Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
01.05.2012 17:29 - Страхувам се!…
Автор: ikra Категория: Други   
Прочетен: 3047 Коментари: 4 Гласове:
27

Последна промяна: 01.05.2012 17:40

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
  image 

Страхувам се!…

Много се страхувам!...

Страхувам се,

Че езикът ни много лесно се подхлъзва по украсените от сатаната слова.

Много често не се замисляме дори какво говорим,

Като че ли небцето ни е пълно със залепнали остри думи,

Които само чакат да паднат, за да се изстрелят от устата ни.

Понякога се замислям къде ли е почвата на тези тежки слова,

Дали пък не са отражение на вътрешното ни положение?!...

Да, не липсват и думи за раздяла, за заминаване от този свят…

Навярно често си спомняме за смъртта, нали?

Копнеж, тъга, мъка, болка, смърт, раздяла… - но това са само едни думи!...

Когато излизат от устата, езикът не го боли, нито пък ушите, които ги чуват страдат.

Махаме с ръка, казвайки: „Това са само изречени думи!“ И подминаваме…

Но има и сърца, в които тези думи се забиват трайно…

Има хора, в чиито уши те продължително кънтят…

Дали истински се замисляме за смъртта?

Понякога говорим в захлас за нея,

Но дали схващаме значението й?

Думичка съставена от пет букви: СМЪРТ

Когато я изричаме си поемаме дълбоко въздух,

След което устните ни остават отворени.

Ако ги оближем в този момент, ще усетим, че са много горещи.

Да, лесно се произнася думичката СМЪРТ, много лесно...

Нека се замислим как ще бъде изпитана СМЪРТТА,

Как днес горещите устни, тогава ще са ледено студени,

Как ще въздъхне пътника за последно,

Преди да предаде душата си ценна...

Раздяла… Смърт… Копнеж…

Страхувам се…

Страхувам се дали не се самозалъгвам.

Дали съм успял да изпълня своя дълг, поетите отговорности?...

Дали успявам да оправдая очакванията на хората?…

Дали съм толкова всеотдаен, колкото Всевишният изисква от мен?...

Дали е достатъчно това, че се опитвам да помогна на всеки според силите си?...

Дали думите, които уверено произнасям,

Са отражение на вътрешното ми положение?!...

Много въпроси, които за сега ще останат без отговор...

Често говорим напразно, безсмислено, сухо.

Понякога изричаме и думи, които нараняват нашите събеседници…

Но… всичко това ще има край, след което и търсене на сметка…

Замислям се, колко много хора са се изправили лице в лице със смъртта,

А колко ли от тях са я посрещнали с усмивка

И колко са останали разочаровани.

В какъв ли образ се е появил пред тях ангела на смъртта

И коя ли е била последната дума, отронена от техните студени устни?…

Дали в този момент са се сетили за започнатите недовършени дела,

Виждайки с очите си сияйната светлина?

Не обичаме да си задаваме тези въпроси, нали?!

Естествено, те ще ни накарат да се стряскаме, спейки в мекото, топло легло.

Тези мисли са в състояние да променят мирогледа ни,

Отношението към хората, да стопят ЕГОТО ни…

Лесно се говори за смъртта, да, много лесно…

При срещата със смъртта устните спират да говорят,

Въпреки че има още много какво да кажат…

Ръцете студени се отпускат,

Въпреки че има още много какво да заграбят от този свят…

Мъртвият не говори,

Но в същото време си казва всичко, чрез очите, устните, ръцете…

Смъртта не е както живота – малко говори, с тихи слова, срязващи думи…

Тя не е сладкодумна като нас – цял живот мълчи,

Но веднъж проговори ли, след себе си оставя безмълвен своя събеседник…

Драги пътнико, скъпи събеседнико, безценни читателю,

Нека колкото и да говорим, пишем или четем,

Винаги да си спомняме за смъртта и да се подготвяме за нея,

Преди да е настъпил нейния час и да ни остави в захлас...

Времето лети, бързо отминава –

Тик-так часовникът края ни отброява,

Уреченият час тихо приближава...

Страхувам се, правейки своята равносметка,

дали ще успея да подготвя добре своя багаж,

За този дълъг път, през бездните на Вечността...

Моля се на Теб, о, Всемилостиви, над мен да се смилиш

И грешките ми да опростиш!...  

    image  

image
image  image 
 






Гласувай:
27



Следващ постинг
Предишен постинг

1. yotovava - Любовта е освобождение от страха.
04.05.2012 15:53
Обичай.
цитирай
2. creatura - Едно е мястото, където любовта може ...
06.05.2012 01:00
Едно е мястото, където любовта може истински да се преживее, и това в човешката душа. Защото човешката душа е любов.
цитирай
3. zaw12929 - Като че ли небцето ни е пълно със з...
19.05.2012 20:17
Като че ли небцето ни е пълно със залепнали остри думи, много сте прав
Има начини, както семенцето на всяко растение преодолява твърдата почва и забива корени, за да изправи стебло на тревичка или ствола на дърво, така трябва всеки да сее семето на добротата...
И на мен ми е мъчно за недобрите отношения на балканските страни. Дядо ми е оставил кости в еди село в Македония. Ако имаше балканска федерация щеше да е най проспериращия район на света, защото ту е тръгнала световната култура....
Винаги слагам добротата най отпред и се надявам това да стане практика на всеки човек, за да има общество на хармонията...
цитирай
4. troia - Всеки
13.06.2012 02:15
се страхува. Важното е страховете да не ни обсебят.:)
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: ikra
Категория: Други
Прочетен: 4757639
Постинги: 1065
Коментари: 8468
Гласове: 49114
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031