Много хора наивно предполагат, че робството като социално явление отдавна е отишло в небитието. Съвсем не! То само се е "преоблякло", сменило е маската - ловка демагогска мимикрия на съвременните робовладелци, придобило е друга форма и по мое мнение, още по-уродлива.

Та нима не е роб този, който не притежава свободно регулиране на своята дейност, на своите постъпки!

Нима не е роб този, който не може открито да заяви своите ценностни ориентации, включително и конфесионалното си, верско предпочитание!

Нима не е роб този, който не може открито да изразява и отстоява своето виждане за нещата и да постъпва в съответствие със своето гледище!

И накрая, не е ли роб този, който всецяло зависи от друг - този друг, който във всеки момент и отведнъж, мигновено, може да го лиши от всичко: и от храна, и от питие, и от покрив над главата -просто с едно отнемане на неговата работа...
  "Откупът на роба" на ХХІ век предвижда осигуряване на неговото право на свобода да си намери място в живота съгласно своето виждане, своите интереси, своето разположение на духа и накрая, своите умствени и физически възможности. В противен случай, той е роб, но вече в много по-страшен смисъл, отколкото, да речем, в ранното средновековие, защото той е израснал интелектуално, живеейки в несравнимо по-модерна епоха и развита съвременна цивилизация! 



 

МЪДРО РАЗСЪЖДЕНИЕ !

Трудно е да бъдем свободни, защото ако не сме финансово зависими, сме роби на страстите си. Никой не може да бъде напълно свободен, защото няма човек който да не изпитва страх.

с които сами се спъваме, вместо на воля да препуснем през живота, вземем и го пропуснем :-)

По-важното е самите ние да не пречим на другите да живеят свободно...
Приятна вечер :)

При робовладелския строй господарят е бил длъжен да осигури прехрана и подслон на своя роб. Днес такова задължение няма. Робите се осигуряват сами.