1- Еврейските духовни лица трябва да изчистят Еврейската традиция от фанатичните,  суеверни учения на определени кръгове, които поощряват враждебността към тези, които не са Евреи, и да ги заменят с моралния подход на любов, уважение, справедливост и състрадание на Стария завет.  Множество Еврейски духовници полагат усилия в тази насока. Тези равини, които критикуват израелския държавен терор и подчертават, че той е несъвместим с Еврейските морални принципи, са надежда за бъдещето.

2- Ционизмът трябва да бъде смекчен в политически смисъл. Разбира се, че Израел има правото да съществува и да се защитава, но няма правото да насилва една цяла нация да живее под окупация в продължение на повече от 50 години.  Не трябва да се забравя, че тази земя също така е наследствен дом и на палестинците, които са живели там от векове. По тези земи има също толкова свети места за Мюсюлманите и Християните, колкото и за Евреите. Тази земя е достатъчно голяма, че да позволи на всички хора да живеят заедно в мир. Поради тази причина Израел трябва да се изтегли от всички територии, които е окупирал от 1967, да признае независимостта на Палестинската държава на Западния бряг и Газа и да сключи мир с палестинците, а също така и с арабския свят, като влезе в един дружески и конструктивен диалог с тях.

В допълнение, много е важно религиозните Евреи да следват Божиите заповеди и да призоват всички Евреи да усвоят добрия морал, който Бог ни е повелил.

За тази цел те трябва да се откажат от твърдението си за върховенство. Коранът разкрива, че през един период от време израелците са били възнаградени от Бог и им е била предоставена власт над някои народи. Някои от айетите в тази връзка са, както следва:

“О, синове на Исраил, помнете Моята благодат, с която ви обсипах, и че бях ви предпочел измежду народите!” (Коран, 2:47)

“И дадохме на синовете на Исраил Писанието и отсъждането, и пророчеството, и им дарихме от благата, и ги предпочетохме над народите.” (Коран, 45:16)

Тези айети обаче нямат предвид ‘предпочитане’ в смисъла, в който Еврейските радикалисти го разбират. А това, че множество пророци са били избрани измежду Еврейския народ, който някога е властвал над една обширна географска област. Те са били “предпочетени над народите”, тъй като им е било възложено управлението. С настъпване края на царуването на Пророците Сюлейман [Соломон] (м.н.) и Дауд [Давид] (м.н.) обаче това Еврейско преимущество също достига до своя край.

Радикалните Евреи, тълкувайки някои от пасажите на Стария завет, изпадат в заблудата, че преимуществото представлява расова характеристика. И в резултат на това те развиват една погрешна теория, че всеки Евреин има преимущество още от самото си раждане и че синовете на Израил ще бъдат завинаги по-висши от останалите народи. Този възглед води до дори още по-големи грешки, като например масовото убийство, извършено от Барух Голдщайн, който избил Мюсюлманите, докато се молели в джамията. С други думи, от това твърдение за превъзходство радикалните Евреи заключават, че те трябва да подложат останалите нации на жестокост. Често те се опитват да оправдаят възгледите си с пасажи от Тората (Петокнижието), какъвто беше и случаят с рода Амалик, споменат по-рано. Следователно тези Евреи не се притесняват да мамят тези, които не са Евреи, да ограбват тяхното имущество или дори да избиват техните жени и деца. Всевишния обаче заповядва на Евреите, така както и на Мюсюлманите и Християните, да бъдат справедливи и честни, да защитават правата на беззащитните и да бъдат любвеобилни и миролюбиви. Убиването на жени, деца и възрастни е противно на морала на Корана, в който Всемилостивия разкрива обещанието на Евреите да бъдат целомъдрени и да не причиняват злини:

“И приехме от синовете на Исраил обет: “Служете само на Бог и се отнасяйте с добро към двамата родители и към близките, сираците и нуждаещите се! И говорете на хората с добро, и отслужвайте молитвата, и давайте милостинята закат!”  после се отметнахте, освен малцина от вас, и се отдръпнахте. И приехме от вас обет: “Не проливате [един на друг] кръвта си и не се прогонвате [взаимно] от домовете си!”. После, засвидетелствайки, вие потвърдихте това.”(Коран, 2:83-84)

Не трябва да се забравя, че радикалният Еврейски фанатизъм противоречи и на някои пасажи от Петокнижието, като например:

 “Затиква уши да не слуша за кръвнина, и затваря очи да не вижда злото.”   (Исаия, 33:15)

Фанатиците са си създали една вяра, основаваща се на омразата и агресията, игнорираща всички порицания на насилие и варварство, които се съдържат в Тората, и смятат, че по този начин ще постигнат световно господство. В действителност нито една идеология, която насърчава насилието и агресията и престъпва закона и реда, не може да постигне успех. Насилието винаги води само до загуба. Предотвратяването на една такава разрушителна сила изисква излагането на заблудите и грешките на фанатиците, което ще спре както влиянието им върху останалите хора, така и ще помогне и на самите тях да видят правилното.

Евреите, които истински вярват в Бог, трябва да останат верни на истинските закони на Тората и да се застъпят за мира, така че да попречат на другите да следват радикализма. Някои от пасажите на Тората, които повеляват мира, любовта, милосърдието и целомъдрието, са, както следва:

“Не вършете неправда, кога съдите; не бъди пристрастен към сиромах и не угаждай на големец; съди ближния си по правда. Не ходи да клюкарствуваш между народа си и не въставай против живота на ближния си... В сърцето си не враждувай против брата си... Не отмъстявай и не бъди злобен против синовете на твоя народ, но обичай ближния си като себе си...” (Левит, 19:15-18)

“Той ти е показал, човече, що е доброто; и какво иска Господ от тебе освен да вършиш праведното, да обичаш милост, и да ходиш смирено със своя Бог?” (Михей, 6:8)

“Не убивай. Не прелюбодействувай. Не кради. Не лъжесвидетелствувай против ближния си. Не пожелавай дома на ближния си...”  (Изход, 20:13-17)

Миролюбивите жители на Израел, както и Евреите, живеещи в другите държави, трябва да се противопоставят на радикализма и усилено да критикуват държавния терор на Израел. Искрено вярващите Евреи трябва да не забравят, че Тората забранява убийството, извършването на несправедливост , отмъщението и кръвопролитието, и трябва да станат лидери в идеологическата и културна борба срещу фанатизма в едно единство със съвестните Християни и Мюсюлмани. Идеологическата борба срещу Еврейския радикализъм е едно от най-важните средства за намирането на дълготрайно и мирно решение на палестинския проблем. Само тогава Евреи и Мюсюлмани, както и Християни, ще могат да живеят заедно в мир.