----------------------------------------------
-------------------
  С течение на времето си даваш сметка,
че всъщност най-хубаво е било не бъдещето,
а моментът, в който си се намирал!
Точно този неповторим миг!

  След време разбираш,
  че да се опитваш да простиш
или да молиш за прошка,
д а казваш че обичаш, да казваш, че ти липсва,
да казваш че ти е нужен, 
да казваш че искаш 
да бъдеш приятел на някой до гроб... -
е късно и вече няма смисъл!
Човек остарява твърде бързо, прекалено бързо 
и помъдрява прекалено късно!
Точно когато... вече няма време...

(Хорхе Луис Борхес - Аржентински писател)
-------------------
----------------------------------------------

Сигурно е прав Борхес - по някакъв свой си начин. Никога не съм го разбирала напълно - нито преди 30 години, нито сега, пък и винаги съм приемала магическия реализъм и сюрреализма като плоскости, на които не може да се постигне някакво сериозно единомислие.
Край мене остаряха доста възрастни хора на преклонната 85-90-95-годишна възраст, които докрай твърдяха, че се чувстват като на 25. И им личеше:))) С мисълта, че с тая жажда за живот можеха да поживеят още доста, изпратихме и свекър ми, и майка ми, и втората ми свекърва, осиновителката на съпруга ми. Млади по дух хора! Та си мисля, че може би е от значение кой къде занича по старостта - във вехнещото тяло или във вечно младата душа. Не знам, може би върша грях, но след тоя пример по живеене и мрене на моите близки бих искала само едно - и на 100 години да стана, да мога като тях да кажа "Има време!":))))
Поздрави, скъпи Икра! Имам чувството, че пак изкривих идеята на постинга ти, но не се стърпях - от старост ли, от глупост ли - или от двете:))) Извинявай!

Не се притеснявай, всеки има право на мнение и да пречупва нещата през своя поглед.
Приятен ден :)

Днес по обед изпратихме една от големите праисторички. Точно на 80.
Бяхме се събрали група колеги пред Ритуалния дом да стане 12:00 и не знаех какво да правя, да се радвам, че ги виждам или да плача, че не са като в спомените ми. И ме попита някой как съм, какво правя и аз чистосърдечно казах "Гледам си старините...".
- Не! - засече ме М. В. - За старост не говори!
- О, да! - заоправдавах се.- Казвайте бързо на кой обект да отида...
Старостта си е старост, Икра. Искаш пример? Ами, ето - забравих защо дадох този пример.
Поздрави!
П и е р

Смъртта е нещо неизбежно. Предпочитаме да не говорим за нея, за да не се разваля настроението ни и да не се отдалечаваме от своите забавления... Но тя тихичко приближава към нас.
Спокоен ден, друже!

Слава Богу, някои помъдряват и преди да е станало късно...

с Борхес, той е мъдър.
Но там е работата, че някои хора не остаряват - нито твърде бързо, нито никога!
С пожелание за вечно млад дух!