- Много те обичам, Хюсеин, мое скъпо братче!... – прошепна тихо.

Изведнъж си помисли, че може би теменужката му се присмива и се засрами.
Когато Сезер стана сутринта, първата му работа беше да види теменужката. Беше увехнала и с клюмнала глава. Учуди се. Може би е ожадняла. Провери пръстта. Не, пръстта беше влажна. „Защо ли?!”, вътрешно си каза той.

Когато отиде в кухнята, за да закуси, намери родителите си много тъжни. Бяха унили също както теменужката...

- Добро утро, мамо, защо не се усмихваш? Добро утро, татко, защо няма радост в очите ти?!

Баща му го погледна, преглътна и очите му се изпълниха със сълзи.

- Сезер, миличък, семейството на Хюсеин е претърпяло катастрофа!... – едва успя да промълви.

Сезер отвори широко очи:
- Хюсеин, на Хюсеин има ли му нещо?! Как са майка му и баща му?
- Родителите му са тежко ранени, но не са успели да спасят Хюсеин! - каза баща му, ридаейки.

Сезер остана вцепенен за момент. След това две сълзи се спуснаха по бузките му и само няколко думи се промълвиха от устата му:
- Цветята не трябва да увяхват! Децата не трябва да умират!

Казвайки тези думи, плачейки избяга в стаята си. Чуваше се само как се усилваше плачът му. След този ден, Сезер започна да увяхва като теменужката. Откъсна се от този свят, също както Хюсеин. За Сезер бяха свършили както училището, така и уроците и живота. Защото приятелството и братството вече го нямаше.

Първо майка му го умоляваше, после и баща му според  бясняваше, че не е изчезнал този, който е умрял. Учителите и докторите му говореха, че с мъката си няма да върне обратно Хюсеин… Ала напразно!

„Цветята не трябва да увяхват! Децата не трябва да умират!” – повтаряше единствено той.

Накрая семейството му се отчая. Не знаеха какво да направят. Един ден, говорейки отново за положението на Сезер, майка му каза:
- Защо да не отидем при Дядо Юнус и да му разкажем за положението?

За първи път от дни насам лицето на бащата засия:
- Добре, че се сети. Не трябва да губим надежда в Бога. Дядо Юнус е умен и знаещ човек. Обича много децата и цветята. Нека първо ние да отидем и да си поговорим с него, пък после ще заведем и Сезер! – каза с надежда.

Така и направиха. Първо сами отидоха при Дядо Юнус и му разказаха за мъката си. На следващия ден заведоха и Сезер. Дядо Юнус посрещна Сезер с усмихнато лице и топло сърце. С мек глас му даде няколко съвета, но Сезер нищо не казваше. Затова го хвана за ръка и тръгнаха заедно към градината:
- Сезер, мило дете, майка ти ми разказа, че много обичаш цветята. Погледни моята градина, какви красиви цветя има в нея. Искаш ли да ги разгледаш? – каза с нежен глас Дядо Юнус.

Без да получи отговор, тръгнаха към цветята. Когато ги наближиха, Дядо Юнус пусна ръката на Сезер и остана малко по-назад. Цветята бяха толкова красиви и свежи, че веднага привлякоха вниманието на Сезер. Той погали нежно розите, лалетата нарцисите и ги помириса. Изведнъж отново измърмори:
- Цветята не трябва да увяхват!...

В този момент се чу един нежен, сладък и с аромат на цветя глас:
- Сезер, скъпо дете, разбира се, че ще бъде по-добре, ако цветята не увяхваха. Но не забравяй, че дори да увехнем през есента, с помощта на Създателя през пролетта ние отново ще се съживим и ще бъдем още по-красиви и ухаещи...

На Сезер му хареса да говори с цветята. Отиде малко по-нататък при теменужките.

Помириса ги и отново се сети за Хюсеин.

- Децата не трябва да умират! – измърмори този път.

Тогава сякаш теменужката проговори:
- Децата не умират!

Сезер каза с ядосан глас:
- Но моят любим брат Хюсеин умря!
- Не, Хюсеин не е умрял! Той отиде на гости при нашия любим Създател, Който много обича децата и цветята. Кажи сега ти, как посрещате гостите си?

След като се замисли за момент, Сезер отговори:
- За гостите ни приготвяме най-хубавите ястия и ги настаняваме в най-хубавите стаи!
- Ето, видя ли! Нашият Велик Създател, така посреща всички деца в Рая. Там има най-вкусните ястия, най-сладките напитки и най-красивите цветя. Дори децата могат да летят като птички!

Сезер много се изненада:
- Наистина ли е там сега Хюсеин?!
- Да и не само Хюсеин, а всички деца са на гости при нашия Милостив Господ. Нали ти казах, нашият Създател много обича децата и цветята.

Сезер развълнувано попита:
- Ако отида и аз в Рая, ще видя ли Хюсеин?
- Разбира се, че ще го видиш. Но за да отидеш в Рая трябва да бъдеш добър раб божи, както Той би искал. Трябва да учиш добре уроците си, да бъдеш добър ученик; Да обичаш майка си и баща си и всички хора, както обичаше Хюсеин.

Сезер започна много да обича тази теменужка. Тя приличаше на теменужката, която Хюсеин му беше дал. Взе саксията със себе и отиде при усмихнатия Дядо Юнус и го попита срамежливо:

- Дядо Юнус, мога ли да взема с мен тази теменужка?

Дядо Юнус погали Сезер нежно по главата и му каза:
- Разбира се, детето  ми. И нея можеш да вземеш и другите също. Защото децата и цветята са приятели!...