Имало двама много искрени и добри приятели.
Единият бил много хитър, смел и енергичен, а другият чистосърдечен, верен и мълчалив.
Един ден, хитрият отишъл при своя приятел с думите:
- Нещата не вървят нещо във фирмата ми, би ли ми услужил с пари?!

Чистосърдечният приятел, без да се замисля, му дал всичките си спестявания. С тези средства приятелят му успял да спаси бизнеса си.

Животът продължавал…

Един ден хитрецът отново отишъл при своя приятел, но този път с доста странно предложение:
- Приятелю, харесал съм много твоята годеница, би ли я оставил, за да я взема аз?!

Чистосърдечният приятел много се смутил, ала между тях имало толкова силно приятелство и обич, че не можел да му откаже, не се поколебал и я оставил.

След време чистосърдечният приятел изпаднал във финансово затруднение и си спомнил за добрината, която бил направил за своя приятел, като му дал всичките си спестявания. Затова отишъл при приятеля си и поискал да му даде някаква работа. Ала приятелят му отказал, под предлог, че няма работа за него. Човекът се върнал вкъщи тъжен и опечален, ала не се ядосал, нито се разсърдил на приятеля си.

Един ден, чистосърдечният приятел докато се разхождал, към него се приближил един болен и доста възрастен човек.
- Синко, много съм болен, ала нямам пари и не мога да си купя лекарства! – оплакал се старецът.

Човекът с добро сърце се смилил над възрастния човек, купил необходимите лекарства и го завел в къщата си, за да си почине и да си поговорят. Щом се оправил, старецът поел по своя път…

Не след дълго време добрият човек чул, че възрастният човек е починал. Ала имало нещо много странно – старецът бил много заможен и цялото си наследство бил завещал на него! Той вече бил богат!

Въпреки че бил малко разочарован от своя хитър приятел, той купил къща срещу работното място на приятеля си и се настанил там.

 Един ден, на вратата почукала стара, просеща жена, с думите:
- Синко, много съм гладна!

Добросърдечният въобще не се замислил, прибрал старицата и я нахранил. Поговорил си с нея и разбрал, че тя си нямала никой. Той й обяснил, че живее сам и й предложил да остане при него, за да му готви и помага в къщната работа. Старицата много се зарадвала и се съгласила.

След известно време старицата казала на своя домакин, че е добре да си намери добра девойка и да се задоми.
- За съжаление не знам как и къде да намеря, не познавам никого. 
- Аз познавам такова момиче и ти, ако си съгласен, ще те запозная с него!

Така тя ги запознала, харесали се и решили да се оженят.

Дошло време да бъдат изпратени покани за женитбата.
Чистосърдечният, въпреки че бил разочарован от своя приятел, не го пренебрегнал и също го поканил.

Събрали се много хора на гощавката. Добросърдечният човек взел микрофона и казал, че иска да сподели нещо. Започнал с думите:
- Преди време имах много добър приятел, когото изключително уважавах и обичах! Един ден, бизнесът му пропадна и поиска пари на заем от мен. Дадох му всичките си пари! След което каза, че много е харесал годеницата ми и иска да я оставя. Въпреки че много я обичах, с голяма тежест в гърдите си, аз я оставих! Защото ние с него бяхме истински приятели и не исках да го наранявам! Един ден изпаднах във финансово затруднение, отидох във фабриката му, за да потърся работа, но той не ми даде! Много се натъжих, но не се ядосах на приятеля си, защото ние бяхме истински приятели!...

Хитрият приятел много се разчувствал, взел микрофона от ръцете му и казал:
- Аз също преди време имах много добър приятел. Бях фалирал и поисках пари от него, а той ми даде всичките си спестявания. След което поисках годеницата му. Натъжи се, но се съгласи и с това. Поисках да се раздели с годеницата му, защото тя беше лоша жена и не исках да провали живота му. Когато той дойде да търси работа от мен, повярвайте ми, аз не можех да го взема за работник – той беше най-добрият ми приятел, затова му отказах работа. Изпратих му стария си баща, който беше пред умиране и го накарах да завещае богатството си на него. Уговорих майка си да се направи на просеща жена и да остане при приятеля ми, за да му помага в къщната работа. А момичето, което сега ще се омъжи за приятеля ми – тя е моята сестра!
Скъпи гости, ето, ние сме такива приятели!...

и трогателна история за човешките взаимоотношения,където най-важното основание е запазването на приятелството като ценност!Такава безрезервна отдаденост се среща рядко но е вдъхновяваща както и тази история!Поздрави!Хубава вечер!

Мило, затрогващо! Такива приказки зареждат с вяра и доброта за дълго време! Благодаря ти, скъпи Икра! Поздрави!

Аз нямам думи! Очарован съм от спокойния разказ и неговия мъдър край.
Чувствам се малко неудобно, защото се имам за добър приятел, но не до такава степен, граничеща с наивност и глупост. А дали наистина има такива взаимоотношения?
Чий е този разказ, Икар? Ако е твой, създал си шедьовър!
Поздрави!
П и е р

Невероятна история или разказ и аз нямам думи, но усещането е наистина , че те зарежда с вяра и доброта.
Поздравления ikra!

И аз благодаря!

Има такива взаимоотношения, бъди сигурен, приятелю!
Разказа не е лично мой. Превеждал съм го преди доста години. За първи път го пуснах в нета, ако не се лъжа 2010 година. Радвам се, че се е харесал на много хора, защото целта ми е била да има мотивиращ ефект.
Бъди жив и здрав, драги Пиер!

Приятни почивни дни!

приятелството... да, има такова приятелство, има такава обич,
и те са безценни. Мъдри и топли послания, напомня притча.
Благодарности, Икра !

Много дълбока и мъдра притча за благородството и истинските неща в живота. Действително кой каквото прави, на себе си го прави и това е висшата житейска справедливост. Бъди жив и здрав, защото животът има нужда от хора като теб!