Един човек след дълго пътуване бил много изморен. Пристигайки в близкото село побързал да потърси място, където да пренощува. Селяните му обяснили, че нямали тази възможност, но един човек от селото можел с радост да го подслони. По пътя разбрал, че този човек бил най-богатият в околността. А вторият богат човек бил Хаддат.

Пътникът бил посрещнат изключително добре в къщата на богаташа. След като отпочинал добре дошло време да продължи пътя си. Благодарил сърдечно и се сбогувал.

„Щастливец си ти братко с толкова богатство!“, казал на стопанина. „Помни, че нищо на този свят не е вечно, приятелю! Понякога истината не е такава, каквато изглежда. Знай, че и това ще отмине!...“, с усмивка казал стопанинът.

Човекът продължил пътя си, но не спирал да мисли върху думите на богаташа, ала така и не разбрал какво има предвид. Минало известно време и човекът отново минавал покрай същото село и побързал да попита за стария си приятел. Хората му казали: „О-о-о, той обедня до толкова, че вече работи при Хаддат!“

Човекът бързешком отишъл при стария си приятел, който вече не бил както преди, но въпреки това пак бил посрещнат с топли обятия във вече скромния му дом.

Когато дошло време да си тръгва, този път изказал своето съчувствие, но в отговор получил същите думи както преди: „Не тъжи, приятелю и това ще отмине!“

След 7 години човекът разбрал, че приятелят му отново забогатял. Ала когато се срещнали отново, отговорът, който получил бил: „И това ще отмине!...“ Минали се още няколко години и човекът решил да навести стария си приятел отново. Когато пристигнал в селото и запитал за приятеля си селяните му посочили един връх. Когато човекът отишъл на върха видял гроба на своя приятел върху който пишело: „И това ще отмине!“

Тръгнал си човекът, като все още не проумявал какво ще й отмине на смъртта. Не минало много време, когато човекът разбрал, че в това село се появила голяма буря и заличила гроба на неговия приятел...

По същото време султанът поискал да направят за него такъв пръстен, че когато потъне в щастие чрез него да се опомни, а когато усети неизлечима болка - да я забрави. Много хора се опитали да изпълнят желанието на султана, но без успех. Тогава човекът решил да пробва късмета си. Направил най-обикновен пръстен, върху който изписал: „И това ще мине!“. Когато султанът взел пръстена в ръцете си, той се усмихнал и наредил да наградят щедро човека.

Не забравяйте, че каквото и да ви сполети, един ден то ще отмине. Затова не тъжете много, нито пък се самозабравяйте в щастието!...

ikrabulletin.dx.am 

Но аз знам тази приказка като приказка за Соломон,но това не е толкова важно!

Но пък всичко е възможно :)
Спокойна вечер!

аз тази мисъл я познавам като мисъл на Буда...
Да,много е важно в труден момент човек да запази своето вътрешно
спокойствие и равновесие...да може да се абстрахира от случващото се,
все едно то не става с него-това е една гаранция за намиране на изход от
всяка една трудна,на пръв поглед безизходна ситуация.
Благодаря ти,ikra,с цялото си сърце и душа:)

Всичко идва и си отива.И наистина,не всичко-което виждаш е такова,каквото изглежда.Не бях я чела.Благодаря за удоволствието.

...един ден всичко ще отмине - Смъртта лекува всички болки!
Но...
докато си жива,
дано си щастлива! :)

Всяко отминаване ни приближава до заминаването.:)))
Хубава притча, но ми намирисва на покорност...

Спокойна вечер!

Приятна вечер!

Радост и за вас :)

да, всичко отминава... и лошото и доброто, и живота и смъртта...
и никой не бива да го забравя... светъл поздрав за теб...