Младо момиче, болно от неизлечимия СПИН, удари шамар на цялото общество с изповедта си. Вие искахте „разкрепостеност“, „разпуснатост“, „свобода“..., пише то в обръщение към възрастните.


Ето какво казва още младата жена:

„Нека писмото ми прочетат и младите, за да се замислят. Пожелавам им да не повтарят чуждите грешки. Аз съм на 18 години. Казвам се Олга. Фамилия няма да пиша. Вече две години аз съм болна от СПИН. Не съм сама в болницата, тук имам приятелки и приятели като мен. Сега на всичко гледам по друг начин, за разлика от преди.
 
Искам да попитам всички възрастни хора и особено тези, които имат власт: „Защо вие, възрастните бутнахте под „танка“ нас, вашите деца? Защо ни смазахте чрез с...с, порнография, наркотици? Вие сте виновни, затова че умираме!“ Вие искахте „разкрепостеност“, „разпуснатост“, „свобода“. Вие проповядвате свободни връзки, афиширате артисти-пед...ли. Вие ни внушавате, че така живеят всички! А ние умираме! Ние няма да имаме любов, семейства, няма да родим деца. Вие разбирате ли какво става с нас, поколението, което идва след вас? Ние сме още живи, а вече ни няма. Лишиха ни от детство, откраднаха нашето бъдеще.
 
Когато срещам на улицата стари хора, гледам ги и ме обхваща странно чувство. Обида, злоба, безизходица, страх, завист, безсилие и невъзможност нещо да променим. Ето вие сте доживели до 60, 70, 80 и повече години, които ние няма да доживеем! Ще умрем млади! Защо? За какво? Защо не ни научихте на понятия като „срам“, „позор“, „нравственост“, „любов“, „целомъдрие“? Четирима мои приятели, довчера ученици, умряха. В моргите лежат младежи. Вече се погребваме един друг… Защо ни наложихте вашият „безопасен с ...с“? По- добре да орем на полето, да караме трактор, отколкото да умираме в скъпи коли, болни от СПИН.
 
Вие положихте всички усилия да ни развратите, тръбейки по всички средства за масова информация за „онези работи“ и за „съвременният начин на живот“. Престорено свенливо в училище ни „отваряхте“ очите, колко е добре „да го правим“ не в мазетата, а „цивилизовано“, убеждавахте ни да сме „разкрепостени“, да отхвърлим „престореният срам“, показвахте ни филми, брошури. Вас никой няма да ви осъди за това. Не сте убили никого собственоръчно. Защото такива престъпници сега не се осъждат, напротив поощряват ги, дават им власт. И вие продължавате да правите това с други деца, по-малки от нас.
 
Спрете! Колко щях сега да съм благодарна, ако някой беше изтръгнал цигарата от ръката ми, ако беше ме нажулил отзад с коприва, тогава когато още можех да бъда спасена, да бъда „издърпана из под танка“. Помогнете на тези, които не са равнодушни, да спрат това, което става в цялата страна. Помогнете да спре безумието. Трябва спешно в средствата за масова информация да се въведе цензура, забраняваща всякакви развращаващи предавания, порнофилми, реклами на алкохол и цигари. Кой управлява този „танк“? Пияници, ге...ове, „освободените“ от срам и отговорност?!
 
А ние сме под тях… Нас ни прегазиха.“

www.blitz.bg

МНОГО, МНОГО ТЪЖНО , НО ВЕРНО ЗА СЪЖАЛЕНИЕ ...! :-(

Тъжно и т. н. Изповед, която буди много размисъл. Мило, момиче, нима не знаеше, че разгулния живот си има свойте последствия. Кой е виновен, че това е била твоята воля--да живееш разкрепостен живот Не мога да приема, че за лични решения, по лична воля--някой друг трябва да е виновен. Разбирам--тежи всичко в такава ситуация, боли душата, но е кощунство за лични решения да се търси вина в други. В пространството има всичко--и добро и зло. Защо твоята воля се довери на злото?? Не те упреквам,но не помисли ли за родителите си,
за близките си, какво ще им причиниш с твоя начин на ,,свободомислеща и разкрепостена личност. Не те упреквам, но не вини други за твой решения,
съобразно твоята воля за свобода, която явно криво си разбрала. Не се предавай--бори се, но не вини никой. Ч!овек може това, което иска.

Ако това беше дъщеря ти , дали така ще мислиш?

Преживяла съм по -страшно, но не позволих за лични решения, да се търси вина в
други. Срещнах се със смъртта на дъщеря си, и когато застанах пред лекарите----те ми казаха да се приготвя за най- лошото. Казах им само, че тя ще живее и наведох глава. Да. Тя оживя, а никой не вярваше, че това ще стане. Когато човек взема лични решения, според волята си, касаещи живота му--не може да има други виновни. Има едно нещо наречено лична отговорност.

... не прочетох до края... и по тази причина и не гласувам - до тук имаш 19 (деветнайсет или деветнадесет)

Поздрави!

едно общество - нашето - изглежда по този начин в очите на едно младо момиче е много жалко и е необходимо сериозно да се замислим.Още един сложен проблем изискващ сериозен анализ и решение.Няма съмнение ,че написаното е свързано със силни емоции и трябва да се търсят факти на базата на които ще се направи по-точна преценка за истинското състояние и причините довели нещата до тук.Загриженост,търпение и с обич към по-младата част от нашето общество в намирането на подходящите решения!

... ето, че прочетох цялата статия. И гласувах - 21.
Танка! - дори само тази дума е достатъчна.
Тъжно.
Дано разкрепостените да си направят сметката, че да не им я правят други!

Поздрави!

ДА СЪМ ВИ ПИТАЛ НЕЩО ВАС ??

Благодаря ви, че станахте съпричастни и имахте търпението да прочетете цялата статия. Когато ми я изпратиха, на пръв прочит останах стъписан, че това момиче въобще се е осмелило да направи тази, както някои я нарекоха "изповед" - повярвайте ми, това не е никак лесно, затова нека не я упрекваме - личи си, че написаното е обляно с дълбока болка...
Тъжното тук е, че обществото предпочита да не говори за тези, меко казано, проблеми. Тези проблеми се изострят, те чукат на нашите врати, въпрос на време е да се промъкнат близко до нас. За разкрепостеността, проституцията, алкохолизма, наркоманията, насилието в училище... предпочитаме да не пишем - те не са актуални. Нали?! Защо да си създаваме излишни главоболия, като можем да пускаме теми, например за извънземните, за руските патриоти, за американските доброжелатели, за османското иго, за това как Великобритания ще фалира, защото понечи да напусне ЕС, за това дали Путин и Ердоган ще си стиснат ръцете, за разбитата най-голяма печатница за фалшиви пари в Испания, за събитията през 12, 13, 14, 15, 16, 17, 18 19 и 20 век....
И какво стана сега - не остана време да се огледаме към днешна дата какви са ни най-болните проблеми, от какво наистина имаме нужда и от какво трябва да се пазим. Някой друг ни вменява кои са проблемите, но дали изобщо това са наши проблеми. Драги дами и господа, проблемите са тези, че българското общество страда, младежи загиват всекидневно - катастрофи, убийства и самоубиййства.
Докато сега си говорим за поредната глупост, в този момент навярно ни напуска поредната душа.
Пиша с болка, да! Защото това са реалностите, независимо дали ще ги признаете - това си е лично ваш проблем. Днес погребахме още едно момиче на 20 години, което се самоуби, хвърляйки се от 5 етаж. Дълбоко съм потресен и спирам до тук, защото точно сега нещо не ми се говори в "политически стил"!

Съпричастен съм защото и аз загубих син........

Едни умират от "СПИН", други живеят с омраза нещото, което не е живот, а болест на "модерната цивилизация" - най фалшивата, измамна действителност, където срамното ибане се подмени със секс, който се чува от медиите в "песни", но не е онази семейна тръпка, която се радва на деца, защото семейството е отречено поради липси: морални и финансови. Няма ли семейство- няма и държава. Вятарът на демокрацията брули дървото на живота и ще го прави, докато и последното човече , като листо падне в калта на забравата.
Демокрация на "ПРОЗРАЧНОСТТА" , в която 24 часа те информират за убитите по всякакви причини и нито един довод, причина, за да сме живи...

изповед поставя много въпроси. Не само за ролята на обществото, но и ролята на семейството. Тези деца родители нямат, ли? Няма ли кой да ги научи на морал, да различават доброто от злото, да не вярват сляпо на реклами, брошури и телевизия? Не са ли чували за СПИН и за др.болести, ами една ранна бременост?
И аз съм съпричастна, това е неизбежно, но ...това вече няма да му/им помогне.
Късно се е осъзнало и то след горчив опит. Жалко, много жалко, наистина.
Съгласна съм с теб, ikra.