Постинг
23.02.2017 17:28 -
Човек остарява твърде бързо...
Автор: ikra
Категория: Други
Прочетен: 2855 Коментари: 8 Гласове:
Последна промяна: 23.02.2017 17:55
Прочетен: 2855 Коментари: 8 Гласове:
21
Последна промяна: 23.02.2017 17:55
----------------------------------------------
-------------------
С течение на времето си даваш сметка,
че всъщност най-хубаво е било не бъдещето,
а моментът, в който си се намирал!
Точно този неповторим миг!
След време разбираш,
че да се опитваш да простиш
или да молиш за прошка,
д а казваш че обичаш, да казваш, че ти липсва,
да казваш че ти е нужен,
да казваш че искаш
да бъдеш приятел на някой до гроб... -
е късно и вече няма смисъл!
Човек остарява твърде бързо, прекалено бързо
и помъдрява прекалено късно!
Точно когато... вече няма време...
(Хорхе Луис Борхес - Аржентински писател)
-------------------
----------------------------------------------
Защо ВЕРУЮЩАЯ и КРИВОСЛАВНАЯ РАССИЯ - Ще...
ОТГОВОР ОТ СЪПРУГА НА vilish
Размисли за националния празник на Бълга...
ОТГОВОР ОТ СЪПРУГА НА vilish
Размисли за националния празник на Бълга...
Сигурно е прав Борхес - по някакъв свой си начин. Никога не съм го разбирала напълно - нито преди 30 години, нито сега, пък и винаги съм приемала магическия реализъм и сюрреализма като плоскости, на които не може да се постигне някакво сериозно единомислие.
Край мене остаряха доста възрастни хора на преклонната 85-90-95-годишна възраст, които докрай твърдяха, че се чувстват като на 25. И им личеше:))) С мисълта, че с тая жажда за живот можеха да поживеят още доста, изпратихме и свекър ми, и майка ми, и втората ми свекърва, осиновителката на съпруга ми. Млади по дух хора! Та си мисля, че може би е от значение кой къде занича по старостта - във вехнещото тяло или във вечно младата душа. Не знам, може би върша грях, но след тоя пример по живеене и мрене на моите близки бих искала само едно - и на 100 години да стана, да мога като тях да кажа "Има време!":))))
Поздрави, скъпи Икра! Имам чувството, че пак изкривих идеята на постинга ти, но не се стърпях - от старост ли, от глупост ли - или от двете:))) Извинявай!
donchevav написа:
Сигурно е прав Борхес - по някакъв свой си начин. Никога не съм го разбирала напълно - нито преди 30 години, нито сега, пък и винаги съм приемала магическия реализъм и сюрреализма като плоскости, на които не може да се постигне някакво сериозно единомислие.
Край мене остаряха доста възрастни хора на преклонната 85-90-95-годишна възраст, които докрай твърдяха, че се чувстват като на 25. И им личеше:))) С мисълта, че с тая жажда за живот можеха да поживеят още доста, изпратихме и свекър ми, и майка ми, и втората ми свекърва, осиновителката на съпруга ми. Млади по дух хора! Та си мисля, че може би е от значение кой къде занича по старостта - във вехнещото тяло или във вечно младата душа. Не знам, може би върша грях, но след тоя пример по живеене и мрене на моите близки бих искала само едно - и на 100 години да стана, да мога като тях да кажа "Има време!":))))
Поздрави, скъпи Икра! Имам чувството, че пак изкривих идеята на постинга ти, но не се стърпях - от старост ли, от глупост ли - или от двете:))) Извинявай!
Сигурно е прав Борхес - по някакъв свой си начин. Никога не съм го разбирала напълно - нито преди 30 години, нито сега, пък и винаги съм приемала магическия реализъм и сюрреализма като плоскости, на които не може да се постигне някакво сериозно единомислие.
Край мене остаряха доста възрастни хора на преклонната 85-90-95-годишна възраст, които докрай твърдяха, че се чувстват като на 25. И им личеше:))) С мисълта, че с тая жажда за живот можеха да поживеят още доста, изпратихме и свекър ми, и майка ми, и втората ми свекърва, осиновителката на съпруга ми. Млади по дух хора! Та си мисля, че може би е от значение кой къде занича по старостта - във вехнещото тяло или във вечно младата душа. Не знам, може би върша грях, но след тоя пример по живеене и мрене на моите близки бих искала само едно - и на 100 години да стана, да мога като тях да кажа "Има време!":))))
Поздрави, скъпи Икра! Имам чувството, че пак изкривих идеята на постинга ти, но не се стърпях - от старост ли, от глупост ли - или от двете:))) Извинявай!
Не се притеснявай, всеки има право на мнение и да пречупва нещата през своя поглед.
Приятен ден :)
Днес по обед изпратихме една от големите праисторички. Точно на 80.
Бяхме се събрали група колеги пред Ритуалния дом да стане 12:00 и не знаех какво да правя, да се радвам, че ги виждам или да плача, че не са като в спомените ми. И ме попита някой как съм, какво правя и аз чистосърдечно казах "Гледам си старините...".
- Не! - засече ме М. В. - За старост не говори!
- О, да! - заоправдавах се.- Казвайте бързо на кой обект да отида...
Старостта си е старост, Икра. Искаш пример? Ами, ето - забравих защо дадох този пример.
Поздрави!
П и е р
цитирайБяхме се събрали група колеги пред Ритуалния дом да стане 12:00 и не знаех какво да правя, да се радвам, че ги виждам или да плача, че не са като в спомените ми. И ме попита някой как съм, какво правя и аз чистосърдечно казах "Гледам си старините...".
- Не! - засече ме М. В. - За старост не говори!
- О, да! - заоправдавах се.- Казвайте бързо на кой обект да отида...
Старостта си е старост, Икра. Искаш пример? Ами, ето - забравих защо дадох този пример.
Поздрави!
П и е р
4.
ikra -
Разбирам примера ти... Но смъртта е нещо неизбежно. Много е важно какво отнасяш със себе си, като какъв си отиваш - като безценен бисер или като речна баластра.
25.02.2017 12:37
25.02.2017 12:37
pvdaskalov написа:
Днес по обед изпратихме една от големите праисторички. Точно на 80.
Бяхме се събрали група колеги пред Ритуалния дом да стане 12:00 и не знаех какво да правя, да се радвам, че ги виждам или да плача, че не са като в спомените ми. И ме попита някой как съм, какво правя и аз чистосърдечно казах "Гледам си старините...".
- Не! - засече ме М. В. - За старост не говори!
- О, да! - заоправдавах се.- Казвайте бързо на кой обект да отида...
Старостта си е старост, Икра. Искаш пример? Ами, ето - забравих защо дадох този пример.
Поздрави!
П и е р
Бяхме се събрали група колеги пред Ритуалния дом да стане 12:00 и не знаех какво да правя, да се радвам, че ги виждам или да плача, че не са като в спомените ми. И ме попита някой как съм, какво правя и аз чистосърдечно казах "Гледам си старините...".
- Не! - засече ме М. В. - За старост не говори!
- О, да! - заоправдавах се.- Казвайте бързо на кой обект да отида...
Старостта си е старост, Икра. Искаш пример? Ами, ето - забравих защо дадох този пример.
Поздрави!
П и е р
Смъртта е нещо неизбежно. Предпочитаме да не говорим за нея, за да не се разваля настроението ни и да не се отдалечаваме от своите забавления... Но тя тихичко приближава към нас.
Спокоен ден, друже!
Слава Богу, някои помъдряват и преди да е станало късно...
цитирайс Борхес, той е мъдър.
Но там е работата, че някои хора не остаряват - нито твърде бързо, нито никога!
С пожелание за вечно млад дух!
цитирайНо там е работата, че някои хора не остаряват - нито твърде бързо, нито никога!
С пожелание за вечно млад дух!
natali60 написа:
с Борхес, той е мъдър.
Но там е работата, че някои хора не остаряват - нито твърде бързо, нито никога!
С пожелание за вечно млад дух!
Но там е работата, че някои хора не остаряват - нито твърде бързо, нито никога!
С пожелание за вечно млад дух!
batogo написа:
Слава Богу, някои помъдряват и преди да е станало късно...