ПРОТЕГНАТА РЪКА КЪМ ВСЕКИ :: Тайната на очите

Blog.bg

Регистрирай си безплатно блог в Blog.bg

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

24.08.2015 17:47 - Тайната на очите

Автор: ikra Категория: Други

Прочетен: 1399 Коментари: 2 Гласове:

Последна промяна: 24.08.2015 17:50

Беше страшно мразовита зимна вечер. Брадата на стареца беше замръзнала от студа, докато чакаше да премине реката, и изглеждаше като малки стъклени сламки. Чакането изглеждаше безкрайно... Тялото му се беше вцепенило от студения северен вятър. Изведнъж чу слаб тропот от копитата на наближаващи коне, препускащи по замръзналия път. С тревога гледаше няколкото конника, които се показаха иззад завоя. Той остави първия да мине покрай него без да му привлече вниманието. После мина още един и още един... Накрая последния ездач наближи мястото, където стоеше старецът като снежна статуя. Щом се приближи, старецът улови погледа на ездача и каза:
- Господине, бихте ли качили един старец до другата страна на реката. Не се вижда никакъв път и ми е невъзможно да я пресека пеша.
Ездачът спря коня си и с усмивка отговори:
- Разбира се, хайде, скачай на борда!
Като видя, че старецът не е в състояние да повдигне замръзналото си тяло, ездачът скочи на земята и му помогна да се качи на коня. Той не само го закара от другата страна на реката, но и го заведе до дома му, който се намираше на няколко километра извън града.
Когато наближиха една малка, но уютна вила, любопитството на ездача го накара да попита стареца:
- Господине, забелязах, че пропуснахте няколко ездача преди мене, без да се опитате да ги спрете. Когато аз ви наближих веднага ме помолихте да ви кача. Любопитен съм, защо в тази сурова и люта зимна вечер, вие изчакахте чак последния от нас? А ако ви бях отказал и оставил да си чакате там? Старецът слезе бавно от коня и погледна ездача право в очите:
- Смятам, че познавам хората доста добре. - каза и продължи: - Когато погледнах другите в очите видях, че за тях е без значение моето положение. Беше безполезно дори да ги питам. Но когато погледнах във вашите очи, видях доброта и състрадание. Знаех, че твоята нежна душа ще откликне веднага и ще помогне на човек изпаднал в нужда като мен.
Тези затрогващи думи, докоснаха дълбоко душата на ездача...
- Много съм ви благодарен за това, което казахте. - каза на стареца. - Дано никога не бъда твърде зает със собствените си дела, че да не успея да отговоря на нуждите на другите с доброта и състрадание...