Прочетен: 3081 Коментари: 7 Гласове:
Последна промяна: 04.04.2012 15:30
Търпението, което човек проявява в процеса на своята работа и като цяло в своя живот, е като главата върху тялото. Ако главата бъде отделена от тялото, то цялото тяло ще загине. По същия начин, ако търпението бъде изоставено и човек действа прибързано, то делата ни ги грози провал и поквара.
А дали въобще се замисляме кога трябва да проявим търпение или често избързваме, а след това мислим какво е станало?! Мисля че второто ни е присъщо, на нас хората... Навярно, защото сме слаби...
Често в своите прибързани действия можем да нараним хората край нас, които в никакъв случай не заслужават това, след което да съжаляваме...
Но каква полза от съжалението... "Раната" си остава, дори и да зарастне...
А дали си струва да ни бъде простено, след като един ден пак можем да сгрешим? Ако, заради своята грешка, прибързан извод, необмислени думи - всекидневно очите ни се препълват със сълзи..., ако разкъсани от стореното ни е срам да ги погледнем в очите..., ако мъка и терзание разкъсва сърцето ни...
ВИЕ бихте ли простили?!...
Всевишният повелява:
"Аллах приема покаянието на онези, които правят зло в неведение, после скоро се покайват. На тези Аллах приема покаянието. Аллах е всезнаещ, премъдър."
"Възмездието за злина е злина като нея. А който извинява и се помирява, неговата награда е при Аллах... "
"Който търпи и прощава, това е от значимите дела."
“И удостоените с благодат и обилие сред вас да не се кълнат, че не ще даряват на [съгрешилите от] роднините и клетниците, и преселниците по пътя на Аллах! И нека извиняват, и нека прощават! Нима не искате Аллах да ви опрости? Аллах е опрощаващ, милосърден.”
Нека не забравяме, че човекът е колеблив, слаб, припрян, страхлив, скъперник, и най-вече неблагодарник. Той е двуполюсно създание – в морално-етичен план е способен да се доближи до ангелите, а в телесно-емоционален до животните. В природата му се борят вложените в нея висши дарби (дух, разум, сърце, воля, съвест) и низки страсти (похотливост, гняв, алчност).
04.04.2012 17:24
Благодаря ти за коментара - точен и смислен! Спокоен ден!
40. Възмездието за злина е злина като нея.
А който извинява и се помирява, неговата награда е при Аллах.
Не обича Той угнетителите.
41. А който се брани, след като го угнетят, за такива няма вина.
42. Вина имат само онези, които угнетяват хората и престъпват по земята без право. За тях има болезнено мъчение.
43. А който търпи и прощава, това е от значимите дела.
Има много мъдрост в КОРАНА,
лошото е, че съвременния човек зяпа ТВ,
за да му промият мозъка, а не си зададе въпроси
и САМ да намери ВЕРЕН отговор !
Остани със здраве Икра !
И ти да си жив и здрав!
05.04.2012 09:22
което е сторил,иначе рискуваш да изглеждаш глупак...
Аз специално за тези,дето ме нараняват и не го осъзнават,си имам едно изречение-
молитва,което употребявам"Прости им,Господи,те не осъзнават какво правят.."
Принципно прошката е хубаво нещо,но единствено и само тогава,когато е дадена
и извира от сърцето и душата на човек.
Хубав пост,дано повече хора се замислим в/у това,което правим и казваме,защото
лошата дума трудно,много трудно се забравя.....
И обичам да те чета , все едно, че се потапям в приказка. На Шехеразада:)))
06.04.2012 00:59
желаните от нас фигури. Странна работа.
Не по-малко е разнообразието в коментарите - всеки е дал наименование на своята картинка, според своите усещания.
Iliana, "Може да се прости само на човек,който съзнава вината си и се стреми да я изкупи." ..не бих казала..само преди няколко дни простих на човек, който осъзнавайки вината си не се стреми да я изкупи - единственият му стремеж е да бъде опростен...от Бог.Чрез наранения..Да се смилим над нещастните жертви?! Няма такива. Често плачем от това, което сами сме пожелали твърде силно и упорито, и жертвата често удобно придържа ръката на убиеца. Помисли върху това..само ако искаш, уверена съм, че ще го направиш. Аз специално се замислих върху тежката и незавидна участ на ...нараняващия.
Hloris, изисква се голяма сила да рискуваш да се почувстваш глупак - опитай..чудесно е..:))) И не мисля, че лошата дума трудно се забравя..тук ще опровергая приказката за мечката и дърваря, за раната от брадвата и лошата дума. Прощавайки, освобождаваш завързания вятър на душата си.
Ikra, ти си се докоснал до мъдростта и тъгата, която поражда това докосване, тихата снизходителна тъга, прозрението...Чета те от скоро, но вече те долавям. И ..ДА, струва си да ни бъде простено, макар да знаем, че отново ще сгрешим.. И струва си да простим, дори да знаем, че опростеният от нас - отново ще сгреши..
Клипът е така нежен, музиката - затрогваща, а трепетният дъжда и пейките и смелите маргарити...ми напомнят, че няма нищо по-хубаво от лошото време.. ОБИЧАМ ДЪЖДА. А човекът е сътворен за да бъде споделен.
Чудесен си, Ikra!
Amani
03.05.2012 16:54
Но за вярващият човек това е задължително,най-малкото защото знае,че всеки може да сгреши,защото човека е припрян и несъвършен.
Без умението да прощаваме,няма как да можем да продължим в ежедневието си.
Преди време прочетох една мъдра мисъл,която сега ми идва наум:
"Когато те обидя,спомни си,че твоето сърце е по-голямо от моята уста".
Поздрави: Хатидже