от Чавкат Маукари

Чавкат Маукари работи в World Vision International като директор на „Връзки между отделните религии“. Той е арабски християнин от Сирия, живее в Англия. Написал е няколко книги и статии, в това число „Пророкът и Месията“, „Поглед на арабски християнин върху исляма и християнството“ (IVP, 2001), „В търсене на опрощението“, „Прошка и наказание в исляма и християнството“ (IVP, 2004), „Две молитви за деня“, „Господната молитва“ и „Сура ал-Фатиха“ (CSS Books, 2007).

---------------------------------
   Какво представлява диалогът?    Според мен диалогът е съзнателно усилие да се отнасяш с уважение и да водиш неподправен разговор с другите – да е налице желание за изслушване и проявяване на разбиране; да си готов да се поучиш и замислиш; да искаш да осъществиш връзка, да общуваш с другия и да има взаимно разбиране. В диалога между християни и мюсюлмани ударението се поставя върху християнската и мюсюлманската вяра и какво влияние оказват те върху отделната личност и общностите – в живота ни тук, на Земята, и в идния.   В продължение на векове западните християни са пренебрегвали мюсюлманския свят или са влизали в конфликт с него. В нашето глобално село, в което мюсюлмани и християни живеят врата до врата, вече не е възможно да обърнем гръб на мюсюлманите. Някои християни искат да достигнат до мюсюлманите по един настъпателен начин, като обявяват словесна война на исляма. Този подход има отрицателно въздействие, тъй като обикновено предизвиква мюсюлманите да стават още по-крайни в собствената си вяра и често води до агресивна реакция – мюсюлманите нападат християни още по-яростно. Една полемика с исляма също би противоречала на „благовестието на мира“ (Ефесяни 6:15), което насърчава към обич, примирие и прошка.   Диалогът между християни и мюсюлмани често се превръща в защита на собствената вяра поради най-малко две причини.
Първо, християнството и ислямът изказват противоположни твърдения за истината за откровението на Бога, което за християните достига връхната си точка в Исус Христос, а за мюсюлманите това е Корана.
Второ, ислямът признава християнството като боговдъхновена религия, в същото време обаче отхвърля същността на Евангелието (божествеността на Христос, Неговото разпятие и възкресение).

Християнската апологетика се състои в това, да защитава християнската вяра пред тези, които я нападат (І Петрово 3:15). Това обаче трябва да става „с кротост и страхопочитание“.

Дори и при най-разгорещения спор християнският апологет трябва да се въздържа от полемика, лични нападки и язвителни коментари относно мюсюлманите и тяхната религия.
Следва продължение...


 

Войната между християни и мюсюлмани е била война за завладяване на нови територии. Оттук и създалата се непримиримост между религиите. Иначе обикновените хора могат да бъдат съседи и изобщо да не воюват. Намирам за виновни амбициозни политици, които създават негативни настроения.

Не може да има лични нападки и язвителни коментари относно мюсюлманите и тяхната религия. и към християните- това е да уважаваме различния

У нас не на религиозна, а на политическа се нагнетява омраза- има нужда да се замислим, защо от държава за добрия пример, станахме държава на омразата.