Съществуват три основни източника: “враждебност към тези, които не са Евреи”, съдържаща се в Еврейската традиция, която се основава по-специално на погрешната интерпретация на някои фанатични възгледи в Талмудa; и политическият Ционизъм, който е възникнал през деветнадесети век и е инспириран от съвременниците на Социалния дарвинизъм и други империалистически идеологии.
Първият източник е изследван обширно от Израел Шахак в книгата му “Еврейска история, Еврейска религия”. Както Шахак ясно установява, Еврейската диаспора, започнала през първото столетие след Христа, е изложила Евреите в продължение на множество векове на Християнско потисничество и тирания, и постепенно е причинила развиването на една дълбока омраза от страна на определени кръгове към тези, които не са Евреи. Tова чувство на омраза бива отразено в Талмуда, който е част от Еврейската традиция. Писателите на Талмуда често интерпретират погрешно или преиначават пасажи от Стария завет, като обявяват за законно измамата или нараняването на тези, които не са Евреи. Тези погрешни постановления се развиват в традициите, като дори днес стават причина някои Еврейски групировки да се отнасят към тези, които не са Евреи, с недоверие и дори с омраза.
Вторият източник се корени в политическия Ционизъм, едно движение, основано в края на деветнадесети век за създаване на Еврейска национална държава в Палестина. Това може да бъде сметнато за напълно справедлив проект, защото Евреите са нямали родина, били са третирани като второкачествени граждани и били изложени на антисемитски нападения и потисничество. Но ционизмът надминава тези справедливи права, като се превръща в проект за завладяване на цяла Палестина, изгонвайки всички араби оттам. Както казахме по-горе, това е резултат от влиянието, упражнено от Социалния дарвинизъм и империалистически идеологии, които властват в Европа по онова време. През 20-те и 30-те години на 20-и век на сцената се появява Ревизионистичен ционизъм. Това движение било ръководено от идеолога фашист Владимир Жаботински, който бил вдъхновен от нацистка Германия и фашистка Италия, и по този начин в ционизма вкарал елемент на фашизъм.
Най-опасното от всичко това обаче било как определени ционистки мислители вплитат идеи, които се стремят към пълно световно господство и подкрепят угнетяването на тези, които не са Евреи, в случай, че това се случи. Отново трябва да изясним, че Евреите са напълно оправдани в това да искат да живеят в мир с Мюсюлмани и Християни в Палестина, земята на техните прадеди. Ако това оправдаване обаче се превърне в деспотска политика, която отнема от Мюсюлманите и Християните правото им на живот и съществуване в региона, то тогава е естествено всички искрени и благочестиви Евреи, Християни и Мюсюлмани да възразят и да се включат в интелектуални движения за поправяне на ситуацията.
