Когато умра
и ме носят към гроба...,
не мисли, че за този прашен свят
сърцето ми тъгува.


Нека никoй за мене да не плаче,
нека никoй да не каже: „Нещастие!”
Нещастие е да паднеш в плен на сатаната,
нещастие е да заслужиш огъня на Ада...


Когато видиш да ме носят...,
не плачи за моето заминаване,
аз не заминавам,
а пристигам във Вечната обител.


Когато гледаш как ме спускат...,
представи си, че ме издигат.
Всъщност, слънцето и луната едно място напускат,
а на друго пристигат.


На мнозина изглежда като залез,
но всъщност това е зора.
Когато гробът тялото заключи,
тогава душата ще бъде на свобода.


Когато ме оставят в гроба,
не казвай: „Сбогом!”
Помни: гроба е само перде,
а зад него е Рая.


Кое семе не покълва, когато земята го приеме
и не се съживява с нов живот?
Защо тогава те мъчи съмнение
в съживяването на човешкото семе след смъртта?

От бунара винаги изваждаш
пълна кофа с вода,
затова не плаче душата Юсуфова
докато тялото лежи в пръстта.


Затова, по-добре е да затвориш уста,
и нека усмивка лицето ти огрее,
защото това, за което тук сълзи лееш,
там повод ще е за веселие!...




- Мевляна -

НСР?!

Не зная-лесно е да се каже,но когато човек се срещне лице в лице
със смъртта,много трудно е утешаваш по този начин,но лично аз смятам,
че нашите умрели близки всячески ни помагат от там,от отвъдното---------
наистина човешката душа е безсмъртна-страхотен пост!-поздрави

Да, душата не умира, а само тялото. Но, ако се надявате на помощ от мъртвите, ужасно грешите. Ако те можеха да направят нещо, то това би било да се изправят отново от гробовете си и то с цел да вършат праведни дела... Дано да ме разбирате правилно. Спокойна вечер!

Когато гледаш как ме спускат...,
представи си, че ме издигат.
Всъщност, слънцето и луната едно място напускат,
а на друго пристигат....Това е удивително, Икра.
"Частите може и да се променят, но цялото винаги си остава същото. На мястото на всеки крадец, напуснал този свят, се ражда друг. И всеки почтен човек, който умира, е заменен от нов. По този начин не само нищо не остава същото, но и нищо не се променя. И да умре някой суфист, някъде се ражда друг...
Има само един начин да се родиш за нов живот: да умреш преди смъртта."

Amani

Икра, ще ти разкажа една приказка за Смъртта - една от многото...
"Един човек влязъл уморен в кръчма в Багдад. Седнал на една маса и поръчал кана вино. Но тъкмо да отпие и видял на съседната маса Смъртта, която се взирала учудено в него. Мъжът скочил, разлял виното и яхнал бързо коня си. Препускал през цялата нощ ...препускал лудо и бягал от Смъртта...Когато слънцето изгрявало топло и зачервено от съня, пътникът пристигнал пред портите на Самара. Бил ужасно жаден, слязъл от коня и тръгнал към кладенеца пред крепостните стени. Посегнал към ведрото, потопил го в дълбините, където шумоляла притаено нощната вода...и тъкмо да потопи изпръхналите си устни - що да види? Срещу него на порутената стена на кладенеца - седяла Смъртта и се взирала в лицето му.
- О, - изкрещял пътникът - За ти избягах в Багдад! Какво правиш тук?
- В Багдад аз също бях изненадана да те видя! Защото трябваше да те срещна в Самара!

Ето ти чудесна приказка за Лека нощ, Икра..Смъртта заслужава уважение, тя е Велик Джебчия (както казва Емили Дикинсън).
Amani