Преди много време живял строг владетел, който решил да накаже един от своите слуги, подтикващ останалите към бунт и неподчинение. Така той щял да послужи за назидание за всеки непокорен слуга.

Полагащото му се наказание било смърт чрез обесване.

Непокорният слуга щом разбрал за своята участ, още повече се разгневил и си помислил: „По-далечен пристан от смъртта няма да намеря, така че нека поне си излея своя яд!...”

Застанал пред владетеля и му изговорил всичко, което му идвало отвътре, без въобще да се замисля. Но владетелят не разбирал неговия език и нищичко не схванал от казаното. Затова извикал един от своите управители, знаещ езика, на който говорел слугата и му заповядал да превежда.

Ала управителят бил много добросърдечен човек, който вместо да предаде дръзките обидни думи отправени към владетеля, превел съвсем друго: „Господарю, аз сгреших, а на щедрия владетел е присъща прошката. Бог също обича да прощава и обича онези, които прощават...”     Владетелят се разчувствал много от тези думи и помилвал слугата.

Обаче в този момент се намесил друг слуга, който бил коравосърдечен и зъл, разбиращ също този език. Той рекъл: „Господарю, непокорният слуга съвсем не каза това, думите му бяха други. Наруга ви най-обидно!...”

Владетелят се замислил за миг и с дълбоко неодобрение се обърнал към коравосърдечния с думите: „Добрите слова на управителя, въпреки че не бяха истина, ми харесаха повече, отколкото твоите лоши, въпреки че са верни. Затова няма да се откажа от помилването си.”      


  В Свещения Коран се казва: „Добрата дума е като доброто дърво.
Коренът му е як, а клоните му са в небето.
То дарява плодовете си по всяко време
с позволението на своя Господ.
Аллах дава примерите за хората, за да се поучат.
А лошата дума е като лошото дърво.
Изтръгнато е от земята и няма то устойчивост.”
(Коран; 14: 24-26)
 

Мъдри мисли, хубави думи за добротата. Учили са ме, че ако не можеш да кажеш добра дума, трябва да замълчиш, за да не изпаднеш в грях; и още - че лошите думи излизали от зло сърце и там дяволът лесно влизал.
И се чудя на едни хора в днешно време, дето не намират една добра дума за нищо и за никого - все гневни, все недоволни... Как живеят в кожата си, как се чувстват - сигурно е ужасно усещане да виждаш всичко в черно:)))
А добрата дума струва толкова малко - всъщност нищо не струва! Както и усмивката!
Нека ги раздаваме щедро, безплатно -
ще ни се върнат стократно!
Поздрави, скъпи Икра!

железни врати отваря" - известна наша българска поговорка в подкрепа на тази поучителна притча !Добрата дума е не само врата към ново възможности но и към най-важната врата - сърцето на човека!За съжаление обаче има и много хора ,които злоупотребяват с това и е необходимо да сме внимателни преди да се доверим! Благодаря за мъдрите послания!Хубава вечер!

Лекуват наранената душа.
Възстановяват взаимоотношенията между хората,
дори когато ни се струва, че връзките му тях са провалени.
Те са част важна и съществена от високата дипломация.
Може би войните в този свят щяха да са много повече,
ако умението да се общува с тях липсваше на дипломатите.
Добрата дума е като златно ключе,
което заключени врати отваря.
Не бива да пестим добите думи.
Те помагат за облагородяването на хората.
В хармония с добите мисли вършат чудеса.
Сърдечен поздрав!

Поздрави, Икра!

Думата от много хора се подценява. Добра дума от сърце има голяма положителна енергия, не само към този към когото е отправена, а изобщо към ефира. Хубав и прекрасен ден Икра!

Благодаря за добрите думи!

И с хубава музика!

Напълно вярно! Добрата дума е врата към сърцето - стига тя да бъде изречена с искреност, излизайки от сърцето. Мъдрият Руми казва: "Думи, които не излизат от сърцето, не може да влезнат в чуждо сърце."
Приятна вечер!

Приятна вечер!