Петгодишната Зейнеп Хан спря пред Ислямския Център за Взаимопомощ , за да остави специален подарък за жертвите на наводнението в Пакистан. Ето историята й, предадена от нейната майка Фадиа:

„Мамо, тази нощ сънувах някакви хора в Пакистан, които плуваха във вода, която не изглеждаше много чиста. Беше леко кафява. В действителност беше напълно кафява.” 

Всяка сутрин като се събуди, Зейнеп ми разказва сънищата си, състоящи се обикновено от принцеси, красиви неща в розово и падащи дъги. Ала тази сутрин тя стоеше зад мен по пижама в кухнята и изглеждаше смутена. Сетих се, че скоро тя беше гледала снимки на наводненията в Пакистан на компютъра с баща си. Съпругът ми и аз сме така свикнали да виждаме картини на опустошения и терор, че бяхме станали безчувствени.  Но децата са невинни все още. Дъщеря ми не може да разбере подобни неща. Тя попита защо водата е толкова кафява и защо е навсякъде.

Тя видя мъж, сграбчил двете си деца, да плува с изписан на лицето си ужас и попита защо хората не могат просто да отидат и да си купят нова къща и нови дрехи. Тъй като Зейнеп беше посещавала Пакистан преди, тя се поинтересува и дали всички хора, които познаваше, са добре. След което тя зададе въпроса:

-         Какво можем да направим?! 

Отвърнах й, че има две възможности:

-         Да се молим за пострадалите хора и след това да им помогнем с каквото можем. 

Тя предложи да изпрати някои от своите играчки, бижута и гланц за нокти  на останалите без дом деца. Обясних й, че би било по-добре да се изпратят пари, за да могат да купят храна, лекарства и дрехи. След това казах на Зейнеп да се качи горе, да си приготви дрехи и да ме чака да се кача, за да я измия. 

След няколко минути Зейнеп дойде отново по пижама и с разчорлена коса. Държеше розово велурено портмоне на принцеса. Отвори го и започна да брои спестяванията си. Те включваха пари, събрани от паднали зъбчета и посещения при любимите й баба и дядо: огромната сума от 107$ . Тя взе парите с дундестите си ръчички и каза:

- Искам да дам това за Пакистан! 

Тя каза, че иска да даде всичко. Опитах се да сдържа сълзите си. Сърцето ми щеше да се пръсне едновременно от гордост и от срам, тъй като виждах 5-годишната си дъщеря да пише писмо с червен пастел до жертвите на наводнението. Бях горда, защото това беше моята дъщеря, която даряваше всичко, което беше спестила на хора в нужда без да се замисли. Тя не се поколеба и за секунда да мисли за нещата, които беше искала да си купи. Преди й бях казвала, че когато даваш пари на нуждаещи се хора, Всевишния ще ти върне повече, от това, което си дал. Срамувах се, защото аз не бях изпразнила портмонето си по същия начин като Зейнеп.

Възрастните винаги намираме извинения: „правителството е корумпирано, парите няма да отидат там, където трябва, не мога да дам толкова много, защото трябва да купя това, това и това, не зная къде да ги изпратя, ще го направя по-късно…” За Зейнеп беше толкова лесно. Тя вижда една гледка, изважда парите си и пита как да ги изпрати до Пакистан.

Когато й казах, че  ще ги дадем на Ислямския Център за Взаимопомощ и те ще ги изпратят там, тя написа писмо. То гласеше:

„За Пакистан! В Пакистан има наводнение. Надявам се това да помогне!” 

След това тя започна да рисува многоцветни сърца и цветя. Спомних си думите на Пророка (с.а.с.):

„Никой от вас не ще повярва истински, докато не заобича за своя събрат това, което обича за себе си!” 

Въпреки че тя не можеше да разбере различията в начините на живот (много от нас не могат), Зейнеп искаше хората в Пакистан да имат момичешките неща, които тя харесваше.

Тя украси писмото с любимите си фигурки и накрая го залепи с най-харесваните си стикери.

….. 

Защо нашият морал се изражда, когато пораснем?!

Защо ставаме толкова цинични и безчувствени?!

Първият урок, който децата научават в училище е да споделят и това е първият урок, който ние забравяме, когато се дипломираме!

Когато пораснем, ни казват да спрем да се държим като деца, но точно тези детски качества ни правят най-добрите хора!!! 

...............

Благодаря, за чудесният постинг !Много мъдър и поучителен!
Нека съумеем да съхраним детското в себеси!
Сърдечни поздрави!

Пожелавам ви спокоен ден и далеч от всякакъв вид нещастия!

Или преставаме да бъдем деца, понеже преставаме да вярваме?

Нека бъдем просто добри, независимо в каква възраст се намираме, и да не забравяме, че с доброта можем да постигнем много

Успешен ден

Поздрави Ikra! В наши дни универсалната отговорност, която се крепи на любов и добрина, се е превърнала за човечеството във въпрос на оцеляване.
И нека бъдем състрадателни и искрени! Така, както децата го проявяват:)

"Оставете децата да дойдат при мен"
Аз мисля, че те са си там по рождение. После нещата се объркват...
"„Никой от вас не ще повярва истински, докато не заобича за своя събрат това, което обича за себе си!”
Прекрасен пост, поздравления!!! :))) И на Принцесата - също!

Благодаря ти отново за ведрия коментар!
Много си права! Присъединявам се към апела:
Нека бъдем състрадателни и искрени - така както децата го правят!
Приятна вечер!

Нека се подкрепяме взаимно, нека се уважаваме и да се устремим към добрините!

dezata 6te spasqt sveta..tezi,koito sega se rajdat i rastat...te 6te budat s novo suznanie..s druga kultura...nie...nie sme obre4eno pokolenie..pokolenie na frazite,lozungite,paradnostta..i nai -straxlivoto i lizemerno pokolenie...
ne e dostatu4no da povtarqme s vekove....,, neka da budem''...i nikoga ne stanaxme,nito po-dobri,nito po-surde4ni...
Az ne vqrvam ve4e na frazite...ogledai se okolo nas..i vsi4ko e qsno..:(((

Hey, youВ’re the goto epxret. Thanks for hanging out here.

Thanks alot - your answer sleovd all my problems after several days struggling

Glad I've finally found somethnig I agree with!

Great thinking! That raelly breaks the mold!