Жаден човек стоял на една стена,
намираща се в близост до река.
Той изпитвал нужда от вода като риба
изхвърлена на сухо,
но стената била много висока
и нямало как да достигне водата.
Човекът откъртил тухла от стената
и я хвърлил във водата.
Цопването прозвучало като най-милата дума,
която някога бил чувал от много добър приятел.
Звукът го опиянил -
той откъртил по същия начин още тухли
и отново ги хвърлил в реката.
„Хей, ти, господин Хвърлящият,
защо ме замеряш с тухли?" - извикала реката.
„По две причини - отвърнал жадният човек. -
Първо, за да чуя сладкия звук „пльок".
Второ, защото с всяка тухла, която хвърлям,
стената става все по-ниска
и аз се доближавам до водата."

- Джеляледдин ер-Руми -

Аз се чудя на хората, които хвърлят тухли "без цел и посока"... Желанието им е просто да се намират на работа, да наранят някого, считайки себе си за "национални герои". Има и една друга странна група - тези, които "хвърлят тухли", за да припечелят някой грош - нереализирали се партийни членове, цвъкащи из интернет страници и блогове, пишещи умопомрачителни коментари, сеещи омраза, ненавист и слагащи червени палци. Защо е тази злоба у вас, уважаеми дами и господа. Къде я научихте, къде я спотайвате, та изригва като вулкан от вас, разяждайки ви. Чували ли сте за думичката добротворство, уважение, толерантност?!...

Знаете ли, че най-доброто нещо, което човек може да направи в своите постъпки, добри или лоши, спрямо останалите хора, е да вземе за везна своята душа и да претегля всичко на нея; да възжелае и за останалите онова, което той обича и харесва. Трябва никога да не забравяме, че нещата, които не се харесват на нашата душа, няма да се харесат и на останалите. По този начин, от една страна, ще се предпазим от погрешни стъпки, а от друга, от наскърбяване на останалите хора...

Спокоен ден на всички читатели на блога ми! Усмихвайте се и добрувайте, вместо да мразите и нападате...

Образно казано, хвърлянето на тухли се оказва най лесния път да утолим някаква жажда, дори рушейки вече изграденото, защото, каквито и да са причините, когато не искаме да вложим собствени усилия, ум и работа: МЪРЗЕЛЪТ СЕ ОКАЗВА ВСЕКИ ПЪТ НАЙ ПРЕКИЯ ПЪТ КЪМ непоправимата ГЛУПОСТ

Благодаря за показването на тази човешка слабост! Както и съвета "Усмихвайте се и добрувайте, вместо да мразите и нападате... " Добруването е повелята на Бог: Той е един за всички и всякаква омраза е лишена от основание...хвърляне тихлата... от мързел

пита реката - То е като да я замерят с цветя, Икра :-)
Добро настроение с хубавата музика
nalia

И аз смятам, че ако човек е жаден, най-доброто, което може да направи, е да опита да преодолее стената, вместо да я руши. И да стигне до водата със свои сили.
Аз пък обичам да градя стени. Живея на село и ми се наложи да си направя дуварче, даже две, сега ми предсти трето, стига да остане време. Много удовлетворително е да се зида, а и заяква човек...
Пращам поздрав от моята добра приятелка Янтра, която е на една ръка разстояние от мен и с нея заедно мечтаем за добър свят и добри хора.

Това е характерно за нас българите - едно нещо да направим, три ще развалим.

Ако не чуваше обнадеждаващата думичка "пльок", как човекът, изпитващ нужда от вода като риба, изхвърлена на сухо, щеше да има сили да откъртва тухли?
Тълкуваме си тук притчата, а домакинът го няма да сипе по едно джезвелийче :-))))
nalia

В Стария завет се казва: "Горко на ония, които мислят да се скрият в дълбочината, за да утаят кроежа си от Господа, които вършат делата си в мрак и казват: “кой ще ни види? и кой ще ни узнае?”" (Исая, 29:15)

Поздрави и от мен. Градете стени, които няма да е необходимо да бъдат разрушавани...

Приятен ден :)

Чрез коментарите успявам да уловя настроението на читателите и много често душевния им дискомфорт.
Радвам се, че доста от посетителите четат постингите и дават своята гледна точка и мнение по темата. Благодаря на блогърите, които избягват обидни квалификации и нецензурни епитети.
Всъщност във всяко нещо има мъдрост... стига да успеем да я разберем. Със съжаление можем да отбележим, че хората все повече привикват да гледат повърхностно на нещата, както и да не използват рационално своя разум. Креативността е малко , а мъдростта почти е на изчезване.
Много често се случва разумът да не харесва мъдростта, по простата причина, че не я проумява. Мъдростта е толкова деликатна и стои над разума, затова е много трудно тя да се настигне от разум, който не е окрилен с вдъхновение, доброта и позитивизъм - навярно дори е невъзможно...

КОГАТО ИМА ДИАЛОГ- Коментарите са откровени: Умният винаги ще намери решение, мъдрецът, не се забърква в проблеми, защото основното му правило е толерантността- път към хармонията- бъдеще на човечеството!
Лека вечер!

и да претегля всичко на нея; да възжелае и за останалите онова, което той обича и харесва.." - Ценен , важен стремеж и според мен в живота ,чрез който могат да се намерят по-правилни пътища за решение на житейските ни предизвикателства,същевременно изграждайки се като състрадателни ,пълноценни личности!Поздрави!Хубава вечер!

Естествено е да изнегодуваме срещу тези, които рушат, но всъщност така са ни възпитавали някои книги. Умиращ от жажда пътешественик допълзява до малък оазис, запалва го и съвсем скоро се образува облак и завалява дъжд... А какво направиха демократите в България?! Дори читавото пратиха на бунището. Излишно е да изброявам. Този мързел от стената никога няма да я възстанови, а тя навярно е била издигната с определена цел.
Поздрави!
П и е р