Човекът в действителност най-добре познава себе си. Няма съмнение, че човек познава и другите, но в това познание е ограничен. За да може да наблюдава другите трябва да се изкачи по-високо от тях. Не забравяйте, че колкото се изкачвате на високо, толкова по-голям брой хора имате възможността да наблюдавате, но в същото време и много повече хора наблюдават и вас самия. Целта в изкачването, разбира се, не е за да бъдат наблюдавани повече хора. Издигането става с идеал, с устрем, с желание...

Мястото, от което е поел всеки издигнал се горе е някъде там долу. Защото всяко издигане, независимо в каква насока и бранш ще бъде то, започва от по-долу.

За човека, който гледа отгоре, долу е ниско и маловажно, а за онзи, който гледа от долу, горе е твърде високо и му се струва че там всичко е идеално. За човешката душа е гордост и ласкателство да се намира горе. По принцип да си отгоре за хората означава, че мястото ти там е сигурно и че си в безопасност. Но тук е на лице много по-голяма опасност от падение и рисковете са твърде огромни.

От друга страна да бъдеш долу дава по-голяма сигурност и спокойствие. Няма опасност да се подхлъзнете. Лошата страна да бъдеш отдолу е, че може да бъдеш наранен от нещо твърде малко, никога не може да предвидите кога отгоре може да падне нещо. Колкото и да викате отдолу, гласът ви не ще бъде чут горе. Да се изкачиш отгоре не означава да се възвеличиш, и също така, да си долу не означава да се унизиш. Постоянното гледане нагоре предизвиква болки във врата на човека. Това наблюдаване не се смята за здравословно за намиращия се долу. Защото този долу може да бъде завладян от комплекс за малоценност.

Тези долу не могат ясно да видят намиращите се горе. С издигането си нагоре те се изгубват от погледа на намиращите се долу. Повечето изпадат от очите на хората. Защо те повече не поглеждат към тези долу? Най-малкото, те бързо забравят, че са били при тях. Да си горе означава да си далече от тези долу. Означава да дишаш по-различен въздух от тези долу. Тези долу не могат да направят стъпка нагоре, ако тези горе сметнат за унижение да слезнат малко надолу, т.е. ако не се срещнат в едно средно общо положение, не е възможно да се разберат.

Тези горе въобще не се страхуват, защото не гледат на долу. Поради това, че не гледат на долу у тях не се поражда страх от височината.

Тези горе точно като орлите виждат много неща. Но подобно на отблъскването на два полюса те не проявяват взаимно разбиране.

Най-голямата опасност за тези горе е падането. Защото падането, означава слизане, разпръскване, разпиляване и в крайна сметка обезобразяване до неузнаваемост. Ето защо, за да не паднат, всяко нещо им изглежда позволено.

Да си горе е авантаж. Неговото използване за добро или за зло е в ръцете на тези горе.

Тези долу по всяко време са под наблюдение. Независимо дали го усещат или не. Нека всеки, който се намира горе, да помни, че не със собствени сили се е изкачил там. Някои от тези долу са го подкрепили и са му помогнали в изкачването.

Да си горе не означава достойнство, нито пък да си долу означава унижение. Важното в случая е да се отдаде дължимото на положението, в което се намираме. Нека да не забравяме, че дори да падне в калта златото си остава злато. Прахът дори да стигне небето, пак си остава прах…

Поздравления за техническото оформление! Хубави мисли за положенията "долу" и "горе", за това кой как се чувства и какво мисли за другия.
Но освен тези аспекти има и доста други - например този за унаследяването на позицията. Някога любим цитат ми беше "Роденият да лети, да пълзи не може"/ М.Горки/, а Ст. Михайловски има басня "Орел и охлюв", където "с пълзение" все пак рогатото животинче успява да се изкачи на върха – повод по-скоро за съжаление, отколкото за възхищение от упоритостта и издръжливостта на охлюва.
Имам и друг любим аспект - за необходимия компромис по пътя нагоре. Хр. Смирненски е написал блестящата "Приказка за стълбата", която и до днес се цитира като пример за самозабравяне, когато човек достигне върха.
Благодаря за интересните размисли - важно е да знаем своето място в обществото - макар че е разбираемо и другото – човек да се стреми все по-напред и все по-нагоре. Поздрави, Икра!

От това, което прочетох ми навя на мисълта на една поговорка, че СИТИЯ НА ГЛАДНИЯ НЕ ВЯРВА! Постинга ти е олицетворение на дебелоочието на капиталистическото общество. Поздрав!

Приказката за стълбата е сред любимите ми.
Приятен ден!

Този проблем го има в много общества и борбата с него е ужасно трудна.
Спокоен ден!