едно око. Затова аз ти подарих едното си око…
Бях много щастлива, че ще можеш да виждаш с моето око. Винаги съм се гордяла с теб и умирам с тази обич…
Дете мое, обичам те!!!”

 

 
О, мила мамо, аз съм бил сляп, а ти си жертвала своето око! Прости ми мамо, прости!...

!!!

Много се натъжих, Ikra! Децата ни , не осъзнават и не винаги ценят
нашите грижи, любов и саможертва, ако е необходимо.
Едва, когато станат родители, разбират, колко сме били прави за много неща , които не са направили...

така е miaa!

Всички имаме нужда да го кажем...Дори и без причина ...Мамо прости...Те, майките са незаменими..
Докато са живи да ги обичаме, после да ги почитаме и носим ...в спомените си ..

още по средата на разказа!!!

Родителите трябва да се ценят, защото дават всичко за нас!! И ние винаги ще сме техни деца! Аз много се радвам, че дори перз тийнейджърските ми години не съм имала проблеми с тях и никога не съм се срамувала от тях...

Докосна ме... Поздрави!

но мисля, че не е оправдано майката да не е положила усилия да обясни, че никой не е застрахован срещу злощастие.

Важното е човек да си осъзнае грешката,когато съвестта проговори!
Почитай баща си и майка си ,за да ти бъде добре и за да живееш дълго на земята-закон Божи.

О, Ikra, много ме натъжи тази история!
Дано никога не ми се случва децата ми да се срамуват от мен!!! Сигурна съм, че тази майка е изпитала най-голямата болка, която може да изпита човек в този живот! И въпреки всичко, майчиното сърце си остава най-любящото! Дори в последните си минути от живота тя е била с мисълта за детето си!
Поздрави и от мен за прекрасния постинг!

Притчата може да се приеме и като един крайно изчистен и концентриран модел на отношенията деца - родители. Тя казвва страшно много за пропуските на двете страни и затова не бива да се приема само в сантименталния й аспект, който е изцяло и само в полза на майката. Обратното, този аспект с угризенията, които поражда трябва да се съотнесе към незаслужената омраза или присмех, репродуцирани във внуците, което едва ли е цел на който и да било родител, но се случват не без участието на родителите.

Мисля също, че трябва да проявяваме повече уважение
Лек и приятен ден!

и въпреки всичко нито един от тях не може да я опише цялата, дълбоката, вечната...Това е нещо, което само може да се изпита и като чувство да ни надживее.
Поздрав за написаното!

Силно е това!Благодаря, че го сподели с нас!

наистина ако човек е обречен да вижда само с едно око, той все ще се пита"а, как ли се вижда с две очи" и ще страда, че не може.
но пък да жертваш едното си око, за да вижда рожбата ти, това пак не е гаранция, че тя ще вижда същественото "истински красивото е невидимо за очите"
едно е искала да научиш сина си,по-скоро да му даде шанс да вижда живота в пълнотата му, но явно друго са разбрали очите му. какво е успял - да учи в Сингапур/интригуващ избор:)/, нищо друго!

майката се е отдръпнала, защото наистина боли да не получиш признание, капка благодарност, но дали с този жест/да изчезнеш от живота на обичания човек/ не е искала да вмени чувство на вина у него......или просто не е имала сили да страда близо до него...оставила е живота сам да го учи...
не зная, може би съм крайна, но не обичам да редактирам мислите си, когато съм прочела нещо хубаво.
благодарност за споделянето, Iкra:)

Как майка която си делеше децата.Показваше, че тя е специалната,не зачиташе сина си. Сега гледа към вратата,чака да звънне любита дъщеря но уви тя я забрави......

Mogo tajno,razplakah se! Gorkata mai4ic....ne biva da se sramuvame ot roditelite si kakvito i da sa te....Te zaslujavat nachetoo uvajenie daje i samo zatova,4e sa ni dali jivot......

А също така трябва да учим на добри обноски подрастващото поколение.

Всевишния да те напътства!
--------------

независимо дали са момичето или момчета!

за да се заредим с нова енергия

и мен разплака...милата майчица....как е плачело сърцето и....от думите на сина.....а той!!!!какво ли е почувствал, когато е прочел писмото!!....добре, че не е по действителен случай!

.явно специален ден ,както и тази невероятна притча
Благодаря ти ,приятелю!
Бъди все такъв позитивен-твоя блог е така необходим на всички ни

Много концентрирана поука!:)

Майката не търси признание, благодарност, тя не очаква отговор на дадената от нея обич, грижа....и не е обяснимо тя да се отдръпне......или пък е искала точно това да постигне сина й - да учи в Сингапур. Той това е желал и тя е приела неговия избор, ама в случая тя е приглушила своя майчин инстинкт, който би следвало да учи на доброта, а не на успех. майка-мъж.
изобщо хубаво е да си говориш сам в чужд блог:)
защо, ikra, не ми помегнете в търсенето на истината.
хубав ден.:)

Cool! That's a cevler way of looking at it!

AFAICT you've covered all the bases with this awsner!

ThatВ’s really shwerd! Good to see the logic set out so well.

IВ’m not worhty to be in the same forum. ROTFL

I thank you humbly for sharing your wsdiom JJWY

Great thnkinig! That really breaks the mold!