Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
13.10.2014 18:04 - Тъжно писмо
Автор: ikra Категория: Други   
Прочетен: 2966 Коментари: 6 Гласове:
21


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
image

Синко, пред теб е тъжното писмо на твоята бедна майка. Написах го, в срам и вълнение, след дълги колебания и размисли. Многократно вземах химикалката в ръка, но силно плаках и не можех да го напиша. Опитвах се да задържа своите сълзи, но сърцето ми стенеше от болка.

Синко! Вече си на толкова години, виждам че си станал разумен, уравновесен и зрял мъж.
Аз имам право да напиша това писмо. След като го прочетеш, ако пожелаеш можеш да го скъсаш на парчета, както е разбито и моето сърце, което кърви и боли непоносимо...
Синко! Преди двадесет и пет години, в един от най-хубавите дни от моя живот лекарят ми каза, че много скоро ще ставам майка. Смисъла на тези думи е пределно ясен за всяка жена – майка.
Но моята радост и щастие бяха помрачени от трудности, свързани с умствените и физическите промени, настъпващи в организма на жената в ранния етап от бременността. През деветте месеца бяхме с теб едно неразделно цяло. Носех те под своето сърце с голяма радост. Аз почти не спах, ставах, хранех се, дишах, но въпреки всичко се чувствах безкрайно щастлива.
Никакви трудности не можеха да повлияят на моята любов към теб. Напротив, с наближаване на времето на твоето раждане, любовта ми към теб нарастваше все повече и по силно желаех да те видя и да те гушна към гърдите си. С всеки изминат ден слабостта ме надвиваше, а физическите болки и страдания ставаха непоносими. Но всяко твое движение вътре в моята утроба, всяко наддадено кило страшно радваха моята душа, въпреки че товарът ставаше все по-труден и тежък за тялото ми. Изглеждаше ми, че болката никога няма да спре.
Но, ето че най-накрая дойде зората на тази паметна вечер, в която не можах да мигна. Не мога да опиша ужаса, страха и мъката, която надвисна над мен. Болката беше толкова непоносима, че дори не можех да плача. Стоновете преминаваха във викове, неволно излизащи от гърдите ми. На няколко пъти пред очите ми се появяваше образа на смъртта…
Най-накрая настъпи дългоочаквания момент на твоето раждане. Душата ми ликуваше: „О, чудо! Моето бебе се роди!” Твоите първи викове и сълзи се смесиха с моите сълзи, проронени от радост.
Ти ме избави от болката и страданието, чието преодоляване беше много трудно за мен, с огромна любов и нежност те целунах, още преди да бъдеш измит с вода.
Минаваха години…
Сърцето ми се изпълваше с все по-голяма любов към теб. С ръцете си те миех, гушках и люлеех. Колената ми бяха твоето легло, а гърдите ми – източник на храната ти. По цяла нощ бодърствах над теб, за да бъдеш нахранен, сух и да спиш спокойно. Работех по цял ден, за да бъдеш щастлив и доволен.
Щастлива бях, когато те виждах усмихнат, когато изпълнявах всичките ти желания.
Минаваха дни и нощи, ала чувствата ми към теб оставаха все същите. Отглеждах те трудно, неуморно молех Всевишния да ти отреди най-хубавите неща.
Всичко продължи така, докато ти не порасна, докато не се появиха у теб чертите на зрелия мъж. Към моите задължения беше прибавена още една задача – приятна, но и отговорна: да открия за теб съпруга, която да легне на сърцето ти.
Настана деня на твоята сватба. В този ден в душата ми се преплиташе радост и болка, сърцето ми се напълни със загриженост за новия ти живот, за предстоящата ми раздяла с теб…
Ти ми напомняше за птичето, което трябваше да напусне своето гнездо, а аз майката – гълъб, зорко бдящ над своето малко.
Не измина много време откакто създаде своето семейство, но аз не можех да те позная. От твоите чудесни очи престана да струи любов и доброта, от лицето ти изчезна усмивката, стана мрачно. Почти не чувах гласа ти. Ти престана да ме зачиташ и като че ли забрави за мен.
С всеки изминат ден отчуждението между нас расте. Много желая да те видя! Силно искам да чуя гласа ти! Постоянно гледам към вратата, дали ще дойдеш, но ти не идваш. Дните и нощите станаха за мен безкрайно дълги и мрачни, защото нито те виждам, нито чувам...

Може би ще ти се стори скучно, че ти разказвам за тази, която се е загрижила за теб – за твоята майка?!…
Синко! Дай ми само малко – отнеси се с мен поне като с най-далечния си приятел, нуждаещ се от най-малкото ти внимание. Да бъда посетена, поне един път в месеца и то само за няколко минутки, да имам възможността да видя лицето ти и да чуя гласа ти...
Синко! От старостта и съпровождащите я болести се прегърбих, тресат ми се ръцете, болят ме краката, очите ми сълзят и виждам трудно. Ставам и сядам трудно, но сърцето ми е преизпълнено с любов към теб! Ти си възпитан винаги да благодариш и похвалиш онзи, който е извършил добрина към теб, но ти не забелязваш добротата и благодеянията на твоята майка. Тя се е грижила за теб в продължение на много години. Посветила ти е живота си. Е, къде е твоята благодарност? Къде е твоята лоялност? Защо се отнасяш толкова студено и жестоко към нея?
Синко! Всеки път, когато науча, че си щастлив в личния си живот, аз искрено се радвам за теб, и в същото време се изумявам, как ти – плът от моята плът – можеш да се отнасяш толкова жестоко с мен?! Какъв грях съм извършила, как така от приятел се превърнах в твой враг, когото дори не можеш да гледаш, когото не можеш да посетиш? Какво сгреших с теб? Или не съм се грижила достатъчно за теб? Отнеси се с мен като с твоите служители, на които плащаш заплата. Бъди милостив и благосклонен към мен, защото като майка, която те е носила девет месеца, родила те е, дала ти е възпитание, съм заслужила това!
В крайна сметка, наистина Всевишния обича благодетелстващите. И всичко, което ми е необходимо е от време на време да имам възможността да те видя и чуя.
Синко! Чувам как хората те хвалят за твоето благородство, щедрост и великодушие, а сърцето на твоята майка се къса от копнеж по теб, от твоето безразличие и жестокост.
Синко! Кога в теб ще се пробуди синовната любов и състрадание към бедната, слаба жена, която ти накара да плаче и я подложи на страдание, чието сърце разби и която зачеркна от списъка с любими хора?
Синко! Вратата на Рая е точно пред теб. Иди и почукай на нея с усмивка, прошка и с надежда да се срещнем. Може би с милостта на Всевишния да се срещнем там. Пророкът казва: „Родителите са централната врата на Рая. Ако искате можете да я загубите или да се грижите за тази врата.” 
Синко! Аз никога няма да се оплача от теб, няма да разкажа на никого за своята тъга, защото ако това достигне до небесата, ще те застигне страшно наказание за неподчинението, за мъката, за емоционалните травми, които си причинил на своята майка. Не, аз няма да направя това! Ти все още си къс от моето сърце, радостта на целия ми живот...
Опомни се синко! Косите ти вече са започнали да побеляват и много скоро ще станеш баща. Знаеш, че наказанието винаги съответства на престъплението, за което лицето се наказва…
Ще дойде време, когато и ти с плачещи очи, и с болка в сърцето ще пишеш писмо на своя син. Всички спорещи и спорове ще се съберат при Бог.
Пресуши нейните сълзи, помилвай я, прегърни я, както когато ти беше малък и безпомощен, тя те гушкаше и ти посвети целия си живот. Утеши я в плача й. Поискай прошка за всичко. И след това, ако желаеш хвърли това писмо.
Синко! Запомни: Който върши добро, това добро е в негова полза; А който върши зло, това е в негов ущърб...

Твоята любяща майка!






Гласувай:
24
3



Следващ постинг
Предишен постинг

1. aip55 - Уауууу, че
13.10.2014 19:38
трогателно писмо. Не е толкова често да срещнем благодарственост и уважение от децата ни. Развълнува ме! Синовете в повечето случаи са неблагодарни на майките им.
Причина за това лошите хищнически чувства на жените им към свекървите. Тежко е на днешно време да си майка на мъжка рожба.
Дано изповедта ти тук да ти олекне поне малко. Майчините сълзи не изсъхват дори и след, като те си заминат на оня свят. Тогава синовете се сещат за тях и скрито продължават този плач, докато са живи, но вече е непростимо късно...
Стана ми тъжно от изповедта ти...
цитирай
2. ikra - Това е разказ за размисъл...
13.10.2014 19:51
aip55 написа:
трогателно писмо. Не е толкова често да срещнем благодарственост и уважение от децата ни. Развълнува ме! Синовете в повечето случаи са неблагодарни на майките им.
Причина за това лошите хищнически чувства на жените им към свекървите. Тежко е на днешно време да си майка на мъжка рожба.
Дано изповедта ти тук да ти олекне поне малко. Майчините сълзи не изсъхват дори и след, като те си заминат на оня свят. Тогава синовете се сещат за тях и скрито продължават този плач, докато са живи, но вече е непростимо късно...
Стана ми тъжно от изповедта ти...

Често у героите в разказите откриваме нашата личност, а това е начин да се поправим, ако грешим; да продължим напред, ако сме спрели; да изтрием сълзите си, ако плачем; да се усмихнем, ако сме натъжени... В този разказ се разкрива същността на доста от съвременните майки, които биват оставени самотни и в нищета. Нима не е време синовете и дъщерите да обърнат внимание на своите родители, които са ги отгледали, бдейки над тях...
Спокойна вечер :)
цитирай
3. aip55 - Всичко се връща, рано или късно!
13.10.2014 21:12
Съвременните образовани, освободени и еманципирани жени са пример точно за едни големи деца. Те имат толкова много опции за динамичен живот и интересни занимания, че домакинството и майчинството просто не могат да се сравняват с тях. Изгуби се някъде майчиният инстинкт в тях. Кой иска да сменя памперси, вместо да си клюкари с колежките в офиса или университета? Кой иска да си дава заплатата за бебешки дрешки, вместо за нови парцалки и обувки за себе си? Кой иска да обещае вярност на един скучен партньор, вместо мърсуопознаване на сексуалността си с ново лошо момче( бедбой) всеки месец?
Модерните жени са облъчени с феминистка пропаганда, която идеализира бляскавия живот на млада професионалистка с кариера, амбиции, и социално-отговорни идеали в големия град, вместо скучния живот на майки в къщи.
цитирай
4. donchevav - Патриархалните отношения сякаш ...
14.10.2014 11:55
Патриархалните отношения сякаш останаха само в сърцата на възрастното поколение. Младите гледат западните традиции - там с навършване на пълнолетие синовете и дъщерите заживяват самостоятелно - търсят си работа, дом, понякога се преместват на хиляди километри и се чуват веднъж - дваж в годината по телефона /поне по филмите им е така, не е като в турските и индийските сериали/. На гости си ходят само със специална покана и то - по конкретен повод. Може и да не е така - моите млади обиколиха света, но са си общо взето при нас. Но това не означава, че не познавам тази болка на майката от чудесния разказ. Съжалявам, но Бр. Нушич май най-добре го е казал: "Биографията на мъжа свършва с неговата женитба". Поздрави, Икра!
цитирай
5. jelezov - Чудя се, какви ли идиотчета са по...
17.10.2014 11:51
Чудя се, какви ли идиотчета са поставили трите минуса?
цитирай
6. ivoki - Разплака ме !!! Останах кръгъл ...
15.11.2014 01:09
Разплака ме !!!
Останах кръгъл сирак на 13 год............
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: ikra
Категория: Други
Прочетен: 2421798
Постинги: 903
Коментари: 7287
Гласове: 37812
Календар
«  Септември, 2017  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930