Прочетен: 7403 Коментари: 26 Гласове:
Последна промяна: 30.05.2015 22:04
РАЗКАЗ ЗА БЕДУИНА,
ЧИЕТО КУЧЕ УМИРАЛО ОТ ГЛАД
-------------------------------------------
Издъхвало на бедуина псето
И той над него заридал в полето.
Попитал го там пътникът поспрял:
„Защо в сълзи си потънал цял?”
Отвърнал онзи: „Моят пес умира,
Сърцето ми от скръб не знае мира.
Той бе ми верен, тръгнех ли на лов,
Не спеше нощем и бе с взор орлов!”
„Какво му е? – пак пътникът попитал. –
Ранен ли е? Чий прът ли е изпитал?”
А онзи: „Не, не беше той злорад.
Умира тук единствено от глад!”
„Търпи тогава – продължил човекът, -
Към теб ръката божа ще е лека.”
И с пръст посочил: „А в торбата там,
Какво ли пази възелът голям?!”
„В торбата ли? Месо и хляб се крие,
Че още дълъг път пред мен се вие!”
„Човече – кимнал пътникът с глава, -
Защо не го нахраниш от това?!”
Отвърнал бедуинът: „Ти си жалък –
В път без пари не ще намеря залък;
Как да не плача за добрия пес,
За сълзите пари не искат днес!...”
Ядосан викнал пътникът тогава:
„Бъди проклет с душата си лукава!
Ти си един напълно празен мях!
Та нали на теб е служил в скръб и смях!
Но ти си бил сто пъти по-нищожен,
За себе си щом тъй си разтревожен
И предпочиташ сълзите в беда,
Лъжливи сълзи са това, вода!
За мен са нищо те, защо да крия,
Лек ден! :)
Винаги съм мислела, че за характера на човека можем да съдим по отношението му към животните - тази притча също го показва. Благодаря ти, Икра! Хубави почивни дни!
Благодаря Ikra!Хубав ден!
Винаги съм мислела, че за характера на човека можем да съдим по отношението му към животните - тази притча също го показва. Благодаря ти, Икра! Хубави почивни дни!
А аз все си мисля, че за характера на човек, трябва да се съди по отношението му към хората - без значение от тяхната етническа или религиозна принадлежност. Който няма добро отношение към себеподобните си - няма как да има добро отношение към животните...
Хубави почивни дни и за вас!
30.05.2015 15:39
Приятен ден :)
Лек ден :)
Благодаря Ikra!Хубав ден!
Далай Лама казва: "Днес състраданието се приема като радикално и странно поведение. Но ти бъди състрадателен - не само към твоите близки, а към всички хора - към познатите и непознатите. Защото без състрадание светът е обречен."
Приятен ден :)
Спокоен ден :)
Поздрав, Икра!
Няма какво повече да се каже. Аз преди време така написах разказа "Отплата"
Икра, аз също се отвратих в първия момент от постъпката на бедуина, но като се върнах в спомените си, за отбелязване са два факта. В Либия не съм видял нито едно куче - нито улично, нито домашно. Вторият факт е, че храната и водата се пресмятат. Бедуинът е тръгнал с кучето си. Би трябвало и него да е предвидил. При жажда в пустинята и липса на вода се паникьосваш. случи ми се веднъж, пощурях, пих от една бетонна щерна жабурняк. А Слънцето тъй изсмуква силите, че без храна е немислимо. Затова там се отглеждат много овце, а манджите им са непоносимо тлъсти...
Аз просто не искам да съм на местото на бедуина, за да подлагам на изпитание моралните си устои. Не зная какво бих направил. Ако бях на мястото на пътника, вместо да държа речи, щях да бръкна в собствената си торба и да дам на умиращото от глад куче.
И още нещо, щом на бедуина му предстои дълъг път, какво ще прави в следващите дни. Как ще храни кучето?
Иначе разказът в стихотворна форма е силно въздействащ, изненадващо силно.
Браво, Икра.
И поздрави!
П и е р
Поздрав, Икра!
Благодаря Ви!
Приятна вечер :)
Спокойна вечер :)
Няма какво повече да се каже. Аз преди време така написах разказа "Отплата"
Уважението към другите трябва да бъде на първа линия. Не ми се нрави клишето "Човекът е човек, когато е човек на голям човек."
Спокойна вечер :)
Икра, аз също се отвратих в първия момент от постъпката на бедуина, но като се върнах в спомените си, за отбелязване са два факта. В Либия не съм видял нито едно куче - нито улично, нито домашно. Вторият факт е, че храната и водата се пресмятат. Бедуинът е тръгнал с кучето си. Би трябвало и него да е предвидил. При жажда в пустинята и липса на вода се паникьосваш. случи ми се веднъж, пощурях, пих от една бетонна щерна жабурняк. А Слънцето тъй изсмуква силите, че без храна е немислимо. Затова там се отглеждат много овце, а манджите им са непоносимо тлъсти...
Аз просто не искам да съм на местото на бедуина, за да подлагам на изпитание моралните си устои. Не зная какво бих направил. Ако бях на мястото на пътника, вместо да държа речи, щях да бръкна в собствената си торба и да дам на умиращото от глад куче.
И още нещо, щом на бедуина му предстои дълъг път, какво ще прави в следващите дни. Как ще храни кучето?
Иначе разказът в стихотворна форма е силно въздействащ, изненадващо силно.
Браво, Икра.
И поздрави!
П и е р
Благодаря!
Приятна вечер от мен :)
Силен разказ, трогващ и учещ ни!
Спокоен ден :)
31.05.2015 17:15
Силен разказ, трогващ и учещ ни!
Приятен ден :)