Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
02.03.2015 17:11 - Добрият нрав
Автор: ikra Категория: Други   
Прочетен: 2872 Коментари: 4 Гласове:
19


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
image

Младото момиче взело малкото си огледалце и проверило своя грим. „Добре е!”, си казало. Беше сигурна в красотата си. Всъщност,  знаеше, че е красива, поради факта, че много момчета се навъртали около нея.  Живеела спокойно и се радвала на живота. Докато мислела къде да отидат с приятелките си да се забавляват вечерта, мобилният й телефон звъннал. Погледнала номера – била майка й. 
- Ало, дъще, как си? - Добре съм, мамо. Какво има? - Имам една изненада за теб! - Изненада ли? - Да! Една много стара моя приятелка е дошла в града ни... - Ах, коя е тя? - Това е изненада. Обаче искам да идеш да я вземеш. - Аз ли?! - Да, знаеш парка, който се намира близо до твоята работа. Казах й, че ти ще отидеш и ще се срещнете там.  Иди и я вземи.  - Но аз не обичам да върша такива неща, оправяй се сама! - Дъще,  имам още около два часа работа.  Освен това, тя те познава още от бебе и като те види, със сигурност много ще ти се зарадва! -  Ох, добре, добре. А как ще я позная? - Казах й с какво си облечена. В парка има няколко реда маси за пикник.  Когато влезеш, седни на първата маса откъм входа. Когато тя дойде, ще те намери.  - Добре, мамо, добре!... - Какво добре, добре... Дъще, нима всеки ден искам нещо от теб? Завърши университета, започна работа и никога не те помолих нищо. - Не се ядосвай веднага. Нали ти казах, добре!... -  Както и да е! Поискай разрешение и излез, да не те чака. Като свърша работа, веднага ще дойда.   Младото момиче взело разрешение и излезнало от работа. След кратко ходене пеш, тя стигнала парка. Досетила се, че досега никога не била ходила там. С богатите си приятелки винаги посещавали луксозни места за забавления. На влизане в парка намерила масата, която майка й беше описала и седнала от свободната страна. От другата страна седяла една селска жена, с малко момиченце. Стоенето с тях на една и съща маса я засрамвало... „Дано да дойде по-бързо приятелката на майка ми, та да се отърва от тези!”, си помислила.  Селската жена се обърнала към нея и с лека усмивка плахо попитала: - Извинявай дъще, мога ли да те попитам нещо? Щом чула, че я нарекла „дъще”, тя се ядосала много. - Какво има, за адрес ли ще питаш? Студеният отговор, накарал жената да понижи глас: - Не, дъще, друго нещо щях да попитам! - Простите като теб или за адрес ще питат, или пък пари ще просят!... Без дори да обърне внимание на почервенялото лице на жената, тя извърнала глава. В това време видяла да се приближава една жена на средна възраст, облечена в скъпи и елегантни дрехи. „Най-накрая!”, си казала. Изправила се на крака, за да я посрещне, но жената я подминала и се отдалечила. Момичето се нацупило и седнало отново. Видяла как селската жена още по-силно притиснала малкото момиченце към себе си, а от очите й потекли сълзи. За да ги скрие, жената се обърнала настрани. Върху едната й бузата се откроявал огромен белег от изгаряне. Младото момиче се засмяло ехидно: - Виж ти, колко лесно лееш сълзи, а на бузата си имаш огромен грозен белег! Какво чакаш тук, върви да плачеш в някой ъгъл. Не си и мисли, че като плачеш, ще получиш нещо от мен, разбра ли ме? - Казваш, че съм проста? – не издържала жената. - Къде видя моята простотия! Нима с внучката си до мен, обидихме една непозната жена?... - О-о-о!... Знаела и да отговаря!... - Разбира се дъще! Ти си завършила в университет и много неща си научила, но по човечност си останала в същия клас. Исках да запиша внучката си да учи, обаче след срещата ми с теб, мисля че ще се откажа!  Възрастната жена хванала за ръка внучката си, станала от масата и си тръгнала. Към току-що опразненото място се приближила една стилно облечена жена. Момичето се изправило и се подготвило да й каже нещо, но след като забелязало, че тя гледа след отдалечаващата се бедна жена, се отказало. След известно време дошла майката на младата жена. - Здравей дъще, къде е леля ти Зейнеб?! - Никой не дойде мамо. Само една богата жена седна до мен, но сигурно, за да си почине... - Много добре описах с какво си облечена, как не те е намерила, не мога да разбера. С нея щеше да има и едно малко момиченце… - Малко момиченце ли? – сепнала се за миг. - Да! - Но, мамо, ние сме богати и културни хора! Вероятно и твоята приятелка ще да е богата и културна, нали? - Културна е, но не е богата! - Не ми казвай, че е някоя селянка! - Ами, как се нарича жена, дошла от село, дъще? - Ох, ох... добре, добре! Само не ми казвай, че си ме изпратила да посрещна някаква жена от село. - Дъще, към тази жена имаме дълг. По онова време, не можехме да й дадем нищо и тя ни каза: „Ако един ден имам нужда от нещо, ще ви потърся!” Ето, че този ден дойде. - Какво иска? - Иска да изучи внучката си. Сега ще дойде баща ти с колата, да ни вземе и да ни заведе в училището да я запишем... - Мамо, какъв дълг имаме към тази селянка, не мога да разбера?! Майката не устояла на гневния тон на дъщеря си: - Дъще, когато ти беше бебе, ние живеехме на село. - Е-е-е?!... - Преди много години, бях ти разказала, че къщата ни в село изгоря и всичко каквото имахме – коне, крави, земи ги продадохме и дойдохме да живеем в града. - Да, спомням си! - Но не ти разказахме подробности за пожара, за да не те натъжим и да не се страхуваш да оставаш сама вкъщи, когато нас ни няма. - Вероятно сега ще ми разкажеш? - Баща ти го нямаше вкъщи. Аз бях отишла да напълня вода от извора край селото. Точно тогава вятърът се обърнал, задухал отгоре-надолу. Докато ти спеше в люлката, от камината паднали въглени върху дъските и започнал пожар. Видях дима от извора, но докато дотичам до вкъщи, огънят беше обхванал цялата къща. Въпреки че всеки момент щеше да се срути от огъня, аз тръгнах да вляза в пламъците и тогава отвътре изскочи леля ти Зейнеб, а в скута си държеше теб. Никога няма да забравя тази сцена, когато те взимах от ръцете й, тя пищеше от болка...  - Но защо? - Когато те спасявала, огънят изгорил едната страна на лицето. Като дойде ще видиш, какъв огромен белег има на лявата си буза. Много, много  мъка и болка изстрада... Спри, не плачи дъще, не знаех, че толкова много ще се разстроиш! Добре де, дъще, не плачи, виж грима ти се разтече. Ето и баща ти дойде. Обаче леля ти Зейнеб още не може да ни намери. Ех, да беше дошла и тя... 
        image   Бъди със засмяно лице, щедър в добрите дела и не наранявай никого, за да бъдеш с добър нрав.   Пратеникът Мухаммед (Бог да го благослови и с мир да го дари) описва добрия нрав така: „Добрият нрав е засмяно лице, щедрост в добрите дела и не накърняване на никого.” Цивилизоваността не е заможност, престорено благородство, задоволяване на плътските желания и отдаване на тялото на хедонистични наслади. Цивилизоваността е душевно богатство, благородство на духа, задълбоченост на мисълта и приемане на другите, като се признае правото им на живот.

image  



Гласувай:
19



1. donchevav - Да нарушиш етичната норма пред н...
02.03.2015 18:32
Да нарушиш етичната норма пред непознат човек е лесно - ругай колкото искаш, изкарай си на него нервите и огорченията от нерешените проблеми - повече няма да го видиш никога...И много рисковано - не се знае връх на коя житейска пирамида ще се окаже - от златното сечение на която може да зависи и животът ти. Поздрави за поредната мъдра история, скъпи Икра! Хубава вечер!
цитирай
2. emi1ts - Красив
02.03.2015 19:30
постинг с много поучителна история!Човек никога не знае какво ще му се случи в живота!По важното е да възпита у себе си уважение към хората!Това при всички случаи ще го спаси от много подобни неловки ,неудобни и дори болезнени моменти!Поздравления Ikra!Хубава Вечер!
цитирай
3. ikra - Наистина човек трябва много да внимава!
03.03.2015 11:46
donchevav написа:
Да нарушиш етичната норма пред непознат човек е лесно - ругай колкото искаш, изкарай си на него нервите и огорченията от нерешените проблеми - повече няма да го видиш никога...И много рисковано - не се знае връх на коя житейска пирамида ще се окаже - от златното сечение на която може да зависи и животът ти. Поздрави за поредната мъдра история, скъпи Икра! Хубава вечер!

Този когото днес обиждаш или пък му помагаш, без да влагаш умисъл, може в утрешния ден да се наложи да опреш до неговата помощ... Има много житейски примери в тази насока.
Приятен ден :)
цитирай
4. ikra - Във всяко едно нещо има поука :)
03.03.2015 11:49
emi1ts написа:
постинг с много поучителна история!Човек никога не знае какво ще му се случи в живота!По важното е да възпита у себе си уважение към хората!Това при всички случаи ще го спаси от много подобни неловки ,неудобни и дори болезнени моменти!Поздравления Ikra!Хубава Вечер!

Този свят, в който няма случайности е изпълнен с мъдрост. Добре би било да си извличаме поука.
Приятен ден :)
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: ikra
Категория: Други
Прочетен: 4757565
Постинги: 1065
Коментари: 8468
Гласове: 49114
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031