Всеки човек трябва да има приятел,
Както всеки кораб има пристанище,
На което от време на време да се отбиваш,
Да поспираш докато стихнат бушуващите вълни
И където можеш да разтовариш тежкия си товар.
Приятел, който да те изпровожда, когато отплаваш в открито море,
С надежда да очаква деня, в който ще се върнеш отново.
Той да бъде попътния ти вятър,
с огромно желание да се старае да разреши проблемите ти,
Да те уважава и обича...
Всеки човек трябва да има приятел,
Който да е мъдър и знаещ.
Животът му да бъде като чешма,
От която да пиеш, за да утолиш своята жажда.
Когато трябва да вземеш трудно решение да ти бъде опора.
Да бъде като звезда, която осветява пътя ти към вечността.
Приятел, който в студен зимен ден – когато си премръзнал и мокър,
Да съблече ризата от гърба си, защото това е единственото което има,
И ти я подаде със засмяно лице, за да се стоплиш и да можеш да продължиш…
Не търси приятел с много пари, нека това не бъде критерият ти.
Нека бъде човек набожен, като вашето приятелство на взаимно уважение
И на истинско доверие да се гради.
Zalmoxis Blog Rotating Header Image
Легенда за ПРИЯТЕЛСТВОТО
Jul 20th, 2009
by admin.
В една арабска легенда се разказва за двама приятели, които вървели през пустинята. По пътя избухнал спор и единия зашлевил шамар на другия. Пострадалият, без дума да обели, седнал и написал ма пясъка:
"Днес моят най-добър приятел ме удари!"
Продължили напред и стигнали до един оазис, където влезли да се изкъпят. Оскърбеният приятел внезапно започнал да се дави, но навреме бил спасен от другаря си. Когато се посъвзел, грабнал камата си и написал на един камък:
"Днес моят най-добър приятел ми спаси живота!"
Заинтригуван, приятелят му го попитал:
"Защо, след като те нагрубих, писа на пясъка, а сега пишеш върху камък?"
Засмян, другарят му отвърнал:
"Когато някой добър приятел ни засегне, трябва да напишем това на пясъка, където вятърът на забравата и прошката ще го заличат. Но от друга страна, когато ни се случи нещо голямо и прекрасно, трябва да го гравираме на камъка на СЪРЦЕТО, където никoй вятър не може да го заличи…"
28.02.2010 21:26
28.02.2010 21:51
01.03.2010 08:49
"Праведният другар и лошият другар приличат на продавач на мускус( парфюм) и на ковач, раздухващ с мях. От продавача на мускус или ще купиш, или ще получеш в дар, или поне ще усетиш от него да се носи благоухание. А раздухващияг с ковашки мях или ще ти подпали дрехите, или ще усетиш да се носи от него зловоние."
Но за наше голямо съжаление в днешно време истинските приятели са много малко, всеки се е превърнал във вълк за ближния си .Това ерезултат отчасти и от нашия стремеж да вземем пример от "цивилизования свят", там на първо място е личното Аз.
Хубав ден,ikra!-Хатидже
01.03.2010 14:08
25.05.2011 00:08
За други - Мир вам!
Чудесни коментари, тъждествени по стойност с коментираното.
Приятелството - най-трудно постижимото. В противовес с християнското - Ако имаш две ризи - дай едната на ближния си - тук чета -..да съблече ризата от гърба си, защото това е ЕДИНСТВЕНОТО, което има.. Това е акцента - само според мен.
И защо си мисля, че Баба Марта не носи здравето..и това е езически обичай - нито е християнски, нито мюсюлмански.
Е, ще се изкуша и аз да цитирам нещо - Оскар Уаилд: "Всеки може да бъде съпричастен към болката на приятел. Но се изисква възвишен дух и фина чувствителност, да се радваш на неговите успехи."