Навярно доста от вас са чували за любовта на Меджнун към Лейля (поема на близкоизточния поет Фузули). За тази любов се говорело както в миналото, така и сега. Тяхната история се предава от поколения на поколения. Понеже всички говорели за тяхната любов и красотата на Лейля, султанът, живеещ по тяхното време, пожелал да види хубостта, която пленила толкова много Меджнун. Заповядал да я намерят и доведат при него. Повелята му била изпълнена. Но той бил толкова учуден, щом я видял.

- Ти ли си Лейля, за която Меджнун броди из пустини и планини? Освен че нямаш кой знае каква хубост, ти не се отличаваш от коя да е жена. Щом е така, как Меджнун е така лудо влюбен в теб?! - попитал я той.

Без никакво колебание Лейля му отвърнала следното:

- Моля ви, замълчете! Вие не сте Меджнун. За да видите моята красота, трябва да притежавате очите на Меджнун и да ме гледате с тях!

След тези думи на Лейля султанът не можал да каже нищо. Замълчал, защото разбрал, че "красотата се криела в гледащите я очи". За да може да се разкрие тайната на погледа с любов към нея, красотата й трябвало да се съзерцава с очите на Меджнун.

ИСТОРИЯТА НА ЛЕЙЛЯ И МЕДЖНУН
"Лейля и Меджнун" е една от най- известните любовни истории в литературата. Винаги се разказва с голямо удоволствие. Историята им е символ на любовта, която не очаква отговор от този, който обича. Но как започва тяхната любов?
В пустинята Неджид, Лейля и Кайс от племето Бени Амир, започнали да се обичат още от малки. Когато клюките за тях почнали да се разчуват, майка й затворила Лейля в палатката им. Натъжен много от това, че не може да види любимата си, Кайс тръгнал да броди из пустините. След известно време почнали да говорят, че той е полудял. Той почнал да се споменава с името Меджнун (влюбен до полуда).
Когато баща му научил какво го мъчи, поискал Лейля от семейството й. Но Кайс вече се споменавал с името Меджнун, всички го мислели за луд и семейството й не се съгласило да я даде. Меджнун продължил да броди из пустините. Ставал приятел на дивите животни и творял любовни стихове за любимата си. Когато след дълги и тежки изпитания настъпил моментът, в който можели вече да бъдат заедно, той нямал сили за това.

Външната красота на Лейля, която пленила разума на Меджнун с любовта си, не превъзхождала с нищо красотата на другите жени. Влюбването на Кайс до полуда в нея било свързано с виждането на вътрешната й красота. Този вид красота не може да се види от всички очи. Нея може да я видят само тези, които могат да гледат с очите на Меджнун. Именно за това, че не можал да я погледне с очите на Меджнун, султанът не можал да види вътрешната красота на Лейля.

Няма съмнение, че външната красота също е ценна. Всеки желае да бъде красив. Вярно е и че красивите по външност получават по-голямо внимание от хората. Но само външната красота не е достатъчна. Тя се изхабява с времето. Ценна е вътрешната красота, моралната зрялост на личността. Освен това външната красота е неутрална за всеки един. Хубавото за единия може да не привлича вниманието на другия. Утре може да се отегчим от това, което вчера сме харесвали до полуда. Силата, която преодолява това, е обичта. Грозното за някои е прекрасно в очите на обичащия. Не трябва да се забравя, че очите на обичащия са затворени за недостатъците.
Отговор на това, защо султанът не разбира състоянието на Меджнун можем да намерим в мъдрите слова на Мевляна. Той отговаря на въпроса "Какво е да бъдеш влюбен?" с думите: "Бъди Аз и познай!"

ЛЮБОВТА НА СЛЪНЧОГЛЕДА КЪМ СЛЪНЦЕТО
Ето и друг пример - за несподелената любов. 
Всички растения умрели от смях, когато слънчогледът се влюбил в Слънцето. "Слънцето не се отделя от небесния си трон нито за миг. То е могъщо и недостижимо. Кой пък си ти, че да се влюбиш в него! Откажи се от тази любов" - казали му те. Слънчогледът не можал да каже нищо. Погледнал с влюбените си очи Слънцето. Дълго време Слънцето не знаело за слънчогледа. Но един ден усетило погледите му. Отначало си помислило, че това влечение на слънчогледа е временно, но с времето разбрало, че се лъже. Слънчогледът бил толкова упорит. Накъдето се обърнело то, натам се обръщал и слънчогледът, без да се изморява и без да му омръзва. Дошъл ден, в който на Слънцето му омръзнало. Един следобед то изгорило слънчогледа с яркожълтия си гняв.
 

ТАКЪВ ЛИ Е КРАЯТ НА ВСИЧКИ ВЛЮБЕНИ?...
Живяла някога Лейля, влюбена в Меджнун, и Меджнун, влюбен в Лейля. Тяхната любов се превърнала в легенда. Легендата достигнала наши дни. Никой не можал да открие тайната на тяхната обич. Написани са много песни, стихове за обичта им. Но тяхната любов не била като любовта на нашата младеж - без изпитания и без трудности. Обичали се истински и от сърце, без да очакват тя да бъде споделена. Животът им е отговор на въпроса, който често си задаваме: "Що е любов?"

Любовта е най-възвишеното човешко чувство. Нека уловим безкрайното щастие, приютявайки я в сърцата си!

любовта е отговорът на всички важни житейски въпроси за смисъла!Любовта между хората към природата и многобройните други нейни прояви!Благодаря Ikra за прекрасната история която ни напомня за ценното и непреходно в нас!
Приятна вечер!

Спокойна вечер и на вас :)

Съгласна съм с написаното, за съжаление повечето хора се интересуват от формата, опаковката отколкото от вътрешната красота...

Приятна вечер! :)