Двама мъже се разхождали през един топъл  летен ден. Скоро станало твърде горещо, за да продължат пътя си. Зърнали голямо дърво (чинар) наблизо и се зарадвали. Приближили се към него и седнали на земята, за да си починат под сянката му. Единият човек се вгледал в клоните на дървото, след което казал на другия:

-         Какво безполезно дърво! Не ражда никакъв плод, нито ядки, които можем да изядем и дори не можем да използваме дървесината му за нищо!

-         Не бъдете толкова неблагодарни! – в отговор прошумолило дървото. – Бях ви изключително полезно в момента, в който ви подслоних от горещината на слънцето, а сега вие ме наричате „безполезно”!...

 

     Всички творения на Създателя са сътворени с някаква цел...
     Религията ни учи никога да не подценяваме благата, дарени от Всевишния...
     Всяко нещо е създадено с мъдрост и цел, която ние не винаги успяваме да прозрем, но тя съществува...

 

Бъди благословен,Ikra! Благодаря, за мъдростта!

Радвам се че ти е харесало!
Приятен ден! :)

Дори днес, гледайки по телевизията един от каналите за Природата, си мислех за невероятното разнообразие в нея. Подкрепям Вашето мнение, че "Всяко нещо е създадено с мъдрост и цел, която ние не винаги успяваме да прозрем, но тя съществува..."

Лека и спокойна вечер!

Всяко нещо е създадено с мъдрост и цел, която ние не винаги успяваме да прозрем, но тя съществува...
абсолютно... пък и много обичам чинарите...
бъди...

Важно е да сме добри
МНОГО Е КРАСИВО ДЪРВОТО ТИ

Приятна вечер! :)

Спокойна вечер :)

Поучителна притча.
Успешна седмица ти желая!

Успешна да бъде и за вас! :)

и картинките са страхотни.

Спокойна вечер! :)

В твоя блог винаги струи от доброта и позитивизъм, Икра!
Поздрави за мъдрите послания, които са нужни в днешно време!

Надявам се да са полезни на хората.

Още веднъж подкрепям Вашето мнение, че "Всяко нещо е създадено с мъдрост и цел, която ние не винаги успяваме да прозрем, но тя съществува..." Искам да споделя две мои наблюдения. Като че ли съм намерил обяснение за тях. Всички режем ноктите си да не ни пречат като шарим по клавиатурата с пръсти. Забелязах (не зная дали това е само при мен), че нокътят на десния показалец е значително по-твърд от останалите. Може би при левичарите да е левият. Мисля, че това идва от почесването по-темето, когато се замисляме. От хилядолетия! Второ наблюдение. В Калофер имаме малко дворче и една година посях край чешмата семенца от магданоз. Предупредиха ме, че никнат бавно, за около месец. След двадесетина дни се появиха остри връхчета, ставаха все по-високи и въобще не бяха накъдрени. Почесах се не веднъж и дваж, докато се сетя, че магданозът никне с връхчета като стрели, за да може да пробие пръстта над зрънцата. Не съм сигурен, че това е причината (не съм агроном), но измисленото от мен обяснение ми харесва. Прав ли съм?

Продължавайте да търсите, човек през целия си живот се учи, от люлката до гроба...
Успех! :)

Не се знае, дали и след това няма да продължим да се учим някъде във Вселената. Когато осъдили Сократ на смърт, негови приятели и последователи го увещавали да избяга от затвора. Можели и щели да му помогнат... Той обаче отказал. Цитирам думите му, предадени от Платон, по памет. Приблизително следното казал: "Аз цял живот съм напътствал младите да спазват законите. Да, осъден съм, но нима аз на преклонна възраст трябва да ги наруша? После има нещо друго... Откъде знаете, че там (в отвъдното) не е по-хубаво оттук?"