Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
23.02 17:28 - Човек остарява твърде бързо...
Автор: ikra Категория: Други   
Прочетен: 595 Коментари: 8 Гласове:
21

Последна промяна: 23.02 17:55

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
image 

----------------------------------------------
-------------------
  С течение на времето си даваш сметка,
че всъщност най-хубаво е било не бъдещето,
а моментът, в който си се намирал!
Точно този неповторим миг!

  След време разбираш,
  че да се опитваш да простиш
или да молиш за прошка,
д
а казваш че обичаш,
да казваш, че ти липсва,
да казваш че ти е нужен, 
да казваш че искаш 
да бъдеш приятел на някой до гроб... -
е късно и вече няма смисъл!

Човек остарява твърде бързо, прекалено бързо 
и помъдрява прекалено късно!
Точно когато... вече няма време...


(Хорхе Луис Борхес - Аржентински писател)

-------------------
----------------------------------------------


image



Гласувай:
21
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. donchevav - Сигурно е прав Борхес - по някакъв ...
23.02 21:13

Сигурно е прав Борхес - по някакъв свой си начин. Никога не съм го разбирала напълно - нито преди 30 години, нито сега, пък и винаги съм приемала магическия реализъм и сюрреализма като плоскости, на които не може да се постигне някакво сериозно единомислие.
Край мене остаряха доста възрастни хора на преклонната 85-90-95-годишна възраст, които докрай твърдяха, че се чувстват като на 25. И им личеше:))) С мисълта, че с тая жажда за живот можеха да поживеят още доста, изпратихме и свекър ми, и майка ми, и втората ми свекърва, осиновителката на съпруга ми. Млади по дух хора! Та си мисля, че може би е от значение кой къде занича по старостта - във вехнещото тяло или във вечно младата душа. Не знам, може би върша грях, но след тоя пример по живеене и мрене на моите близки бих искала само едно - и на 100 години да стана, да мога като тях да кажа "Има време!":))))
Поздрави, скъпи Икра! Имам чувството, че пак изкривих идеята на постинга ти, но не се стърпях - от старост ли, от глупост ли - или от двете:))) Извинявай!
цитирай
2. ikra - :))
24.02 08:58
donchevav написа:

Сигурно е прав Борхес - по някакъв свой си начин. Никога не съм го разбирала напълно - нито преди 30 години, нито сега, пък и винаги съм приемала магическия реализъм и сюрреализма като плоскости, на които не може да се постигне някакво сериозно единомислие.
Край мене остаряха доста възрастни хора на преклонната 85-90-95-годишна възраст, които докрай твърдяха, че се чувстват като на 25. И им личеше:))) С мисълта, че с тая жажда за живот можеха да поживеят още доста, изпратихме и свекър ми, и майка ми, и втората ми свекърва, осиновителката на съпруга ми. Млади по дух хора! Та си мисля, че може би е от значение кой къде занича по старостта - във вехнещото тяло или във вечно младата душа. Не знам, може би върша грях, но след тоя пример по живеене и мрене на моите близки бих искала само едно - и на 100 години да стана, да мога като тях да кажа "Има време!":))))
Поздрави, скъпи Икра! Имам чувството, че пак изкривих идеята на постинга ти, но не се стърпях - от старост ли, от глупост ли - или от двете:))) Извинявай!

Не се притеснявай, всеки има право на мнение и да пречупва нещата през своя поглед.
Приятен ден :)
цитирай
3. pvdaskalov - * ! *
24.02 18:57
Днес по обед изпратихме една от големите праисторички. Точно на 80.
Бяхме се събрали група колеги пред Ритуалния дом да стане 12:00 и не знаех какво да правя, да се радвам, че ги виждам или да плача, че не са като в спомените ми. И ме попита някой как съм, какво правя и аз чистосърдечно казах "Гледам си старините...".
- Не! - засече ме М. В. - За старост не говори!
- О, да! - заоправдавах се.- Казвайте бързо на кой обект да отида...
Старостта си е старост, Икра. Искаш пример? Ами, ето - забравих защо дадох този пример.
Поздрави!
П и е р
цитирай
4. ikra - Разбирам примера ти... Но смъртта е нещо неизбежно. Много е важно какво отнасяш със себе си, като какъв си отиваш - като безценен бисер или като речна баластра.
25.02 12:37
pvdaskalov написа:
Днес по обед изпратихме една от големите праисторички. Точно на 80.
Бяхме се събрали група колеги пред Ритуалния дом да стане 12:00 и не знаех какво да правя, да се радвам, че ги виждам или да плача, че не са като в спомените ми. И ме попита някой как съм, какво правя и аз чистосърдечно казах "Гледам си старините...".
- Не! - засече ме М. В. - За старост не говори!
- О, да! - заоправдавах се.- Казвайте бързо на кой обект да отида...
Старостта си е старост, Икра. Искаш пример? Ами, ето - забравих защо дадох този пример.
Поздрави!
П и е р

Смъртта е нещо неизбежно. Предпочитаме да не говорим за нея, за да не се разваля настроението ни и да не се отдалечаваме от своите забавления... Но тя тихичко приближава към нас.
Спокоен ден, друже!
цитирай
5. batogo - !!!:)))
25.02 19:17
Слава Богу, някои помъдряват и преди да е станало късно...
цитирай
6. natali60 - Не искам да споря
26.02 01:00
с Борхес, той е мъдър.
Но там е работата, че някои хора не остаряват - нито твърде бързо, нито никога!
С пожелание за вечно млад дух!
цитирай
7. ikra - Благодаря!
26.02 19:02
natali60 написа:
с Борхес, той е мъдър.
Но там е работата, че някои хора не остаряват - нито твърде бързо, нито никога!
С пожелание за вечно млад дух!

цитирай
8. ikra - Да :)
26.02 19:14
batogo написа:
Слава Богу, някои помъдряват и преди да е станало късно...

цитирай
Търсене

За този блог
Автор: ikra
Категория: Други
Прочетен: 2419454
Постинги: 903
Коментари: 7287
Гласове: 37790
Календар
«  Септември, 2017  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930