Душата ранена в мрак стене    И леден студ сковава я тежко.    Как не осъзнах, че дяволът я мами    Даже чувствата останаха сковани    И в сълзи целите облени.    Трябва ми малко топлина    Иначе от студ мога да умра,     тялото мога да стопля с одеяла,    но душата как мога да спася?    “Трябва й вяра!” - някой извика.    Само с вяра топлина се постига,    Тогава ледът се топи    И от топлината ще се изпари.    А чувствата от леда сковани    Бог ще изберат да ги брани.     Няма да мръзнат, няма да плачат,    А раните тежки ще се заличат,     Чрез вярата изчезва студът.    Никой не мръзне, никой не стене

Щом вярата душата обгърне.     Само с вяра се постига топлина,

А душата сияе с невиждана светлина.   Кимиле Киселова

 

Да не губиш вяра! :)

... е студено и празно!

Горе главата!
Иди в Планината, само внимавай да няма мечки и чакали, и извикай с всичка сила, колкото ти глас държи, каквото ти е на душата и сърцето... Ако трябва изпсувай, дори...
Може и край реката /или просто до вода/, до някоя плачеща върба да си отплачеш на воля... Да хвърляш камъчета...Но, и ще се заредиш - от водата и от върбата!
Помни и че Слънцето грее за всички!
Пожелавам ти прекрасен ден!