„СЕДЕМ ГОДИНИ СЕ СКИТАХ ПО БЪЛГАРИЯ „БЕЗ СЪН, БЕЗ ПОКОЙ ПОД ВЪНКАШНОСТ ЧУЖДА И ПОД ИМЕ НОВО. СЪС СЪРЦЕ БЕЗСТРАШНО И НА ВСИЧКО ГОТОВО.”

 /Човекът, чийто разказ Ви предстои до прочете, ме впечатли изключително много с начина и благостта, с която разказва за най- тъжните и трудни дни в живота си. От висотата на мъдростта и годините, той е успял да прости и да превъзмогне всичко, сторено му с името и в името на Бога /Аллах/. Заплени ме вида на този белобрад, стар духовник и бистротата на синия му поглед. Слушах замаян, пред себе си виждах мъдрец, в чиито глас нямаше ни най-малка нотка на съжаление за преживяното и за погубената младост. Почерпил смелост от самия Левски./

Мюсюлманин означава чистота, да няма в тебе лоши думи, лъжа, грях. Лудостта на времето, в което живях ми донесе купища неприятности. Заради вярата, защото сам мюсюлманин. Така през 1964 г. заградиха джамията, сутринта докато се молехме и като започнахме да излизаме те почнаха да стрелят по нас с хаустни патрони. Ние ги отблъснахме, после ни обещаха, че нищо няма да има повече. Но един ден като си стоях вкъщи, все още не си бях сменил името, дойдоха при мен, вързаха ме и ме закараха през нощта, с белезници на ръцете, в съседното село Скребатно. Някакъв от Държавна сигурност Юсев и един прокурор ми казаха: „Сине майнин, тук ще ти е паметника, кажи последните си думи!” „Левски” казвам аз и почвам да рецитирам едноименното Вазово стихотворение - по памет, цялото го рецитирам там пред лицето на смъртта. Политиката им беше тогава такава, ако хванем ходжата и го принудим да си смени името и да не ходи на джамията, то и останалите ще го последват, но не познаха! Тогава искаха да затворят джамията и ми казват: „Ще затворим джамията!”

„Много лесно” - аз казвам, - като махнете ходжата, тогава няма кой да ги клане (да отслужва молитвата) и няма да ходи никой, няма кой да ги събира.”

И оттам ме интернират мене и още няколко по-вярващи от селото и аз седем години се скитах по България „без сън, без покой, под вънкашност чужда и под име ново. Със сърце безстрашно на всичко готово. За да съм полезен давам си живота.”

 

Закараха ни в Карлово. Пристигнахме там, аз казвам на другарите да застилат - началника на общежитието е полковник метна ни едни сламеници да спим на тях и аз им викам на приятелите да застилат, а аз ще отида да търся по града джамия. Някой от приятелите казаха, че заради тази джамия сме тук, а аз пак джамия търся. Аз им казвам ако искат, аз отивам! И както си вървя, срещам един ром /циганин/ с колело и го питам за джамия и той казва, че държи ключа за джамията, името му беше Салих и така аз ходех там на джамия, когато бях свободен. Аз не исках нищо друго, аз се борех само за джамия за нищо друго. Там в общежитието ни заключваха извънка, а ние се заключвахме из вътре голям контрол имаше. Една вечер като ни изкараха в коридора и ни викат, каква е тази култура, защо обувките са ни в коридора и ние казваме, че ходим с тях на тоалетна и за това не са вътре. Тогава ядохме шамари, мъмрене и вътре. После ни извикаха и ни казват да подпишем, че няма да ходим на джамията. Ако подпишем ще ни пуснат. Само трима не се подписахме. Другите ги пуснаха, а ние останахме и карахме с още по-големи мизерии от преди. След това ме съдиха и ме осъдиха на 5 години затвор, лежах ги в Софийския затвор. Жената беше хванала адвокати нещо и те идват при мен и ми казват, че не можели ми помогнат, ще ме осъдят за назидание, да плашат мюсюлманите. И вместо лек режим ми сложиха тежък режим. Но най-трудно беше следствието в Гоце Делчев при „бесните кучета” там, така им викам на тези полицаи. Те гледаха там как да ни унищожат и нас, и вярата ни. Там ни казваха така: „Мъмка ви, вие искате да гледате нашите жени, а ние да не гледаме вашите!”

 

И ме осъдиха и за това, че кланех веднаж в петак – джумая (петъчна молитва) и те идват и ми казват : „Кой ти каза да кланяш?” - аз казвам, че районният ходжа ми е казал. Тогава те отиват и го питат, а той казва, че това не е вярно. За това ми дадоха две години и три за името.

 

И хайде в затвора и заради това, и за друго, и така... После като излезнах ме откараха в село Балдево, в мината да работя - за наказание. Там получавах писма от брат ми от Турция и идва началника и ми казва, че получавам писма и пиша писма, ако не престана ще ме пратят в Кипър. А жената я бяха вързали и нея с белезници и така я бяха откарали да се подпише за името.
Нищо не им правех, но гледаха да ме няма. Моят живот и всичките ми години бяха години, посветени на вярата ми, и за това аз страдах и бях мъчен цял живот, а сега живеем със жената с 80 лева - тя взема 60 лева пенсия, а аз вземам 20 лева по старост.


Джемал Мустафов Гурдалов
Роден на 08.08.1921г. в село Рибново, общ.Гърмен. обл. Благоевград

Из "ГОРЧИВИ РАЗКАЗИ"

 

Тази част от историята ни много бързо беше забравена. История, в която страдаха всички вярващи. Другата страна която може да се спомене също е че вражда между вярващите не е имало, тя винаги изкуствено се насажда и интерпретира, за да има нотки на напрежение.

Днес по всички социални мрежи е бъкано с теми "колко са страшни мюсюлманите", ала никъде не намерих тема описваща на какви репресии, асимилации и дискриминация биват подлагани самите мюсюлмани.

Наскоро ми попадна една интересна книга "СМЪРТ И ИЗГНАНИЕ" на Джъстин Маккартни, препоръчвам да се прочете. Ще бъдат открити наистина интересни факти.

Както са казали "Истинската история, това е писаната история!" А ние доколко сме запознати с историята?!... Сами си отговорете!

Религиите са създадени да разделят хората... Те обслужват нечии интереси ...Нека не спорим кой какво е преживял...точно на този ден...Бог е един....Човешките същества са едни и същи, с еднакви мечти за щастие...Защото те тези процеси на Балканите са протичали в различно време за различните държави...все в ущърб на България. Разбирам те много добре. Моето отношение към хората независимо религията е човешко. Но не мога да приема процесите, които протичат в резултат на водената политика тук на Балканите. Винаги прозират интересите на Великите.
По добре би прозвучало един поздрав към всички, които празнуват възраждането на природата към живот, символизирано чрез саможертвата.
Хубав ден!

И искаме с невидимия хор
на ангелите в нощния простор
по цял свят тая вест да се разпръсне:
Христос възкръсна!

Преди време работих с мюсюлмани и съм поддържала коректни отношения!
Цели пет години! Искрени, приятелски взаимоотношения!
Ние хората сме равни пред Бог!Евреи, мюсюлмани, христяни, протестанти, будисти и пр.Не е от значение религиозната принадлежност на всеки един от нас! Стига да уважаваме ценностите и традиците на всеки човек.
И нищо не ни пречи да се обичаме и подкрепяме!За да има бъдеще и щастие в живота ни. За да бъдем съпричастни на радостта и успехите по цялата Вселена!

Аз не съм съгласен с мнението ти относно религиите. Мисля че религията прави човека много по-добър, ако успее да я разбере. И не разделя хората, стига те да знаят своето място и предназначение.

Да, мечтите на хората са еднакви - да бъдат щастливи, ала има други хора, които явно живеят, за да правят нещастни хората.
Пожелавам повече щастие на всички в тези слънчеви пролетни дни!

Защо е битката тогава за владеене на хората чрез религията? Защо се строят храмове знаци. Разбирам какво искаш да ми кажеш, че религията е и морални ценности. Но владеенето на съзнанието на хората чрез религията и направляването им за цели угодни е по - опасно за бъдещето на света. Целенасоченото им противопоставяне на база различие, е антихуманно.

Правилно, не е необходимо да се мразим - грехота е! И дано никога да не властва гнета и омразата!!! Въпреки че отделни елементи чрез тези неща преживяват, трупат дивиденти, на гърба на добрите хора!
Моля Всевишния да ни насочва към доброто, към добротата и да ни отдалечава от гнета.
Нека когато видим дискриминация, да не стоим безучастни, независимо върху кого е упражнена тя - жена, мъж или дете...; Българин, турчин или ром...; Християнин, евреин или мюсюлманин...; Млад или стар... Знам, че при такива апели доста хора "страдат", поради това че техния "професионален" живот минава под агидата "следи и навреди" на различния. Нека не позволяваме никога да се насажда каквато и да е омраза сред хората! Нека просто бъдем вярващи хора, склонни винаги да помогнат на човек в нужда!

Приятен ден ти желая, на теб и на хората мислещи като теб! Знам, че винаги си позитивна и ме радва, когато коментираш! Благодаря ти, че отново ме навести!
Букет от усмивки :)

Битка - ДА! Но, кой я води тази битка? Огледайте се?! Не са ли именно онези, които имат полза от това, които живеят от това, да има с кого да враждуват и да си пласират оръжията?
Защо се строят храмове? - Мисля че няма нищо лошо в това да се строят, нека да има места, където хората да се помолят, усамотят и да си направят равносметка? Аз не мога да разбера друго, когато тези храмове се строят ПОКАЗНО.

Аз съм напълно несъгласен с това да има противопоставяне на хората, независимо по какъв признак!

"...Но ето, да кажем,
вий вземете, колко? -
пшеничено зърно
от моята вяра,
бих ревнал тогава,
бих ревнал от болка
като ранена
в сърцето пантера.

Какво ще остане
от мене тогава? -
Миг след грабежа
ще бъда разнищен.
И още по-ясно,
и още по-право -
миг след грабежа
ще бъда аз нищо.

Може би искате
да я сразите
моята вяра
във дните честити,
моята вяра,
че утре ще бъде
живота по-хубав,
живота по-мъдър?

А как ще щурмувате, моля?
С куршуми?
Не! Неуместно!
Ресто! - Не струва! -
Тя е бронирана
здраво в гърдите
и бронебойни патрони
за нея
няма открити!
Няма открити!"

That saves me. Thanks for being so siensble!

ThereВ’s a srecet about your post. ICTYBTIHTKY

Tahkns for sharing. What a pleasure to read!

Wow, your post makes mine look felebe. More power to you!