Преди няколко години eдин от синовете ми, който тогава беше шестокласник, беше получил задача да прочете“Под игото” през ваканцията. Човекът е отговорен и съвестно пристъпи към задълженията си. Почна я и след минута ме попита:
- Тате, какво е сомун душманларъ?
Обясних му. След малко ме попита какво е ахиевски читак. Аз пак му обясних. После ме попита какво е геран. За около десет минути младият читател се сблъска с около 40 думички, които отдавна не се употребяват в българския език, повечето от тях – турцизми.
Налагаше се да чете книгата с преводач, който в случая бях аз. Вместо да е удоволствие, четенето се бе превърнало в тегоба. Видях, че няма смисъл от тези напъни и посъветвах сина си да остави “Под игото” и да вземе “Островът на съкровищата”. В погледа му прочетох благодарност.
Преди да са скочили да ме заклеймяват интернет-патриотарите, бързам да заявя, че аз харесвам “Под игото”. Много стегнато трилърче е, има екшън, базирано е на исторически събития и изобщо си е една много приятна романтична история, написана в духа на епохата.
Но езикът е напълно неразбираем за съвременния човек. Не го разбирах и аз, когато бях шестокласник. Спомних си, че по същия начин питах родителите си да ми превеждат архаичните думи.
Няма ли да е много по-добре и за учениците, и за учителите, и за паметта на самия дядо Вазов, ако езикът на романа му бъде осъвременен от грамотен редактор? Ако хекиминът се превърне в доктор, геранът – в кладенец, а пармаклъкът в парапет?
По-примитивно устроените хора смятат, че класиката е нещо, което не бива да се пипа. Но защо тогава англичаните осъвременяват езика на Шекспир, а не оставят пиесите му така, както са си били в оригинал?
Нека в университетите студентите по литература да учат “Под игото” в оригинал. Но за шестокласниците би трябвало да има някаква light-версия. В крайна сметка трябва да си отговорим на въпроса какво искаме – децата ни да обикнат книгата на дядо Вазов, или да се отегчават от нея.
Друг въпрос е, че програмата по литература е изключително идиотски конструирана и учи децата не на литература, а на необоснована омраза към турците и още по-необоснована любов към руснаците.
Това няма нищо общо с литературата, това си е жива пропаганда, която по неизвестни причини е останала в наследство от годините на социализма и никой не ще да я махне от учебниците.
Странен е и подборът на произведенията, включени в учебната програма. Защо от Елин Пелин е избран точно “Андрешко”? Защо от Любен Каравелов “Маминото детенце”?
По необясними причини съвременната литература не присъства в учебниците. Защо не се учи “Мисия Лондон” на Алек Попов? Защо не се учат стиховете на Борис Христов? На Иван Методиев? На Ицо Хазарта? Сигурен съм, че един учебен час посветен на текстове като “Колега” и “Кради, кради” ще предизвика много по-оживени дискусии, вместо да се прозяваме над “Маминото детенце”.
Не сравнявам Хазарта с Любен Каравелов. Тъпо е изобщо да се сравняват автори, защото това са несравними величини. Все едно да сравняваш банциг с круша. И не искам да обидя някого или да хваля другиго. Говоря само за подхода.
А и в крайна сметка литературата е въпрос на вкус. Трябва да се даде на младите хора възможност да откриват своите мисли и преживявания в текстовете. Един ще открие себе си в Яворов, друг ще открие себе си в Алеко, трети ще открие себе си в Илия Троянов. Защо например в училище не се говори за “Хари Потър”, при положение че всички деца го четат и се вълнуват от приключенията му?
Странно е да се говори за национална литература. Да делим литературата на българска и небългарска е доста неинтелигентен подход. Литературата е един общ световен процес, в който държавните граници са невалидни. Книгите могат да бъдат разбрани, само ако се четат в контекст, а не изолирано.
Би било чудесно, ако на литературата не се гледа като на предмет. Тя не е предмет, тя е удоволствие. Четенето би трябвало да е наслада, а не какво е искал да каже авторът, с какви художествени изразни средства и защо е бил склонен да употребява литота.
Синовете ми обикнаха книгите само защото съпругата ми и аз следвахме с интерес вкусовете им и внимателно препоръчвахме заглавия, които смятахме, че ще ги развълнуват. Така децата се влюбиха в “Рудниците на цар Соломон”, “Двайсет хиляди левги под водата”, в “Хобит” и “Хрониките на Нарния”, в романите на Роалд Дал, а по-късно откриха Булгаков, Марк Твен, О, Хенри… Ако бях оставил училището да им открива чудесата на литературата, сега щяха да са двама отегчени младежи, убедени, че книгите са нещо скучно и противно.
Зная, че нещата, които предлагам, няма да се случат в близките сто години. Образователната ни система е изключително закостеняла и подвластна на предразсъдъци. Единствената смислена промяна в нея през последните 25 години – въвеждането на матурите за зрелостниците – бе посрещнато навремето с нечовешки вой и писъци.
Давам си сметка, че статията ми ще бъде посрещната с “Посягат на Дядо Вазов!”, “Долу ръцете от националните светини!” и първосигнални обиди.
Но в крайна сметка важно е да се дискутира. Пък кой знае – може след нас да дойдат по-разумни поколения, които се опитват да разсъждават с мозъка си, а не с кухи черепи, натъпкани с безсмислени лозунги, предразсъдъци и клишета.
Иво СИРОМАХОВ
http://lira.bg
Да, целият роман "Под игото" може да е трудноразбираем, трудночитаем за шестокласници, той е за по-късна възраст... Аз съм го чел три пъти и съм откривал нови неща, смисли...
Всъщност в шести клас се изучава само главата "Радини вълнения"...
"Андрешко" е силен, образцов разказ, мисля, че го премахнаха по идеологически причини...
Да, целият роман "Под игото" може да е трудноразбираем, трудночитаем за шестокласници, той е за по-късна възраст... Аз съм го чел три пъти и съм откривал нови неща, смисли...
Всъщност в шести клас се изучава само главата "Радини вълнения"...
"Андрешко" е силен, образцов разказ, мисля, че го премахнаха по идеологически причини...
Спокоен ден!
Медиите умеят да се нагаждат, няма спор в това.
Приятен ден :)
Много от идеите на Сиромахов са резонни и на мене като преподавател по литература 5-12 клас са ми интересни: за едни неща го разбирам, без да ги споделям /подборът на съвременна поезия напр./, за други е абсолютно прав /матурите/, трети откровено ме притесняват. По принцип разбирам основанията някой да се обявява за осъвременяване езика на старите творци - но съм по-скоро на мнението на sestra. И аз съм за този ефект на обогатяване на езиковите представи за света посредством думите с рядка употреба днес в образци от класиката.
Случвало ми се е да се изправя пред 30 чифта очи, от които поне 10 на мюсюлманчета, и гледайки в тия очи, да рецитирам :
"Пламни, пламни у нас, любов гореща
противо турци да стоим насреща..."
или:
"Но кълни, майко, проклинай
таз турска черна прокуда,
дето нас млади пропъди..."
Или:
"...турците налитат, и падат, и мрат."
Гледала съм ги в очите и съм рецитирала и анализирала, и те са повтаряли след мене - надявам се, без негативна емоция, защото има понятие в литературата като "социокултурен контекст"/ - твърде широко, за да изредя тук всички фактори в него , които обуславят кой - кога - какво пише и защо, по каква причина и с каква цел, нещо, което обясняваме ние, учителите. Без това знание ще трябва да се извиняваме и за Вапцаров, и за Гео Милев, за Яворов и Ботев, а може би и за Паисий,Ченоризец Храбър, Константин-Кирил. Така своето място в комплекса ценности получават и "Андрешко", и "Бай Ганьо", и фейлетоните на Алеко, и "Маминото детенце" на Каравелов. Това също е история, но не оная, писаната от съвременни учени, за които "робство" и "присъствие4 са синоними, всички революции вкуп трябва да се изучават за един учебен час, а за биографиите на съвременните политически величия трябва да има цели раздели с по 5 учебни часа. Не, художествената литература е такава, каквато е написана, тя е класика, образец - ако вземем и нея да подменяме със съвременни, по-пригодни съответствия - отиде! Поздрави!
Впрочем има просто решение, да се маркира думичката и отдолу в полето да се обясни смисълът и
Или на края на главата да се обяснят непознатите, маркирани думи в нея. това е допустимо
Иначе националната литература е един от стожерите на националността. Затрием ли нея, край, загинали сме!
Приятна вечер!
Който не е научен да чете и смляно да му го дадеш, пак няма да му е интересно. Четенето е умствен процес, който изисква време, внимание, усилие и желание.
Напълно съм съгласна и подкрепям мнението на блогърката donchevav.
Все пак поздрави за постинга, защото тази тема е много важна и наистина трябва да се дискутира.:)
27.09.2014 20:04
Другия вариант е звездичка и превод отдолу на страницата.
27.09.2014 21:23
Поздрави!
Най-вече се използва играта на думи, чрез която да се всее страх и ненавист у някого. Но това на всички ни е известно, затова няма смисъл да дискутираме именно върху това.
Спокоен ден :)
28.09.2014 10:23
Много от идеите на Сиромахов са резонни и на мене като преподавател по литература 5-12 клас са ми интересни: за едни неща го разбирам, без да ги споделям /подборът на съвременна поезия напр./, за други е абсолютно прав /матурите/, трети откровено ме притесняват. По принцип разбирам основанията някой да се обявява за осъвременяване езика на старите творци - но съм по-скоро на мнението на sestra. И аз съм за този ефект на обогатяване на езиковите представи за света посредством думите с рядка употреба днес в образци от класиката.
Случвало ми се е да се изправя пред 30 чифта очи, от които поне 10 на мюсюлманчета, и гледайки в тия очи, да рецитирам :
"Пламни, пламни у нас, любов гореща
противо турци да стоим насреща..."
или:
"Но кълни, майко, проклинай
таз турска черна прокуда,
дето нас млади пропъди..."
Или:
"...турците налитат, и падат, и мрат."
Гледала съм ги в очите и съм рецитирала и анализирала, и те са повтаряли след мене - надявам се, без негативна емоция, защото има понятие в литературата като "социокултурен контекст"/ - твърде широко, за да изредя тук всички фактори в него , които обуславят кой - кога - какво пише и защо, по каква причина и с каква цел, нещо, което обясняваме ние, учителите. Без това знание ще трябва да се извиняваме и за Вапцаров, и за Гео Милев, за Яворов и Ботев, а може би и за Паисий,Ченоризец Храбър, Константин-Кирил. Така своето място в комплекса ценности получават и "Андрешко", и "Бай Ганьо", и фейлетоните на Алеко, и "Маминото детенце" на Каравелов. Това също е история, но не оная, писаната от съвременни учени, за които "робство" и "присъствие4 са синоними, всички революции вкуп трябва да се изучават за един учебен час, а за биографиите на съвременните политически величия трябва да има цели раздели с по 5 учебни часа. Не, художествената литература е такава, каквато е написана, тя е класика, образец - ако вземем и нея да подменяме със съвременни, по-пригодни съответствия - отиде! Поздрави!
28.09.2014 10:24
Поздрави!
Значи от лошо има и по-лошо :)
Слънчев ден :)
Усещате ли каква е идеята? Не само децата да бъдат инструктирани да четат по-малко, но и да изпозлват по-малко български думи?
Да, турските думи днес не са ни нужни. А какво правим със старите думи, т.нар. "архаични" думи? И тях ли ще ги заменим с английски? Well done, Сиромахов!!! Един писател ТРЯБВА ДА ПАЗИ своя език. Писателят е ПАЗИТЕЛ, а не унищожител. Ти не си ПИСАТЕЛ и никога няма да станеш.
28.09.2014 11:09
28.09.2014 12:16
Усещате ли каква е идеята? Не само децата да бъдат инструктирани да четат по-малко, но и да изпозлват по-малко български думи?
Да, турските думи днес не са ни нужни. А какво правим със старите думи, т.нар. "архаични" думи? И тях ли ще ги заменим с английски? Well done, Сиромахов!!! Един писател ТРЯБВА ДА ПАЗИ своя език. Писателят е ПАЗИТЕЛ, а не унищожител. Ти не си ПИСАТЕЛ и никога няма да станеш.
Компютърните игри заеха мястото на книгата - което неименуемо води до затъпяване!
Спокоен ден :)