Постинг
18.07.2012 00:00 -
Един личен поглед към вярата (Анна Маринова) - 1част
Автор: ikra
Категория: Други
Прочетен: 5014 Коментари: 8 Гласове:
Последна промяна: 18.07.2012 00:39
Прочетен: 5014 Коментари: 8 Гласове:
18
Последна промяна: 18.07.2012 00:39
(поглед към християнството
и отношенията между християни и мюсюлмани)
Тогава ли усетихте вярата за първи път в сърцето си? - Стана постепенно. Започнах усилено да мисля: "какъв е смисълът на живота?", "може ли животът на тази Земя да е следствие на случайност" и пр. Еволюционната теория, която по Биология учехме в училище, постепенно започна да ми се вижда абсурдна, защото тя не може да обясни как животът е възникнал от мъртва материя. И така като разсъждавах, един ден реших: "Има Бог!". Като „открих“, че има Бог, станах, прибрах се, коленичих и Му се помолих. След две вечери майка ми ме намери коленичила на пода. И ме попита какво правя. Първият път я излъгах, но когато това се случи за втори път, в сърцето си усетих, че не трябва да се отричам от Него. И тогава й казах. Майка ми много се уплаши и проведе с мене сериозен разговор. Помоли ме да се осъзная. Сега, след краха на тоталитарния режим, си давам сметка, че през онези години тя просто се е притеснявала за моето бъдеще, а не го е правила от лошо сърце. Защото тогава, за разлика от сега, да си вярващ беше огромен проблем при следване в университет и за житейска кариера. И така, въпреки съветите и увещанията на родителите ми, аз започнах да ходя в храмовете, да питам. Тогава нямаше никаква литература. От желание да науча повече, намерих една книга, където четирите Евангелия бяха преразказани, без атеистичен коментар. Преразказът заемаше около 120 страници и аз се заех и тайно, лека - полека, преписах цялата книга, за да я чета многократно.
Мислите ли че в съвременното общество е необходимо човек да е религиозен, да вярва при положение, че вярващите се смятат един вид изостанали? - Това твърдение, според мене, не отговаря на действителността. Наскоро излезе книга - "Сто учени за вярата си в Бога", където се говори за най-великите учени на света, които са вярващи. Атеизмът, в сегашния си вид, е твърде късно явление - не по-рано от 18 в. А и в наши дни има редица хора на науката, изкуството, на спорта и културата, които са искрено вярващи.
Ханифе Муса
и отношенията между християни и мюсюлмани)
Специално интервю за Икра :)
Ще ни разкажете ли накратко за себе си?
- Казвам се Анна Маринова. Родена съм в гр. София през 1972 г. Завърших училище през 1990 г. Следвах Богословие в СУ "Св. Климент Охридски" и завърших през 1998 г. През 2001 станах докторант по Стар Завет. От 2002 до 2003 бях на специализация в Швейцария, в град Берн. От 2004 съм асистент по Библеистика. Повярвах в Бога когато бях на 14 години следствие на Неговата благодат, докато търсех смисъла на живота. Стигнах до Православието след дългогодишно търсене, за малко бях се присъединила към една крайна протестантска общност, така че не съм отраснала като вярваща по традиция.
Тогава ли усетихте вярата за първи път в сърцето си? - Стана постепенно. Започнах усилено да мисля: "какъв е смисълът на живота?", "може ли животът на тази Земя да е следствие на случайност" и пр. Еволюционната теория, която по Биология учехме в училище, постепенно започна да ми се вижда абсурдна, защото тя не може да обясни как животът е възникнал от мъртва материя. И така като разсъждавах, един ден реших: "Има Бог!". Като „открих“, че има Бог, станах, прибрах се, коленичих и Му се помолих. След две вечери майка ми ме намери коленичила на пода. И ме попита какво правя. Първият път я излъгах, но когато това се случи за втори път, в сърцето си усетих, че не трябва да се отричам от Него. И тогава й казах. Майка ми много се уплаши и проведе с мене сериозен разговор. Помоли ме да се осъзная. Сега, след краха на тоталитарния режим, си давам сметка, че през онези години тя просто се е притеснявала за моето бъдеще, а не го е правила от лошо сърце. Защото тогава, за разлика от сега, да си вярващ беше огромен проблем при следване в университет и за житейска кариера. И така, въпреки съветите и увещанията на родителите ми, аз започнах да ходя в храмовете, да питам. Тогава нямаше никаква литература. От желание да науча повече, намерих една книга, където четирите Евангелия бяха преразказани, без атеистичен коментар. Преразказът заемаше около 120 страници и аз се заех и тайно, лека - полека, преписах цялата книга, за да я чета многократно.
Мислите ли че в съвременното общество е необходимо човек да е религиозен, да вярва при положение, че вярващите се смятат един вид изостанали? - Това твърдение, според мене, не отговаря на действителността. Наскоро излезе книга - "Сто учени за вярата си в Бога", където се говори за най-великите учени на света, които са вярващи. Атеизмът, в сегашния си вид, е твърде късно явление - не по-рано от 18 в. А и в наши дни има редица хора на науката, изкуството, на спорта и културата, които са искрено вярващи.
Ханифе Муса
Очаквайте продължение...
Следващ постинг
Предишен постинг
bulgarinut57 написа:
Нека който вярва в Аллах и в Съдния Ден
да говори добро или да замълчи!
да говори добро или да замълчи!
Цитираните от теб слова са думи на Пратеника Мухаммед :)
Приятна вечер!
bulgarinut57 написа:
За това ги цитирах !
долавям една специфична ограниченост, граничеща с глупост, преливане от пусто в празно - суета. Верни са думите на един свещеник, които чух - "Най-трудно ми е било да разговарям с невярващи, дори невъзможно".
цитирайМного съм радостна , че публикуваш тези съкровени за Ани и в същото време толкова повтарящи се като хронология и събития сред всички нас - разсъждения и откровения за нещата от живота!
Познавам Ани, тя човек който когато казва нещо то е истина... освен това е толкова позитивна и открита , че човек понякога неминуемо си задава въпроса:- Истина ли е или...!?
Приеми моите поздрави и успех в поредицата интервюта и не само...!
цитирайПознавам Ани, тя човек който когато казва нещо то е истина... освен това е толкова позитивна и открита , че човек понякога неминуемо си задава въпроса:- Истина ли е или...!?
Приеми моите поздрави и успех в поредицата интервюта и не само...!
Аз някога като кандидатствах не можах да си намеря учебник и се наложи да науча библейските събития преразказани в атеистични книги. В последният момент си намерих "Нашата вяра". Господ си знае, доволен съм дори от това, че не ме избра за свой пастир и ме изключиха. Отчитам факта, че щях да напредна като наука във вярата, но сега знам нещо, което тогава можех да не разбера, че по-важна, поне за някои хора, поне за тези като мен е самата вяра. Какво да кажа, като прочетох това, като си припомних това, което написах, освен:
"Неведоми са пътеките Му." Благодаря ти.
цитирай"Неведоми са пътеките Му." Благодаря ти.
6.
ikra -
Комунизмът е изиграл изключителна роля в отдалечаването на хората от религията...
18.07.2012 21:00
18.07.2012 21:00
sestra написа:
долавям една специфична ограниченост, граничеща с глупост, преливане от пусто в празно - суета. Верни са думите на един свещеник, които чух - "Най-трудно ми е било да разговарям с невярващи, дори невъзможно".
jabalka написа:
Много съм радостна , че публикуваш тези съкровени за Ани и в същото време толкова повтарящи се като хронология и събития сред всички нас - разсъждения и откровения за нещата от живота!
Познавам Ани, тя човек който когато казва нещо то е истина... освен това е толкова позитивна и открита , че човек понякога неминуемо си задава въпроса:- Истина ли е или...!?
Приеми моите поздрави и успех в поредицата интервюта и не само...!
Познавам Ани, тя човек който когато казва нещо то е истина... освен това е толкова позитивна и открита , че човек понякога неминуемо си задава въпроса:- Истина ли е или...!?
Приеми моите поздрави и успех в поредицата интервюта и не само...!
Благодаря ви!
cefulesteven написа:
Аз някога като кандидатствах не можах да си намеря учебник и се наложи да науча библейските събития преразказани в атеистични книги. В последният момент си намерих "Нашата вяра". Господ си знае, доволен съм дори от това, че не ме избра за свой пастир и ме изключиха. Отчитам факта, че щях да напредна като наука във вярата, но сега знам нещо, което тогава можех да не разбера, че по-важна, поне за някои хора, поне за тези като мен е самата вяра. Какво да кажа, като прочетох това, като си припомних това, което написах, освен:
"Неведоми са пътеките Му." Благодаря ти.
"Неведоми са пътеките Му." Благодаря ти.
Лека и спокойна вечер!