Тероризъм (от латински: terror – страх) е понятие без приета международна дефиниция. Потърпевшите от терористичните актове могат да бъдат висши длъжностни лица; военни; хора, които обслужват интересите на правителствата; или обикновени граждани. Примери за терористични актове срещу висши длъжностни лица са редица политически убийства, извършени от руските революционери в края на 19 век, както и убийствата на президентите на САЩ. Терористичните актове срещу военни дейци преливат в партизанска война. Тези актове, в зависимост от гледната точка, имат позитивен или отрицателен заряд. Някой, който е смятан за терорист от едни, същевременно е считан за борец за свобода от други. Насилието срещу обикновените граждани най-често е осъждано като проява на „тероризъм“.
Терористичните актове могат да бъдат извършени от отделни хора, от групировки, или дори от държави, като за тях това е алтернатива пред директното обявяване на война. Държавите, които подпомагат или се занимават с използването на насилие срещу обикновени граждани, употребяват неутрални или положителни думи, за да характеризират своите бойци — като например борци за свобода, патриоти илипаравоенни.
Въпреки че липсват дефиниции, установени с международни договори, налице са научни определения за тероризъм.
Като тероризъм се разбират насилие и акции на насилие (като напр.отвличания, атентати, удари със взривни вещества) срещу политическия ред, за да се постигне политическа промяна. Терорът служи като средство за натиск и преди всичко трябва да разпространи несигурност или страх или да създаде симпатия или готовност за подкрепа. Тероризмът не евоенна стратегия, а основно комуникационна стратегия. Въпреки че терористите се стремят към промяна на съществуващия ред, те не завземат територия по военен начин (като напр. партизаните Guerillero), а искат да завладеят мисленето.
Понякога като тероризъм обобщаващо се назовават лицата или групите, които извършват покушения (терористи, респ. терорни организации), напр. в понятия като „международен тероризъм“ или „радикално левия тероризъм“. Понятието държавен терор/ държавен тероризъм обозначава налагането на страх у гражданите пред монопола на властта за стимулиране на покорство пред закона и държавно организирани актове на насилие, които нямат законово основание.
Термините тероризъм, терорист и тероризирам са използвани за първи път през 18 век за определяне на насилствена мярка на правителството.[7] Във връзка с Френската революция е бил провъзгласен Терор на конвента от 1793 до 1794 г., когато правителството убивало или задържало всички причислявани като контрареволюционни лица.
Едва от 80-те години на 20 век свързаването на тероризма с масмедиите го превръща във световна политико-военна стратегия.
--------------------------------------------------------------------------------------------------Дарвинизмът е в основата на различни идеологии на насилие, той е теория, която предвещавала катастрофа за човечеството през 20ти век. Наред с тези идеологии обаче дарвинизмът също така очертава едно “морално разбиране” и “метод”, който би могъл да повлияе на различни виждания за света. Основната представа, която стои зад това разбиране и метод, е “да убиваме тези, които не са от нас”.
Можем да обясним това по следния начин: в света съществуват различни вярвания, мирогледи и философии. Те могат да гледат един на друг по един от двата начина:
1) Те могат да уважават съществуването на тези, които не са от тях, и да се опитат да проведат диалог с тях, като използват човечния метод.
2) Те могат да изберат да се сражават с другите и да се опитат да си осигурят предимство, като им нанесат вреди. С други думи, да се държат като животни.
Ужасът, който ние наричаме терор, не е нищо друго освен едно изразяване на втория възглед.Когато разгледаме различията между тези два подхода, ние можем да видим, че представата за “човека като едно борбено животно”, която дарвинизмът умишлено наложила върху хората, има особено влияние. Индивидите и групировките, които избират пътя на борбата, може никога да не са чували за дарвинизма и принципите на тази идеология. Но в края на деня те се съгласяват с един възглед, чиято философска основа почива на дарвинизма. Това, което ги кара да повярват в правотата му, са основаните на дарвинизма лозунги като “В този свят силният оцелява”, “Големите риби поглъщат дребните”, “Войната е целомъдрие” и “Човек напредва чрез воденето на войни”. Махни дарвинизма и това ще бъдат нищо друго освен едни празни лозунги.
Всъщност, когато дарвинизмът бъде премахнат, то няма да остане никаква философия за “конфликтите”. И трите божествени религии, в които вярват повечето хора на земята – ислям, християнство и юдейство, се противопоставят на насилието. И трите религии желаят да донесат мир и хармония в света и се противопоставят на това невинни хора да бъдат убивани, да бъдат подлагани на жестокости и изтезание. Борбата и насилието нарушават морала, който Бог е представил на човека, и са неправилни и нежелани представи. Дарвинизмът обаче вижда и изобразява борбата и насилието като нормални, оправдани и правилни понятия, които трябва да съществуват.
Поради тази причина, ако някои хора извършват тероризъм, използвайки идеите и символите на исляма, християнството или юдейството в името на тези религии, вие може да бъдете сигурни, че тези хора не са мюсюлмани, християни или евреи. Те са истински социални дарвинисти. Те се крият под мантията на религията, но те не са истински вярващи. Дори и да твърдят, че служат на религията, те в действителност са врагове на религията и вярващите. Това е така, защото те безмилостно извършват престъпление, което религията забранява, и то по такъв начин, че да очерни религията в очите на хората.
Ето защо коренът на тероризма, който поразява нашата планета, не е нито една от божествените религии, а е атеизмът и неговата проява в наше време: “дарвинизъм” или “материализъм”.
