Постинг
24.06.2016 20:25 -
Край извора от жажда ще загина
Край извора от жажда ще загина,
до огъня треперя вкочанен.
В родината си сякаш съм в чужбина,
като в пещ пламтя и съм студен...
- Фр. Вийон -
Къмту 61-те млрд. от Щатите
Абдулкадир Масхарипов е убиецът от клуб ...
Размисли за националния празник на Бълга...
Абдулкадир Масхарипов е убиецът от клуб ...
Размисли за националния празник на Бълга...
...
Думите са ... могъщи оръжия...
Ще копирам:
Край извора от жажда ще загина,
до огъня треперя вкочанен.
В родината си сякаш съм в чужбина,
като в пещ пламтя и съм студен...
- Фр. Вийон -
И, дано се разбере!
Поздрави!
цитирайДумите са ... могъщи оръжия...
Ще копирам:
Край извора от жажда ще загина,
до огъня треперя вкочанен.
В родината си сякаш съм в чужбина,
като в пещ пламтя и съм студен...
- Фр. Вийон -
И, дано се разбере!
Поздрави!
добавям, ако позволиш:
..Пеша не минаха годините,
ни яхнали на вихрен кон.
А като мълния застинала
за миг във мрачен небосклон.
превод В. Ханчев
Поздрави!
цитирай..Пеша не минаха годините,
ни яхнали на вихрен кон.
А като мълния застинала
за миг във мрачен небосклон.
превод В. Ханчев
Поздрави!
Фантастично, както французин само може да види нещата!
И в същото време - реалистично!
Особено в частния случай- за България.....
цитирайИ в същото време - реалистично!
Особено в частния случай- за България.....
Прелюбопитен е животът на този френски младеж!
Благодаря, Икра, чв го цитираш, за да узнаем от Уикипедия повечко за него. Вече е ясно защо е написал това четиристишие, но то е валидно и за голяма част от българския народ, без тя да е склонна към грабеж и укриване от закона. Трудно се живее в една безправова държава.
П и е р
ПС: "Вийон остава почти непознат за своето време и е преоткрит през 16 век, когато произведенията му са публикувани от Клеман Маро.
Роден през 1431 г. в Париж, произхожда от бедно семейство, но с подкрепата и грижите на Гийом дьо Вийон, от когото получава и фамилното си име, завършва Сорбоната и добива званието „магистър на изкуствата“.
Увлича се в бурния и разгулен живот на неспокойното парижко студентство.
Вечерта на 5 юни 1455 година е нападнат с нож от свещеника Филип Сермоаз. В завързалата се борба - очевидно заради жена — Вийон смъртно ранява своя противник и, скривайки се от съда, е принуден да напусне Париж. Това убийство, акт на самозащита, напълно позволено от обичаите, не изиграва никаква роля за по-нататъшната му съдба. Самият Сермоаз пред смъртта, прощава на своя убиец, признавайки себе си за нападател. Кралският съд, до когото Вийон подава две жалби, го обявява за невинен. Обаче през седемте месеца скитания далече от Париж, времето докато Вийон чака съдебното оправдаване и остава без пари, и се свързва с професионални престъпници. Към октомври, както се подозира, е причастен към два грабежа. Вийон се връща в Париж в началото на 1456 година. В нощта на рождество същата година, той заедно с трима съучастници извършва ограбване на Наварския колеж, похищавайки сума от петстотин златни екю, която крадците веднага поделят. След това Вийон благоразумно предпочита на време да напусне Париж.
В нощта на ограбването от него е написано първото крупно произведение — сатирично послание към приятелите „Les legs“ („legs“ — „статии“, „пунктове“), впоследствие наречено „Le petit testament“ (Малкото завещание). Кражбата е открита след няколко месеца, при това известни стават и имената на участниците. Естествено, да се върне в Париж, за Вийон вече е невъзможно.
За последващите пет години той скита, като обхожда цялата страна от Ла-Манш (Бретон) до Средиземно море (Русильон)
цитирайБлагодаря, Икра, чв го цитираш, за да узнаем от Уикипедия повечко за него. Вече е ясно защо е написал това четиристишие, но то е валидно и за голяма част от българския народ, без тя да е склонна към грабеж и укриване от закона. Трудно се живее в една безправова държава.
П и е р
ПС: "Вийон остава почти непознат за своето време и е преоткрит през 16 век, когато произведенията му са публикувани от Клеман Маро.
Роден през 1431 г. в Париж, произхожда от бедно семейство, но с подкрепата и грижите на Гийом дьо Вийон, от когото получава и фамилното си име, завършва Сорбоната и добива званието „магистър на изкуствата“.
Увлича се в бурния и разгулен живот на неспокойното парижко студентство.
Вечерта на 5 юни 1455 година е нападнат с нож от свещеника Филип Сермоаз. В завързалата се борба - очевидно заради жена — Вийон смъртно ранява своя противник и, скривайки се от съда, е принуден да напусне Париж. Това убийство, акт на самозащита, напълно позволено от обичаите, не изиграва никаква роля за по-нататъшната му съдба. Самият Сермоаз пред смъртта, прощава на своя убиец, признавайки себе си за нападател. Кралският съд, до когото Вийон подава две жалби, го обявява за невинен. Обаче през седемте месеца скитания далече от Париж, времето докато Вийон чака съдебното оправдаване и остава без пари, и се свързва с професионални престъпници. Към октомври, както се подозира, е причастен към два грабежа. Вийон се връща в Париж в началото на 1456 година. В нощта на рождество същата година, той заедно с трима съучастници извършва ограбване на Наварския колеж, похищавайки сума от петстотин златни екю, която крадците веднага поделят. След това Вийон благоразумно предпочита на време да напусне Париж.
В нощта на ограбването от него е написано първото крупно произведение — сатирично послание към приятелите „Les legs“ („legs“ — „статии“, „пунктове“), впоследствие наречено „Le petit testament“ (Малкото завещание). Кражбата е открита след няколко месеца, при това известни стават и имената на участниците. Естествено, да се върне в Париж, за Вийон вече е невъзможно.
За последващите пет години той скита, като обхожда цялата страна от Ла-Манш (Бретон) до Средиземно море (Русильон)
indiram написа:
...
Думите са ... могъщи оръжия...
Ще копирам:
Край извора от жажда ще загина,
до огъня треперя вкочанен.
В родината си сякаш съм в чужбина,
като в пещ пламтя и съм студен...
- Фр. Вийон -
И, дано се разбере!
Поздрави!
Думите са ... могъщи оръжия...
Ще копирам:
Край извора от жажда ще загина,
до огъня треперя вкочанен.
В родината си сякаш съм в чужбина,
като в пещ пламтя и съм студен...
- Фр. Вийон -
И, дано се разбере!
Поздрави!
Думите са могъщи и не случайно много поети, писатели и интелектуалци са били измъчвани както физически, така и психически.
Но вникването в дълбочината на думите не се отдава на всеки - защото то прилича на гмуркането в дълбоки води, от които само много добрите плувци успяват да изплуват на повърхността, ако Бог е пожелал.
Приятен ден :)
6.
ikra -
Драги ми Пиер, харесвам много умението ти да четеш между редовете, винаги ти се възхищавам :)
25.06.2016 12:40
25.06.2016 12:40
[quote=pvdaskalov]Прелюбопитен е животът на този френски младеж!
Благодаря, Икра, чв го цитираш, за да узнаем от Уикипедия повечко за него. Вече е ясно защо е написал това четиристишие, но то е валидно и за голяма част от българския народ, без тя да е склонна към грабеж и укриване от закона. Трудно се живее в една безправова държава.
П и е р
Не се сетих да поразровя информация за него, затова ти благодаря. Мен лично ме трогнаха тези негови стихове-размисли.
Приятен ден, друже! Как е времето в Калофер, има ли прохладен ветрец?
цитирайБлагодаря, Икра, чв го цитираш, за да узнаем от Уикипедия повечко за него. Вече е ясно защо е написал това четиристишие, но то е валидно и за голяма част от българския народ, без тя да е склонна към грабеж и укриване от закона. Трудно се живее в една безправова държава.
П и е р
Не се сетих да поразровя информация за него, затова ти благодаря. Мен лично ме трогнаха тези негови стихове-размисли.
Приятен ден, друже! Как е времето в Калофер, има ли прохладен ветрец?
nalia написа:
добавям, ако позволиш:
..Пеша не минаха годините,
ни яхнали на вихрен кон.
А като мълния застинала
за миг във мрачен небосклон.
превод В. Ханчев
Поздрави!
..Пеша не минаха годините,
ни яхнали на вихрен кон.
А като мълния застинала
за миг във мрачен небосклон.
превод В. Ханчев
Поздрави!
Приятен ден :)
leonleonovpom2 написа:
Фантастично, както французин само може да види нещата!
И в същото време - реалистично!
Особено в частния случай- за България.....
И в същото време - реалистично!
Особено в частния случай- за България.....
Приятен ден :)
изразено емоционално състояние,по-скоро на безпомощност от една чувствителна личност каквато вероятно е бил Ф.Вийон!
Поздрави!Хубав ден!
цитирайПоздрави!Хубав ден!
Драматично, романтично извисено чувство - три века преди появата на романтизма. Тези стихове ми напомниха нашия Яворов с трагичната раздвоеност, неудовлетвореност, липса на хармония със заобикалящия го свят. Благодаря ти за тази красота! Поздрави!
цитирайemi1ts написа:
изразено емоционално състояние,по-скоро на безпомощност от една чувствителна личност каквато вероятно е бил Ф.Вийон!
Поздрави!Хубав ден!
Поздрави!Хубав ден!
donchevav написа:
Драматично, романтично извисено чувство - три века преди появата на романтизма. Тези стихове ми напомниха нашия Яворов с трагичната раздвоеност, неудовлетвореност, липса на хармония със заобикалящия го свят. Благодаря ти за тази красота! Поздрави!
Приятен ден :)
Нито един Българин не е в чужбина в своята собствена родина приятелю- независимо дали е християнин,мюсюлманин,евангелист или дъновист,без значение дали е родопчанин,македонец,добруджанец или шоп! На нас патриотите всички нашенци са ни скъпи и добре дошли в родината по всяко време,без значение откъде идват така че горе главата- подкрепа по всяко време ще имаш от нашата патриотична общественост и от всички честни патриоти в страната!
цитирайshtaparov написа:
Нито един Българин не е в чужбина в своята собствена родина приятелю- независимо дали е християнин,мюсюлманин,евангелист или дъновист,без значение дали е родопчанин,македонец,добруджанец или шоп! На нас патриотите всички нашенци са ни скъпи и добре дошли в родината по всяко време,без значение откъде идват така че горе главата- подкрепа по всяко време ще имаш от нашата патриотична общественост и от всички честни патриоти в страната!
Здраве и късмет!
цитирай